Протичане на Омикрон в ранна детска възраст – от 0 до 3 години

Въведение
Коронавирусите са едноверижни РНК вируси, принадлежащи към семейство Coronaviridae. Нов коронавирус се разпространи в световен мащаб от декември 2019 г. и е определен като „тежък остър респираторен синдром коронавирус 2“ (SARS-CoV-2), причиняващ коронавирусна болест-19 (COVID-19).
Инкубационният период е до 14 дни, средно 4-5 дни от експозицията до появата на симптомите. Повечето случаи при деца са асимптоматични или леки, но има описани и тежки случаи. Високо заразният вариант Омикрон доведе до бързо нарастване на инфекциите в световен мащаб, заменяйки варианта Делта в много страни. Като цяло ваксините са по-малко ефективни срещу Омикрон, но предпазват от тежко протичане на заболяването.

Вариантът Омикрон изглежда е по-малко вероятно да причини тежко заболяване във всички възрасти. Наблюдават се увеличен брой хоспитализации сред педиатричната популация, включително тези, които случайно са дали положителна проба.

Рискови фактори за тежко заболяване при деца са:

• Възраст: бебета под един месец и по-големи деца/юноши от 10 до 18 години
• Недоносеността (<37 седмици) съ­що е рисков фактор за по-тежък CO­VID-19
• Деца на възраст под 2 години
• Деца със съпътстващи заболявания

Омикрон е много по-заразен от предишните варианти на Ковид 19, включително Делта. Една от причините за това може да е големият брой мутации на варианта в шиповия протеин. Това може да му помогне да избегне изградената защита на тялото срещу вируса.

Експертите от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) очакват, че всеки с инфекция с Омикрон може да разпространи вируса на други, дори ако е ваксиниран или няма симптоми.

Тъй като Омикрон е силно заразен, все повече хора се заразяват с Ковид 19. Това включва деца, които може да са изложени на повишен риск от инфекция, ако са твърде малки, за да бъдат ваксинирани.

С увеличаването на случаите, броят на децата, хоспитализирани с COVID 19, също нараства. Всъщност процентът на новите хоспитализации при деца с COVID 19 достигна рекорд със скока на Омикрон.

Омикрон не причинява по-тежко заболяване при децата от предишните варианти. Като цяло децата все още са изложени на по-нисък риск от тежко заболяване, отколкото възрастните. Много повече деца са били заразени с Омикрон в сравнение с Делта, но децата, които са заразени, не са засегнати толкова сериозно. Виждаме наистина повишен темп на заразяемост при Омикрон в сравнение с други варианти.

От началото на месец декември 2021 г. Омикрон е открит в повече от 177 страни. От месец януари 2022 г. Омикрон е доминиращ в Европейския регион.

При Омикрон се съобщават най-често тези пет симптома при деца:

• Хрема
• Главоболие
• Отпадналост
• Кашлица
• Болки в гърлото

Тъй като тези симптоми имитират тези на обикновена настинка, при наличие на тези оплаквания децата трябва да бъдат тествани за Ковид-19 инфекция.

Педиатрите съобщават, че Омикрон засилва случаите на ларингит, често срещано детско заболяване, обикновено причинено от сезонни вирусни инфекции и е насочен към малките деца.

Цел на проучването
Да се изследва протичане на Омикрон в ранна детска възраст – 0-3 години.
Материал и методи
За последните шест месеца Клиника по пневмология и фтизиатрия към СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ бе сред водещите клиники в страната, лекуващи Ковид-19 при деца. За този период са хоспитализирани и лекувани 308 деца.

На този етап се проучиха децата, лекувани от Ковид-19 през месеци януари и февруари 2022 г. За този период са лекувани 116 деца във всички възрастови групи. Децата във възрастта 0-3 години бяха 91 (78.4%). Децата бяха разделени в три групи – 0-1 г., 1-2 г. и 2-3 години. Децата бяха проучени въз основа на данните от анамнеза, статус, лабораторни резултати и проведено лечение.
Данните бяха обработени статистически с програмата SPSS 19.

Резултати и обсъждане
Изследваните деца бяха почти по равно разпределени в двата пола. Най-голяма беше възрастовата група до една година, което съвпада с други изследвания за варианта Омикрон. При половината деца се откри наличие на Ковид-19 в семейството, но при 45.1%, след установяване на заболяването на детето, се открива болен в семейството.

Деца с хронични заболявания се установиха само при 14.3%, които бяха в най-голямата възрастова група 2-3 год., това е очаквано, защото до тази възраст обикновено са установени всички вродени, генетични и хронични заболявания при децата (Фиг. 1).

фигура 1: Разпределение по пол, възраст и хронични заболявания

Основните симптоми, който се установиха при почти всички деца са повишена температура, отпадналост, хрема и кашлица. Най-изявени бяха симптомите повишена температура и отпадналост, като кашлицата бе по-чест симптом при децата над 2 години (Фиг. 2).

фигура 2: Клинични симптоми

При физикалния преглед при 98.2% от децата се установиха възпалителни промени в горните дихателни пътища (ГДП) и само в 16.7% се установи физикална находка в белите дробове, което още веднъж потвърждава факта, че при деца, заразени с щама Омикрон, заболяването се локализира в ГДП и белодробният паренхим почти винаги остава незасегнат.

