Външни отити и аносмия при пациенти със SARS-CoV-2 инфекция

Въведение
Коронавирусите са диагностицирани за първи път през 1969 г., като SARS-CoV-2 е част от тази група вируси, причиняващ респираторен дистрес. В края на 2019 г. настъпи епидемия, в резултат от разпро­странението на SARS-CoV-2, която започна в Ухан – Китай, след което се разпространи в световен мащаб.

Клиничните прояви на SARS-CoV-2 са адинамия, фебрилитет, кашлица, респираторен дистрес, главоболие, катар на ГДП и симптоми от стомашно-чревния тракт.

Аносмия и агеузия се установиха при пациенти със SARS-CoV-2 и техният дял е 15% от изследваната група, като повечето пациенти с тези симптоми се подобриха в рамките на 3 седмици. Аносмията при повечето пациенти не е придружена от затруднено носно дишане или други назални симптоми.

Аносмията, свързана със SARS-CoV-2, може да е резултат от регенеративна недостатъчност при попълването на допаминергичните неврони и обонятелните сензорни неврони в обонятелния епител. Ангиотензин-конвертиращият ензим 2 (ACE2) и трансмембранната серинова протеаза 2 (TMPRSS2), експресиращи ресничести клетки на носната лигавица, са основните мишени на първоначалната SARS-CoV-2 инфекция.

Външният отит (OEAD) представлява възпалителен процес, характеризиращ се с оталгия, който засяга кожата и подкожната тъкан на външния слухов проход, понякога ушната мида и тъпанчевата мембрана. Честотата на разпространение е 10%.

Най-често се дължи на бактериална инфекция, като основни причинители са P. aeruginosa и S. aureus, които представляват 90% от всички случаи на възпаление. Гъбичният външен отит е по-разпространен при пациенти с имунодефицит (пациенти с ХИВ, след химио- и лъчева терапия) и захарен диабет.

Продължителната употреба на локални антибиотици може да допринесе за появата на гъбичен отит. Най-често се причинява от гъби от род Aspergillus (60-90% случаи) и Candida (10-40% случаи). Вирусен етиологичен причинител най-често е Varicella Zoster virus.

Симптоми
Основните симптоми са: силна болка, усещане за пълнота в ухото, сърбеж, намаление на слуха, понякога повишена температура. Обикновено острият външен отит протича по изолиран начин, т.е. е ограничен от едната страна, докато дву­странните случаи са по-редки. Понякога се съпътства с възпаление на средното ухо. В такъв случай пациентът може да съобщи и за други симптоми, като хрема, а събраната медицинска история на пациента най-често сочи за скорошна инфекция на горните дихателни пътища.

Диагностиката на външния отит се основава основно на кратък характерен медицински преглед, отоскопски преглед, камертон и тимпанометрия като помощно средство. Тестовете с камертон показват кондуктивна загуба на слуха. Отоскопското изследване разкрива значително подуване и зачервяване на ушния канал, ушната мида и тъпанчето, което често е незабележимо в първите дни на инфекцията. Освен това можем да посочим: болка при натиск върху трагуса и отделяне на секрет от ухото. Отореята може да бъде причинена от остър среден отит, прогресиращ с перфорация на тъпанчето и може да бъде причина за вторична инвазия на кожата на външния слухов канал.

Участници в проучването
168 пациенти, положителни за SARS-CoV-2, бяха включени в нашето проучване, преминали през СО, УНГ клиника и консултативен УНГ кабинет. Всички пациенти бяха прегледани отоскопски и ендоскопски, като състоянието им се проследяваше в хода на заболяването.

Дизайн на проучването
Пациенти със SARS-CoV-2, чиито данни са събрани по възраст, пол, анамнеза за тютюнопушене, съпътстваща аносмия, агеузия, повишена температура, кашлица, симптоми от ГИТ, оталгия и признаци на външен отит. Считаме, че пациентът е положителен за външен отит, когато са налице както симптоми, така и изявена клинична картина за външен отит.

Критерии за изключване
Пациенти със захарен диабет, онкологични заболявания, краен стадий на бъбречно заболяване.
Пациенти със скорошна анамнеза за външен отит през последните два месеца.

Резултати
Нашето проучване включва 168 пациенти, положителни за SARS-CoV-2, тяхната възраст варира между 23 и 65 години (107 мъже 63.5% и 61 жени 36.5%), от тях 28 пациенти (16.7%) са пушачи. Установени са различни симптоми на COVID-19 и е направен преглед.

Процентът на аносмия е 65% (109 пациенти), а процентът на фебрилитет е 71% (119 пациенти). По от­ношение на кашлицата, нейният процент е 58% (97 пациенти), разпространението на симптомите от ГИТ при нашите пациенти е 38% (64 пациенти).

От 168 пациенти 30 пациенти (18%) се оплакват от оталгия и други симптоми, характерни за външен отит при преглед.

