Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2022

Empagliflozin – първата и единствена одобрена в Европа терапия за лечение на възрастни пациенти със симптоматична хронична сърдечна недостатъчност е вече достъпна в България

виж като PDF
Текст A




„За нас е голяма чест да представим новата индикация на медикамент, който през годините доказа своите предимства и спечели доверието на здравните специалисти за лечение на ЗДТ2. Бих искал да изкажа благодарност за дългогодишното и успешно сътрудничество между българската кардиологична общност и Boehringer Ingelheim. Изминаха повече от 10 години от представянето на dabigatran – първата пробивна терапия от класа на новите перорални антикоагуланти за превенция и лечение на предсърдно мъждене и исхемичен инсулт. С ваша помощ представихме пред пациентите и idarucizumab – първият в света специфичен селективен блокер на перорален антикоагулант. Днес стоим на прага на нова ера – управлението на целия спектър на сърдечната недостатъчност и сме уверени, че доброто ни партньорство ще продължи“, каза при откриването на събитието генералният мениджър на Boehringer Ingelheim за България д-р Йоханес Фаркас.

Модератор на научната сесия беше проф. д-р Нина Гочева – консултант в болница „Софиямед“, почетен член на борда на директорите на Българското кардиологично дружество и главен редактор на списание “Българска кардиология“.


„Всички сте запознати със серията клинични проучвания, свързани с empagliflozin през годините. Този медикамент вече премина успешно тестването при пациенти със сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване (СНнФИ), но големият удар, който нанесе, беше в края на август миналата година по време на Европейския конгрес по кардиология, когато за първи път бяха оповестени резултатите от употребата на empagliflozin при пациенти със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ). Данните от клиничното проучване (EMPEROR-Preserved), които бяха представени по време на конгреса, предизвикаха изключително голям интерес“, сподели проф. Гочева.
Проф. д-р Йото Йотов от МУ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“, Варна, представи основните предизвикателства при диагностиката и идентифицирането на пациенти със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ).

Той посочи, че СНзФИ поставя множество предизвикателства както по отношение на етимологията, фенотипната изява по отношение на диагностиката, а така също и по отношение на терапията при тези пациенти. Експертът обвърза част от ключовите обстоятелства, съпътстващи диагностицирането и лечението на заболяването с честототата на тази форма на СН, а също така и доколко тя е смъртоносна в сравнение със СН с намалената фракция на изтласкване (СНнФИ). Проф. Йотов коментира, че по-нови данни и мета-анализи показват, че СНзФИ има с около 30% по-неблагоприятен изход в сравнение със СНнФИ и особено, когато фракцията стане критична и достигне до около 40%. Поставянето на диагноза при пациентите със запазена фракция на изтласкване също е сериозно предизвикателство за специалистите.

„СНзФИ е хетерогенно страдание, което все още е с ненапълно изяснена честота и прогноза“, каза професор Йотов и обобщи: „Диагностичният процес при тази сърдечна недостатъчност е по-сложен и комплексен в сравнение с намалената фракция на изтласкване. За целта се използват различни оценъчни скали, образни методики и много биомаркери. Различават се множество фенотипове с различни клинични и демографски характеристики, придружаващи заболявания и начини на поведение, а лечението на това заболяване все още се явява преди–звикателство и е необходимо търсене на нови класове медикаменти и методики за лечение“, посочи той.

Специалният гост на събитието, проф. д-р Джавед Бътлър, който е президент на „Baylor Scott and White Research Institute“, Далас, и почетен професор по медицина от Медицинския университет в Мисисипи, разгледа темата за пробива в терапията за сърдечна недостатъчност, с фокус върху клиничното проучване EMPEROR-Preserved и empagliflozin. В своето изложение проф. Бътлър обърна внимание върху честотата и значението на сърдечната недостатъчност, като поясни, че при епидемиологията на заболяването и поради съпътстващи заболявания, като затлъстяване, диабет и др., този проблем ще продължи да расте и да бъде обект на изследване на много от проучванията. Изследванията показват, че заболяването оказва сериозно влияние върху броя на хоспитализациите, смъртността и качеството на живот на пациентите.

