Колко активни са пациентите с ХОББ?

25Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е водеща причина за болестност, смъртност и здравни разходи в световен мащаб. Липсата на физическа активност е основен про­гностичен фактор за хоспитализации и обща смъртност при ХОББ.
Материал и методи: Това e обсервационно, проспективно проучване при пациенти с ХОББ. Физическата активност е измерена чрез отчитане на броя на крачките за един месец, след което е изчислен броят на крачките за един ден.
Резултати: Включени са общо 11 пациенти с ХОББ. Средната възраст е 62.1 години (стандартно отклонение – SD:5.3), средният ФЕО1 е 49.7% (SD:13.7%). Налице е отрицателна корелация между физическата активност и възрастта (r=-0.28) и броя на пакетогодините тютюнопушене (r=-0.45). Както може да се очаква, налице е положителна корелация между броя изминатите крачки и бело­дробната функция – ФЕО1 (r=0.54) и ФВК (r=0.58). При едногодишно проследяване физическата активност показва корелация с броя на умеренотежките (r=-0.24) и тежките (r=-0.39) екзацербации, както и с времето до първата екзацербация (r=-0.59).
Заключение: Физическата активност корелира с редица важни клинични параметри като белодробна функция, качество на живот и брой на екзацербациите.

Въведение

Хроничната обструктивна бело­дробна болест (ХОББ) е водеща причина за болестност, смъртност и здравни разходи в световен мащаб[1]. Липсата на физическа активност е основен прогностичен фактор за хоспитализации и обща смъртност при ХОББ[2,3].

Материал и методи

Това e обсервационно, проспективно проучване при пациенти с ХОББ. Физическата активност е измерена чрез отчитане на броя на крачките за един месец, след което е изчислен броят на крачките за един ден.

Включени са пациенти на възраст над 40 години, настоящи или бивши пушачи, с повече от 10 пакетогодини и диагностицирани с ХОББ чрез постбронходилататорно отношение ФЕО1/ФВК<0.7.

Пациентите са в стабилно състояние най-малко един месец преди включване. Критериите за изключване са наличие на други белодробни заболявания (муковисцидоза, тежки бронхиектазии, карцином или рестриктивно белодробно заболяване), системно възпалително заболяване и липса на комплайънс с процедурите (например попълване на въпросници за качество на живот). Пациент се счита за изгубен при проследяване, ако не могат да бъдат получени данни при проспективното наблюдение.

По време на първоначалното посещение са събрани демографски характеристики (възраст и пол) и клинични характеристики на заболяването – постбронходилататорна спирометрия, брой и вид на екзацербациите през предходната година. Задухът е оценен по модифицираната скала за диспнея (modified Medical Research Council, mMRC), а качеството на живот – с въпросника за оценка на ХОББ (COPD Assessment Test, CAT).

Умеренo-тежка екзацербация се определя като остро влошаване на респираторните симптоми, изискващо амбулаторно лечение с антибиотици и/или системни кортико­стероиди. Когато се налага лечение в болнични условия или помощ в спешно отделение за повече от 24 часа, екзацербацията се счита за тежка.
Проучването е одобрено от локална етична комисия. Всички участници са продължили обичайната схема на лечение според преценката на лекуващия лекар. Данните са анализирани с RStudio v1.4.1743.

Резултати. Характеристики на популацията

Включени са общо 11 пациенти с ХОББ. Средната възраст е 62.1 (стандартно отклонение – SD:5.3) години, средният ФЕО1 е 49.7% (SD:13.7%). Таблица 1 обобщава характеристиките на включените пациенти. Няма загубени и починали при проследяването пациенти (Табл. 1).

Средният брой на изминатите крачки за 1 ден е 2575 (SD: ±1801). Жените са имали по-висока физическа активност (3379 срещу 1905 крачки, r=0.43).

Налице е отрицателна корелация между физическата активност и възрастта (r=-0.28) и броя на пакетогодините тютюнопушене (r=-0.45). Както може да се очаква, налице е силна положителна корелация между броя изминати крачки и белодробната функция – ФЕО1 (r=0.54) и ФВК (r=0.58). BMI и броят на умерено-тежките и тежките екзацербации в пред­ходната година не корелират с физическата активност.

По отношение на качеството на живот броят на ежедневно изминатите крачки показва негативна корелация с mMRC (r=-0.6) и CAT (r=-0.29). Пациентите с оценка по скалата на задух 0 или 1 са изминали средно 4595 крачки срещу 2127 крачки за тези с mMRC оценка ≥2. Групирането на пациентите по CAT резултат съгласно насоките на GOLD (<10 срещу ≥10) не показва разлика във физическата активност (2572 срещу 2578 крачки). BODE индексът също показва висока корелация с броя на изминатите крачки (r=-0.63). От лабораторните изследвания физическата активност корелира с броя на еозинофилите (r=0.49) и концентрацията на фибриногена (r=-0.26).

