Алергичният ринит (АР) е често срещано заболяване, засягащо до 40% от населението. Алергичното заболяване води до влошено качество на живот, което прогресира по време на наложения локдаун в условията на пандемията с Covid-19. Клиничните симптоми на сезонен алергичен ринит (САР) може да се припокриват с някои от симптомите при остра инфекция със SARS-CoV-2, но конюнктивитът и сърбежът насочват към алергична генеза. Симптомите на неконтролирания АР се разглеждат като рисков фактор за по-тежко протичане на Covid-19. Препоръчва се провеждане на лечение на AР по време на пандемията. Данните за влиянието на AР върху тежестта на заболяването COVID-19 все още не са окончателни. Изглежда, че пациентите с АР не сe разглеждат с повишен риск от заболяване и по-тежко протичане от Covid-19.

Алергичният ринит и другите атопични заболявания (астма, атопичен дерматит, хранителна алергия) са с нараст­ваща глобална честота през последните няколко десетилетия. Но не просто високата честота определя тяхната значимост. Това са заболявания, които сериозно влошават качеството на живот. Целта на настоящия обзор е да се представи социалната значимост на атопичните заболявания. Представени са съвременни данни за епидемиологията, икономическата значимост, ефекта върху качеството на живот. Предоставените данни дават яснота защо алергичните заболявания отнемат сериозен здравен ресурс и огромни директни и индиректни разходи. Всичко това определя високата им социална значимост и нужда от добро познаване и адекватно менажиране.

Уртикарията е едно от най-честите кожни заболявания, което се характеризира с поява на уртики, ангиоедем или и двете. При персистиране на оплакванията над 6 седмици и липса на ясен тригер, уртикарията се дефинира като хронична спонтанна. Хроничната спонтанна уртикария (ХСУ) сериозно влошава качеството на живот на пациентите. Заболяването е със сложна патогенеза и изисква комплексен подход при поставяне на диагнозата. Съществуват съвременни алгоритми за лечение на ХСУ, включващи както фармакотерапия, така и биологична терапия с дългосрочни ползи за пациентите. 

Жилещите насекоми, които причиняват алергични реакции, принадлежат към разред Hymenoptera. Индивидите, ужилени от тези насекоми могат да имат различни клинични прояви – от нормални локални симптоми до тежки системни реакции, които изискват незабавно лечение с адреналин. Анафилаксията в резултат на ужилване може да доведе до смърт, поради което хората с анамнеза за системна реакция след ужилване трябва да бъде допълнително изследвани и лекувани. Анамнезата за системна реакция към ужилвания от насекоми и наличие на имуноглобулин Е (IgE) към специфични отрови от насекоми, определени чрез кръвни или кожни тестове, са критерии за прилагане на имунотерапия с отрова, която модулира имунната система, за да намали чувствителността на реципиента към съответната отрова. Всички индивиди с анамнеза за системна реакция към ужилвания от насекоми трябва да бъдат снабдени с автоинжектор с адреналин и обучени в мерки за избягване на контакта, за да се предотврати бъдещо ужилване. 

В детството проявите на себорея затихват, постепенно отпада майчиният хормонален контрол. През пубертета започва втори тласък на себореята със силна активност на мастните жлези, който продължава и в зряла възраст, като контролът се осъществява от собствените полови и други хормонални влияния

Паранеопластичните синдроми са редки, клинично хетерогенни придобити заболявания, характеризиращи се с подлежаща неоплазия. Първи von Hebra през 1868 г. лансира идеята, че някои нарушения в кожната пигментация могат да се асоциират с окултна неоплазма[1]. Те обединяват различни клинични синдроми и отделни симптоми, обусловени от развитието на злокачествения тумор в резултат от продукцията на сигнални молекули (хормони, цитокини) от туморните клетки или от имунен отговор спрямо тумора. Паранеопластичните синдроми не включват клинични прояви, предизвикани директно от инфилтрация на тъканите с туморни клетки или метастази. Счита се, че паранео­пластичен синдром може да бъде открит в 1 до 7.4% от болните с неоплазма[2]. Паранеоплестичните синдроми ангажират различни органи и системи и манифестират съответната симптоматика: ендокринна, неврологична, дерматологична, ревматологична или хематологична. Най-често те се асоциират с дребноклетъчен белодробен карцином, овариални тумори, малигнени хематологични заболявания. Навременнатата диагностика на паранеопластичните заболявания води до откриването на окултна неоплазма и е от значение както за прогнозата, така и за преживяемостта.