Установи се корелация между външен отит и аносмия – 22 от 30 пациенти с външен отит се оплакват и от аносмия (13% от цялата проучвана група, оплакваща се от аносмия и външен отит, което е равно на 19.7% от пациентите с аносмия в нашата група) и 8 от 30 пациенти с външен отит не се оплакват от аносмия (5% от цялата проучвана група, оплакваща се от външен отит без аносмия).

Процентът на различните оплаквания сред изследваната група е илюстриран на Фиг. 1.
Данните от проучването показват, че външният отит се е появил през първия ден от инфекцията със SARS-CoV-2 при един пациент, а останалите случаи (67%) са се появили между 5-ти и 8-ми ден от инфекцията.

фигура 1: Процент на различните оплаквания сред проучваната група

фигура 2: Разпределение на случаите на външен отит през дните на инфекция с COVID-19

Обсъждане
Инфекцията, причинена от SARS-CoV-2, засяга всички възрастови групи. Клиничната картина е динамична с широк спектър от симптоми. Колкото повече положителни случаи виждаме, толкова повече нови симптоми се появяват.

Обонятелната дисфункция и агеузията са част от клиничната картина на SARS-CoV-2.
Ретроспективни проучвания от Ухан (произход на огнището на COVID-19) сочат, че честотата на обонятелната дисфункция е 5.1%, а в Европа – 85.6%. Според нашите резултати аносмия присъства при 65% от пациентите.

Последните проучвания показват, че полиморфната клинична проява се дължи на различни варианти на вируса на SARS-CoV-2. Разпределението на ACE2 рецепторите (които се считат за функционални рецептори за SARS-CoV-2) отговарят за клиничната картина на инфекцията.

Патогенезата на външен отит при пациенти със SARS-CoV-2 е неизвестна. Може да се дължи на медииран имунен комплекс с изява на външен отит.

Друго обяснение може да бъде наличи­ето на ACE2, които присъстват в епидермиса на кожата, база­лен клетъчен слой на космените фоликули и гладкомускулните клетки около мастните жлези.

Заключение
Външният отит в нашето проучване е 18%, което показва по-висока честота и разпространение сред па­циентите със SARS-CoV-2 инфекция. Необходими са допълнителни изследвания на неговата патогенеза и механизми.

книгопис:

1. Bradburne A.F. Sensitivity of L132 cells to some “new” respiratory viruses. Nature. 1969;221(5175):85–86. (Jan 4. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]) [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
2. Lai C.C., Shih T.P., Ko W.C., Tang H.J., Hsueh P.R. Severe acute respiratory syndrome coronavirus 2 (SARS-CoV-2) and coronavirus disease-2019 (COVID-19): The epidemic and the challenges. Int J
3. Antimicrob Agents. 2020 Mar;55(3):105924. doi: 10.1016/j.ijantimicag.2020.105924. (Epub 2020 Feb 17. PMID: 32081636; PMCID: PMC7127800) [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
4. Chen N., Zhou M., Dong X., Qu J., Gong F., Han Y. Epidemiological and clinical characteristics of 99 cases of 2019 novel coronavirus pneumonia in Wuhan, China: a descriptive study. Lancet. 2020;395:507–513. ([PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]) [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
5. Lee Y., Min P., Lee S., Kim S.W. Prevalence and duration of acute loss of smell or taste in COVID-19 patients. J Korean Med Sci. 2020;35(18):e174. doi: 10.3346/jkms.2020.35.e174. Published 2020 May 11. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
6. Hummel T., Landis B.N., Hüttenbrink K.B. Smell and taste disorders. GMS Curr Top Otorhinolaryngol Head Neck Surg. 2011;10 doi: 10.3205/cto000077. Doc04. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
7. Schaefer P., Baugh R.F. Acute otitis externa: an update. Am Fam Physician. 2012;86(11):1055–1061. [Google Scholar | Medline | ISI] [PubMed] [Google Scholar]
8. Mao L., Jin H., Wang M. Neurologic manifestations of hospitalized patients with coronavirus disease 2019 in Wuhan, China. JAMA Neurol. 2020;77(6):1–9. doi: 10.1001/jamaneurol.2020.1127. published online ahead of print, 2020 Apr 10. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
9. Lechien J.R., Chiesa-Estomba C.M., De Siati D.R. Olfactory and gustatory dysfunctions as a clinical presentation of mild-to-moderate forms of the coronavirus disease (COVID-19): a multicenter European study. Eur Arch Otorhinolaryngol. 2020:1–11. doi: 10.1007/s00405-020-05965-1. published online ahead of print, 2020 Apr 6. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
10. Xu H., Zhong L., Deng J. High expression of ACE2 receptor of 2019-nCoV on the epithelial cells of oral mucosa. Int J Oral Sci. 2020;12(8) doi: 10.1038/s41368-020-0074-x. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
11. Hamming I., Timens W., Bulthuis M.L., Lely A.T., Navis G., van Goor H. Tissue distribution of ACE2 protein, the functional receptor for SARS coronavirus. A first step in understanding SARS pathogenesis. J Pathol. 2004;203(2):631–637. doi: 10.1002/path.1570. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]