Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2022

Боди имидж. Същност и въздействие върху здравното поведение

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Стефан Попов, д-р Петър Попов
Клиника по Психиатрия и медицинска психология, УМБАЛ „Св. Георги“, гр. Пловдив


Увод
Понятието Боди имидж (Body image) е въведено за първи път от австрийския невролог и психоаналитик Paul Schilder в първата половина на миналия век. Концепцията на Шилдер е своеобразна комбинация между соматопсихиката на Карл Вернике, ортостатичния модел на тялото на Хенри Хед и разбирането на Фройд за егото като предимно его на тялото. Той достига до собствена формулировка за основната роля на боди имиджа като фундамент за отношението на човека към себе си, другите хора и света.

Шилдер пише редица статии, развивайки тези формулировки, синтез на които е книгата му „Представа и външен вид на човешкото тяло“, публикувана през 1935 г., получила най-висока оценка сред късните му творби[1].

Концепция за боди имидж
Концепцията за боди имидж се използва в множество дисциплини, включително психология, медицина, психиатрия, психоанализа, философия, както и в културни и феминистки изследвания. Терминът също често се употребява от медиите. Сред тези дисциплини и медиите няма консенсус за дефиниция. Боди имид­жът на един човек се смята отчасти за продукт на личния опит, както и на различни социални и културни влияния. Усещането на едно лице за собствения му външен вид, обикновено по отношение на други лица или в съответствие с някои културни "идеали", могат да оформят боди имиджа.

Начинът, по който даден човек възприема външния си вид може да се различава от това, как всъщност другите го възприемат.

В доклад от 2007 г. Американската психологическа асоциация установява, че крос-културалната сексуализация на момичетата и жените допринася за повишена тревожност, свързана с боди имиджа. Подобни находки са докладвани от постоянния комитет към сената на Австралия за сексуализацията на децата в медиите. Въпреки това други автори са изразили загриженост, че тези твърдения не са подкрепени от убедителни данни[2].

Медийно влияние върху боди имиджа
Някои момичета и млади жени се сравняват с моделите в рекламите от гледна точка на тяхната физическа привлекателност[3]. Акцентът в медиите и в модната индустрия върху слабото и идеално женско тяло (като форма и размер) може да бъде в психологически ущърб на самочувствието на много млади жени; това включва тяхната представа за себе си, което може да доведе до прекомерна диета или упражнения. Близо 81% от десетгодишните момичета се страхуват от напълняване, след като са били изложени на влиянието на някои медии. Жените са показани в много реклами, от прах за пране, тоалетна хартия до реклами за обгрижване на децата. Те се показват като чистачки, детегледачки и готвачки.

В световен мащаб от 3% до 5% от жените са страдали от анорексия невроза през живота си, и около 1% от жените в юношеска възраст в момента имат анорексия.

Заболявания, причинени от социалните медии
Френската детска психоаналитичка Франсоаз Долто развива теорията за „несъзнавания боди имидж”[4]. Отрицателните нагласи от страна на даден човек по отношение на тялото му (като усещането, че е дебел) може в някои случаи да доведат до психични разстройства, въпреки че те може да възникнат и по най-различни други причини. Проблеми с боди имидж може да доведат до психични нарушения като безпокойство, депресия, нарушения в храненето и дисморфично телесно разстройство.

Кохортно проучване в Навара, Испания, на представителна извадка от 2862 момичета от 12 до 21-годишна възраст, чрез Eating Attitudes Test за изследване на хранителните нагласи и други въпросници, разкрива 90 нови случая на хранителни разстройства (по критериите на DSM IV – Диагностичен на Американската психиатрична асоциация). Резултатите подкрепят ролята на средствата за масова информация и семейното положение на родителите за възникването на хранителните разстройства[5].