При едногодишно проследяване физи­ческата активност показва негативна корелация с броя на умерено-тежките (r=-0.24) и тежките (r=-0.39) екзацербации, както и с времето до първата екзацербация (r= -0.59). Пациентите без последваща екзацербация при едногодишен период на проследяване имат по-висока физическа активност (3555 срещу 2016 крачки).

Дискусия

Физическата активност, измерена чрез броя изминати ежедневни крачки, корелира с редица важни клинични параметри като белодробна функция, качество на живот и брой на екзацербациите. Малкият брой включени пациенти в това пилотно проучване не позволява да се установят статистическа зависимост между изследваните параметри, но показва важни корелации между физическата активност и протичането на заболяването.

Систематичен преглед, сравняващ нивата на активност при пациенти с ХОББ и контролни групи, показва значимо намаляване на продължителността на активността, интензивността и броя на дневните крачки при пациенти с ХОББ, независимо от тежестта на заболяването[4]. Това проучване потвърждава данните от литературата за тясната свързаност между нивата на физическа активност и физическия капацитет[5].

Moy et al. също установяват, че средният брой ежедневни крачки са значимо свързани с качеството на живот[6]. Освен това е установено, че времето, прекарано в леки до умерени физически дейности, и подвижността са намалени при пациентите с ХОББ в сравнение със здрави контроли[7,8].

Това проучване показва, че физическата активност корелира с бъдещия едногодишен риск от екзацербации. Особено важна е силната корелация между вероятността за екзацербация при едногодишно проследяване и физическата активност (r=-0.59). Други проучвания също наблюдават зависимост между количеството и интензивността на физическата активност по отношение на ефекта им върху риска от хоспитализация на ХОББ[9]. Рискът от хоспитализация при ХОББ се намалява с 20% (съотношение на риска – HR 0.79, 95% CI 0.67-0.93; p=0.005) за всеки допълнителни 1000 дневни крачки при ниска до средна интензивност. В същото време по-голямото количество дневни крачки при средна до висока интензивност не повлиява риска от хоспитализация при ХОББ (HR 1.01, p=0.919).

Физическата активност в настоящото проучване показва зависимост с броя на еозинофилите и концентрацията на фибриногена. Проучване показва, че всяко увеличаване на броя на дневните крачки с 1000 е свързано с понижаване на нивата на CRP (p=0.020) и IL-6 (p=0.044) съответно с 0.94 mg/L и 0.96 pg/mL след корекция за възраст, ФЕО1, тютюнопушене, сърдечни заболявания, употреба на статини, анамнезата за екзацербации и сезон[10].

Наблюдава се значима линейна тенденция на увеличаване на броя на дневните крачки по квартили и намаляване на нивата на CRP (p=0.0007) и IL-6 (p=0.023). По-голямото изминато разстояние при шестминутния тест с ходене също е свързано значимо с по-ниски стойности на CRP и IL-6.

Заключение

Физическата активност корелира с редица важни клинични параметри като белодробна функция, качество на живот и брой на екзацербациите.

книгопис:

1. Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease. Global strategy for the diagnosis, management and prevention of COPD. 2022 [accessed 2022 Aug 20]. Available from: http://www.goldcopd.org/
2. Pitta F, Troosters T, Probst VS, Spruit MA, Decramer M, Gosselink R. Physical activity and hospitalization for exacerbation of COPD. Chest 2006;129(3):536–44.
3. Waschki B, Kirsten A, Holz O, et al. Physical activity is the strongest predictor of all-cause mortality in patients with COPD: a prospective cohort study. Chest 2011;140(2):331–42.
4. Vorrink SN, Kort HS, Troosters T, Lammers J-WJ. Level of daily physical activity in individuals with COPD compared with healthy controls. Respir Res 2011;12(1):1–8.
5. Pitta F, Troosters T, Spruit MA, Probst VS, Decramer M, Gosselink R. Characteristics of physical activities in daily life in chronic obstructive pulmonary disease. Am J Respir Crit Care Med 2005;171(9):972–7.
6. Moy ML, Weston NA, Wilson EJ, A pilot study of an internet walking program and pedometer in COPD. Respir Med 2012;106(9):1342–50.
7. Troosters T, Sciurba F, Battaglia S, Physical inactivity in patients with COPD, a controlled multi-center pilot-study. Respir Med 2010;104(7):1005–11.
8. Engstrom CP, Persson LO, Larsson S, Functional status and well being in chronic obstructive pulmonary disease with regard to clinical parameters and smoking: a descriptive and comparative study. Thorax 1996;51(8):825–30.
9. Donaire-Gonzalez D, Gimeno-Santos E, Balcells E, et al. Benefits of physical activity on COPD hospitalisation depend on intensity. European Respiratory Journal 2015;46(5):1281-9.
10. Moy ML, Teylan M, Weston NA, Gagnon DR, Danilack VA, Garshick E. Daily step count is associated with plasma C-reactive protein and IL-6 in a US cohort with COPD. Chest 2014;145(3):542-50.