Данните показват, че приблизително половината от пациентите със сърдечна недостатъчност са със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ)2, която се определя като едно от най-големите предизвикателства в сърдечно-съдовата медицина поради разпространението на заболяването, лошите клинични резултати и липсата на възможности за лечение до сега.3,4

Проф. Бътлър подчерта, че до този момент не е имало клинично проучване, което да е постигнало първичната си крайна цел, както се наблюдава в клиничното проучване EMPEROR-Preserved. Целта на проучването, в което участват 5 988 възрастни пациенти със сърдечна недостатъчност с левокамерна фракция на изтласкване (LVEF) над 40%5, е да оцени ефикасността и безопасността на empagliflozin спрямо плацебо при стандартна терапия на пациенти със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ), със или без диабет. Резултатите от изследването сочат, че empagliflozin сигнификантно намалява относителния риск с 21% (вкл. 3.3% намаляване на абсолютния риск, 0.79 HR, 0.69-0.90 95%CI) в комбинираната първична крайна цел на сърдечно-съдова смърт или хоспитализация поради сърдечна недостатъчност (СН). Също така, данните сочат, че ползите не зависят от фракцията на изтласкване или диабетния статус.5

„Никога до сега в моята практика не съм наблюдавал медикамент или медицинско изделие, което да направи исторически пробив два пъти. Както знаете, empagliflozin с клиничната програма EMPEROR е първата терапия, която до този момент показва подобрение в риска от сърдечно-съдова смърт при пациенти със ЗДТ2. Днес, само 5-6 години по-късно, empagliflozin отново е първата терапия, която оказва положително въздействие при пациенти със СНзФИ“, отбеляза проф. Бътлър. „Клиничното проучване EMPEROR-Preserved отговаря на три основни проблема – сърдечно-съдовата смърт, хоспитализация поради сърдечна недостатъчност и запазване на бъбречната функция. При всеки един от тези три показателя наблюдаваме реални сигнификантни ползи“, допълни той.

В заключение проф. Бътлър подчерта: “Empa­gl­iflozin e перфектният медикамент за СН, който има редица предимства както по отношение на еднократния прием, веднъж дневно без титриране на дозата, така и по отношение на намаляване на хоспитализациите, подобряване на преживяемостта и качеството на живот и функционалното състояние на пациентите. Ползите от empagliflozin се появяват бързо в рамките на дни до няколко седмици след започване на терапия, като медикаментът е изключително добре поносим и безопасен, няма неблагоприятен ренален ефект и вместо това запазва бъбречната функция и предотвратява диализата”, добави той.

Проф. д-р Николай Рунев, началник на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. Стоян Киркович“, УМБАЛ „Александровска“, дискутира темата за SGLT2 инхибиторите и сърдечно-съдови и ренални крайни цели при пациенти със ЗДТ2.

„Данните от клиничните проучвания посочват значима редукция в крайните цели при приложение на SGLT2 инхибитори“, беше категоричен проф. Рунев и допълни, че в изпитването EMPEROR-Reduced при пациентите със сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване (СНнФИ), комбинираният ренален краен показател е сигнификантно редуциран с empagliflozin. „По отношение на eGFR се наблюдава първоначално спадане на кривата, което се дължи на редукцията на вътрегломерното налягане, след което обаче настъпва стабилизиране на eGFR и крайният резултат е сигнификантно по-добър по отношение на крайния резултат при пациентите на empagliflozin спрямо тези с плацебо, независимо от това дали са със или без ЗДТ2“. В своето изложение той посочи, че се наблюдават и категорични ползи по отношение на забавяне на бъбречната прогресия при пациентите с намалена фракция на изтласкване.

„Сходни резултати се наблюдават и при клиничното проучване EMPEROR-Preserved, където е анализиран същият показател – наклона на кривата на eGFR във времето като вторична предефинирана крайна цел. Крайният резултат показва сигнификантно по-добър eGFR в края на периода на проследяване спрямо плацебо“, продължи експертът. „Можем да кажем, че дефинициите на реналните комбинирани крайни цели са различни в клиничните изпитвания за сърдечно-съдови ползи от лечение със SGLT2 инхибитори при пациенти със СНнФИ независимо дали имат, или не ЗД”, заключи проф. Рунев и добави, че продължават дискусиите дали наклонът на кривата на еGFR e достатъчно добър показател за прогресия на хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ).