Лабораторни изследвания
При 70% от децата не се установиха данни за възпалителна активност, което е в унисон с вирусната генеза на заболяването. При около половината от децата (51.6%) се установи левкоцитопения, в 34.1% – лимфоцитоза и в 50.5% – тромбоцитопения.

При 44% от децата се наблюдаваха умерено до силно увеличени Д-димери, което е характерно за заболяването и е в правопропорционална зависимост с тромбоцитопенията. Тези промени бяха по-изразени във възрастта до една година (Фиг. 3).

фигура 3: Лабораторни резултати

Лечение
При всички деца се наложи приложение на интравенозна рехидратация, предвид различната степен на обезводняване поради високата температура и отказа от прием на храна и течности. При половината от децата се наложи приложение на антибиотична терапия, поради вторично възникнала бактериална инфекция. При почти 40% от децата се приложи кортикостероидна терапия, поради ларингитната симптоматика и установената тромбоцитопения. При всички деца с установена сигнификантна елевация на Д-димери се приложи антикоагулантна терапия. Само при 16.5% от децата се наложи кислородотерапия, поради ниска сатурация на кислорода, и поради наличие на съпътстващи други заболявания (Фиг. 4).

фигура 3: Лечение

Изводи
Омикрон засяга преди всичко деца в ранна детска възраст до 3 години и това са 78.4% от лекуваните в клиниката деца.

При всички деца доминиращи симптоми са повишена температурата, отпадналост, хрема и кашлица.

Физикалният преглед при всички деца установява възпаление в ГДП, при 14.3% от децата има данни за бронхиолит и само в 2.2% за пневмония.

От лабораторните изследвания, при повечето деца няма данни за възпалителна активност, само 7.7% от децата са с повишен CRP, при половината от децата се установява левкопения, тромбоцитопения, при 34.1% се установява лимфопения, увеличен Д-димер – в 43% от случаите.

Лечението при децата включва рехидратация, при 46% от децата се наложи приложение на кортикостероиди, при 60% от децата се наложи приложение на антибиотик.

Само при 16% от децата се наложи кислородотерапия, поради задържаща се ниска SaО2.

Най-изявени клинични и параклинични отклонения бяха във възрастовата група 0-1 години, където се установиха и при най-много деца данни за ларингит – 16.4%.

Омикрон в ранна детска възраст протича сравнително леко до сред­но тежко.

При почти всички деца заболяването протече гладко, без усложнения.

Заключение
Омикрон, като вариант на Ковид-19, засяга значително повече педиат­ричната популация, в сравнение с предходните варианти. При деца в ранна детска възраст (0-3 год.) заболяването протича с предимно засягане на ГДП, при деца без съпътстващи заболявания ходът е гладък, а прогнозата – благоприятна. n

книгопис:
1. Cloete J, Kruger A, Masha M, et al. Paediatric hospitalisations due to COVID-19 during the first SARS-CoV-2 Omicron (B.1.1.529) variant wave in South Africa: a multicentre observational study. LANCET Child Adolesc Health. Published online February 18, 2022.
2. Ledford H. How severe are Omicron infections? Nature. 2021;600(7890):577-578.
3. TriNetX. Home page. Accessed December 17, 2021.
4. US Centers for Disease Control and Prevention. COVID data Tracker. Accessed December 23, 2021.
5. Howard-Jones, A.R., Burgner, D.P., Crawford, N.W., Goeman, E., Gray, P.E., Hsu, P., Kuek, S., McMullan, B.J., Tosif, S., Wurzel, D., Bowen, A.C., Danchin, M., Koirala, A., Sharma, K., Yeoh, D.K. and Britton, P.N. (2021), COVID-19 in children. II: Pathogenesis, disease spectrum and management. J Paediatr Child Health.
6. World Health Organisation. Clinical management of COVID-19 patients: living guidance 2021.
7. Suryawijaya Ong D, Hart D & Russell F. COVID-19 and Children’s Surveillance Report, Number 9. Compiled 08 Feb 2022.
8. Harwood, Yan, Taliwila et al. Which children and young people are at higher risk of severe disease and death after hospitalisation with SARS-CoV-2 infection in children and young people: A systematic review and individual patient meta-analysis. Lancet, Vol 44, February 2022.
9. Martin B, DeWitt PE, Russell S, et al. Characteristics, outcomes, and severity risk factors associated with SARS-CoV-2 infection among children in the US national COVID cohort collaborative. JAMA Netw Open. 2022;5(2):e2143151-e2143151.
10. Centers for Disease Control and Prevention. COVID Data Tracker: Variant Proportions. Accessed January 19, 2022.
11. Pitstick CE, Rodriguez KM, Smith AC, Herman HK, Hays JF, Nash CB. A curious case of croup:laryngotracheitis caused by COVID-19.Pediatrics 2021;147(1):e2020012179
12. Rihkanen H, Rönkkö E, Nieminen T, Komsi KL, Räty R, Saxen H, et al. Respiratory viruses in laryngeal croup of young children. J Pediatr 2008;152(5):661-5.
13. unҫ EM, Shin CKJ, Usoro E, Thomas-Smith SE, Migita RT, Trehan I, et al. Pediatric croup during the COVID-19 Omicron variant surge. medRxiv. February 18, 2022.
14. Lim CC, Saniasiaya J, Kulasegarah J. Croup and COVID-19 in a child: a case report and literature review. BMJ Case Rep 2021;14(9).