Нумуларна екзема е хронично състояние, което протича с периоди на обостряния и ремисии. Изразява се с поява на окръглени сърбящи плаки, обикновено симетрично разположени, ангажиращи кожата на крайниците и трункуса. Засяга с еднаква честота мъже и жени, най-често в третата декада от живота.  Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, а биопсия на кожна лезия се налага само за изключване на друго заболяване с подобен клиничен изглед.  Често считано за състояние с мултифакторна генеза, нумуларната екзема се асоциира с атопия, контактна алергия, свръхчувствителност към бактериални алергени, суха кожа и др. Няколко достъпни диагностични метода могат да насочат медицинския специалист към основния провокиращ фактор за заболяването на пациента. По този начин терапевтично-профилактичният подход е с по-добра успеваемост и броя на рецидивите намалява.

Дерматоскопията представлява утвърдена високодиагностична неинвазивна процедура за двуизмерно наблюдаване на структурни изменения в кожата. Произходът на метода датира от 17-ти век, но той се налага напълно през 80-те години на 20-ти век. Дерматоскопът е ръчен инструмент, оборудван с леща за увеличение и източник на светлина. Може да бъде аналогов и цифров и да излъчва поляризирана и неполярзирана светлина. Основната роля на изследването е да помогне за разграничаването между доброкачествени и злокачествени кожни лезии. Дерматоскопията може да се извършва и от добре обучени общопрактикуващи лекари, което може да увеличи чувствителността на клиничния преглед и да намали ненужните направления към дерматолог, както и инвазивните манипулации за отстраняване на доброкачествени лезии. В неопитни ръце обаче, дерматоскопът може да доведе до свръхдиагностика и да увеличи броя на ненужните хирургични ексцизии.

Концепцията за прецизната медицина е позната още от 60-те години на миналия век. Напредъкът в генетичните технологии доведоха до бързото й развитие. В онкологичната практика персонализираният подход означава определянето на най-точното и най-ефективно лечение въз основа на индивидуалния геномен профил на тумора на пациента. Провеждането на молекулярно изследване за определяне на наличието на предиктивни биомаркери, е стандарт в грижата за пациентите с онкологични заболявания. С традиционно използваните методи за изследване на предиктивни биомаркери се търсят предварително определени изменения в единични гени или експресия на онкогенни протеини, напр. PD-L1 (Programmed Death Ligand 1).

Карциномът на гърдата е най-честият злокачествен тумор сред жените както в световен мащаб, така и в Европа и България. Ракът на гърдата е заболяване, което се характеризира спрямо наличието или отсъствието на молекулярни биомаркери, според които се определя рискът за рецидив и метастазиране, видът на лечение и прогнозата на пациента за в бъдеще. Ракът на млечната жлеза се категоризира в три основни подтипа според експресията на молекулярни маркери за естрогенни или прогестеронови рецептори и човешки епидермален растежен фактор 2 (ERBB2; преди HER2). Основните подтипове са: положителен хормон рецептор – ERBB2 негативен (70% от пациентите), ERBB2 (HER2) позитивен (15-20%) и тройно негативен (тумори, при които липсва експресия и на трите молекулярни биомаркера – 15%). Най-често диагностицираните карциноми на гърдата са хормонално позитивните, което налага развитието и откриването на нови молекули и терапии, с които да бъде постигнат резултат в лечението на тези заболявания и удължена обща преживяемост на пациентките с тази диагноза. По-голямата част от пациентите с метастатичен рак на гърдата имат HER2 негативно заболяване. За тази подгрупа ендокринната терапия е ключовият терапевтичен вариант. Наскоро терапевтичните възможности бяха разширени чрез въвеждане на инхибитори на циклинзависими кинази 4/6 (CDK4/6i) и PIK3CA инхибитори. Всички тези нови подходи и терапевтични възможности ни дават шанс да контролираме заболяването по-дълъг период от време и да осигуряваме на пациентите си повече живот. Като златен стандарт се утвърждава напоследък ребиопсията при карцином на гърдата и повторно изследване на тумора с имунохистохимия с цел по-добро познаване на биологията на самия тумор и неговите метастази в момента, а не назад във времето. Това е метод, който ни позволява да изненадаме тумора и да сме подготвени с варианти за лечение във всеки един момент на неговата изява.