Доц. д-р Мария Токмакова, Клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Георги“, МУ-Пловдив, се включи в края на научната сесия и дискутира темата за клиничните ръководства при пациенти със СНзФИ.

„През последната година имахме възможност да разполагаме с няколко важни клинични ръководства, които изследват болните със СН. Едно от първите от тях е документът на Европейското дружество по кардиология съвместно с Американското общество за СН, в което за първи път се направи универсална дефиниция за СН, както и една осъвременена класификация на СН“, отбеляза доц. Токмакова, като запозна аудиторията с основните характеристики на документа, а също така представи и още две актуални ръководства – Европейското ръководство от 2021 г., както и публикуваното на 1 април тази година ръководство на Американското общество за СН. Тя обърна внимание, че в Американското ръководство има включен нов показател, който се нарича „стойност на терапиите“, който представлява реално измерване на икономическата стойност на дадено лечение.
За финал доц. Токмакова подчерта, че в последното Ръководство на Американското общество за СН, empagliflozin има две терапевтични показания – при ЗДТ2 като “add on” терапия, в случаи когато употребата на метформин е неподходяща, и при СН – за лечение при възрастни пациенти със симптоматична сърдечна недостатъчност. n
SC-BG-01229

източници:

  1. European Commission. Union Register of medicinal products for human use. Available at: https://ec.europa.eu/health/documents/community-register/html/h930.htm. Last accessed: March 2022.
  2. Andersen MJ, Borlaug BA. Heart failure with preserved ejection fraction: current understandings and challenges. Curr Cardiol Rep. 2014 Jul;16(7):501.
  3. Butler J, Fonarow G, Zile M, et al. Developing therapies for heart failure with preserved ejection fraction: Current State and Future Directions. JACC Heart Fail. 2014 Apr;2(2):97–112.
  4. Shah SJ, Borlaug B, Kitzman D, et al. Research priorities for heart failure with preserved ejection fraction. Circulation. 2020;141:1001–26.
  5. Anker S, Butler J, Filippatos G, et al. Empagliflozin in Heart Failure with a Preserved Ejection Fraction. N Engl J Med. 2021;10.1056/NEJMoa2107038.
  6. ClinicalTrials.gov. EMPagliflozin outcomE tRial in Patients With chrOnic heaRt Failure With Preserved Ejection Fraction (EMPEROR-Preserved). Available at: https://clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT03057951. Accessed June 2021.
  7. ClinicalTrials.gov. EMPagliflozin outcomE tRial in Patients With chrOnic heaRt Failure With Reduced Ejection Fraction (EMPEROR-Reduced). Available at: https://clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT03057977. Accessed June 2021.
  8. GBD 2015 Mortality and Causes of Death Collaborators. Global, regional, and national life expectancy, all-cause mortality, and cause-specific mortality for 249 causes of death, 1980–2015: A systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2015. The Lancet. 2016; 388(10053):1459–544.
  9. American Heart Association. What is Heart Failure? Available at: https://www.heart.org/en/health-topics/heart-failure/what-is-heart-failure. Accessed: June 2021.
  10. Yancy CW, Jessup M, Bozkurt B, et al. 2013 ACCF/AHA guideline for the management of heart failure: a report of the American College of Cardiology Foundation/ American Heart Association
  11. Task Force on Practice Guidelines. J Am Coll Cardiol. 2013;128(16):e240–e327.
  12. Suskin N, McKelvie RS, Burns RJ, et al. Glucose and insulin abnormalities relate to functional capacity in patients with congestive heart failure. Eur Heart J. 2000;21:1368–75.
  13. Ronco C, McCullough P, Anker SD, et al. Cardio-renal syndromes: report from the consensus conference of the acute dialysis quality initiative. Eur Heart J. 2010;31(6):703–11.
  14. Lazzeri C, Valente S, Tarquini R, et al. Cardiorenal syndrome caused by heart failure with preserved ejection fraction. Int J Nephrol. 2011;2011:634903.
  15. Jardiance® (empagliflozin) EU SPC 2022.
  16. Marketing authorisation. Accessed: June 2021