Ракът на простата е едно от най-честите злокачествени заболявания, на второ място след рака на белия дроб, като той е петата най-честа причина за смърт при мъжете в света. Рядко се диагностицира при мъже под 50-годишна възраст, в най-голям процент са заболелите над 65 год. възраст. Простатният карцином заема първо място като причина за смърт от злокачествени новообразувания при пациенти над 75 год. (24.9%), но статистиката показва, че 53.7% от болните достигат 5-годишна преживяемост. Лечението на пациентите зависи от стадия на заболяването и рисковата група, в която попадат. При локализиран стадий най-използван метод е простатектомия и/или лъчелечение със или без последваща андроген-депривационна терапия. Даролутамид е антагонист на андрогенния рецептор с ясно изразена молекулна структура, която значително удължава преживяемостта без метастази в сравнение с плацебо във фаза III клинично проучване ARAMIS при мъже с неметастатичен резистентен на кастрация рак на простатата.

Миелодиспластичният синдром е клонално заболяване на хемопоетичната стволова клетка, което е тясно обвързано с нарушения в епигенетичните механизми. Един от тези механизми е ДНК метилирането и промените при него водят до изменения в експресията на гени, регулиращи пролиферацията и диференциацията на ХСК. Азануклеотидите са първите епигенетични медикаменти, одобрени за лечение на МДС и ОМЛ. Множеството проучвания и изследвания върху механизмите на ДНК метилиране позволяват разработването на нови терапевтични възможности. Медикаменти, въздействащи върху ензими, отговорни за ДНК метилирането (DNMT, TET и IDH), както и комбинации с други лекарства, са обект на множество клинични проучвания. Това дава надежда за по-добро менажиране на миелоидните неоплазии в бъдеще.

Мултипленият миелом (ММ) е злокачествено заболяване, характеризиращо се с клонална пролиферация на неопластични плазматични клетки в костния мозък със съпътстваща костна деструкция. Един от най-характерните белези на ММ е костната болест, като 80% от пациентите са с доказани остеолитични лезии още при поставяне на диагнозата, а 60% претърпяват костни фрактури в хода на заболяването. Ключова роля в патогенезата на костната болест при ММ има повишената остеокластна активност и потисната остеобластна функция, дължащи се на дисрегулация на редица интра- и интерцелуларни сигнални пътища. Сигнални пътища като RANK/RANKL/OPG, Notch, Wnt, RUNX2, EphrinB2/EphB4 и TNF път, както и сигналните молекули, DKK1, склеростин, периостин, остеопонтин, GFI1, BMPs, TGFβ, актин A, annexin II, адипонектин, BTK, SDF1a, хемокини и интерлевкини, са обект на изследванията от последните години с цел изясняване патогенезата на костната болест при ММ. Такива сигнални молекули като RANK/RANKL, склеростин, остеопонтин, DKK1 и други цитокини, участващи в регулацията на остеокласти, остеобласти и остеоцити биха могли да послужат като нови биомаркери за диагностика и мониториране на костната болест при пациенти с ММ. Ефективното лечение на пациентите с ММ и подобряване на качеството им на живот е свързано с дълбокото познаване на патогенетичните механизми на костна деструкция, което е предпоставка за разкриване на нови диагностични биомаркери и таргети за лечение.

София, 19 април 2022 г. Фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim напарви официално представяне в България на empagliflozin – първата и единствена одобрена в Европа терапия за лечение на възрастни пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност (СН), независимо от фракцията на изтласкване.1 Събитието, което се проведе в началото на м. април, събра представители на кардиологичната общност от цялата страна, а специален гост беше проф. Дж. Бътлър (Мисисипи, САЩ) – един от ключовите изследователи на употребата на терапията при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Кожните заболявания са често срещани при хора от всички възрасти. Някои от тях като псориазис засягат милиони всяка година. Има обаче и такива, които са толкова редки и тежки, че изискват специализирано медицинско лечение. Следните 7 кожни заболявания са толкова редки, че може би изобщо не сте чували за тях.

Потни длани по време на интервю за работа? Болки в стомаха преди поредния изпит?  Много от нас са преживели класическия отговор на организма при наличие на стрес, провокиран от нови, необичайни или натоварващи обстоятелства. Преоценката на начина, по който човек възприема стреса, може да доведе до сигнификантна промяна върху психичното здраве, общото благополучие и успеха според психолозите от университета в Рочестър.  За последното си проучване, публикувано в Journal of Experimental Psychology: General, изследователите от Рочестър обучават юноши и студенти как да преобразуват и използват реакцията си към стресови ситуации като инструмент, а не като пречка. Екипът установява, че в допълнение към редуциране на тревожността на учениците и студентите, това моделиране на мисленето за „добър стрес“ им помага да постигнат по-високи резултати на тестовете, да отлагат академични ангажименти по-рядко и да отговарят на предизвикателства по по-здравословен начин.