Междуполови различия
Междуполовите различия, свързани с боди имиджа, стават все отчетливи във времето. Като цяло, през всички етапи от живота жените имат по-висока неудовлетвореност от тялото си в сравнение с мъжете. Въпреки че неудовлетвореността е по-честа при жените, с течение на времето мъжете стават все по-негативно засегнати[6]. В дългосрочно проучване, което оценява боди имидж във времето спрямо възрастта на мъжете и жените, мъжете отдават все по-голямо значение на техния външен вид в сравнение с жените, въпреки че жените по-често съобщават за неудовлетвореност от боди имиджа си.

Юношеството е периодът, когато тази разлика е най-забележима. Една от причините за това е, че мъжете днес по-силно се насочват и влияят от медиите. В исторически план, за много по-дълги периоди от време, средствата за масова информация са били предимно насочени към жените, което обяснява защо те стават все по-малко чувствителни към ефектите[7].

Влияние на боди имидж върху някои здравни поведения
Боди имидж е многомерен конструкт, обхващащ възприемане и оценка на външния вид на индивида, както и влиянието на тези чувства върху последващото поведение. Изследванията показват, че множество променливи играят роля в развитието на боди имиджа. Променливите, присъщи на индивида, които въздействат върху боди имидж включват, но не се ограничават само до етнос[8], възраст[9], пол[10] и телесно тегло[11]. Освен това, външни влияния, като медиите, оказват все по-силно влияние върху боди имиджа[12,13].

Всички тези асоциации възникват в рамките на специфичен културен контекст – западната култура, която се фокусира върху външния вид и идеала за тяло, който е трудно постижим. Съществуват солидни доказателства, че жените, които интернализират тези телесни идеали, са по-склонни да обективират собствените си тела, да изпитват недоволство от тялото си, да се включат в нездравословни поведения като дезадаптивно хранене и прекомерни упражнения и да инициират и поддържат тютюнопушене.

Мъжете също са повлияни от идеалите за съвършено тяло, но ефектите не са толкова изразени, както при жените.

Както вече беше отбелязано, факторите, които доказано влияят върху боди имиджа включват пол, телесно тегло и възраст.

Изследванията на боди имидж са съсредоточени основно върху жените, тъй като жените постоянно съобщават за по-негативна представа за тялото си в сравнение с мъжете. Това се случва по редица причини, включително факта, че оценките на жените се основават предимно на външния вид, който оказва голямо влияние върху самочувствието на една жена и по-голямата степен на отразяване на жените в медиите[14].

Основните притеснения за боди имиджа при американските жени са свързани с теглото и затова по-голямата част от тях желаят да бъдат по-слаби[15,16]. В цивилизования свят формата на женското тялото се очаква да е фигура, която е ъгловата, крехка и тонизирана, известна като "слабия идеал". Влиянието на медиите в промотиране на този идеал може да доведе до отрицателен боди имидж, тъй като е почти невъзможно за повечето жени да постигнат този вид тяло[17].

Опасенията за мъжкия боди имидж се съсредоточават повече върху мускулатурата, отколкото върху телесното тегло. Едно проучване съобщава, че 90% от представените мъже искат да бъдат по-мускулести, докато само 38% се стремят да топят телесни мазнини[18]. Въпреки че жените, които целят трупане на мускулатура, са склонни да бъдат по-слаби, мъжете обикновено предпочитат мезоморфно или средно натрупване върху тънка основа[19-21]. Мъжете желаят да имат мускулесто тяло, което изглежда силно, с широки рамене и плосък торс[22]. Тези предпочитания следват от западните културни стандарти за полово-специфични размери на тялото, според които е по-приемливо за мъжа да бъде с наднормено тегло, отколкото жената и е по-приемливо за една жена да бъде с поднормено тегло, отколкото един мъж[23]. По принцип основните аспекти на западния мъжки боди имидж включват развитие на мускулатура, телесни мазнини и височина[24,22,25].

Като се има предвид, че идеалното тяло както за мъжете, така и за жените е далеч от наднорменото тегло, то би било разумно да се предположи, че телесното тегло ще има голямо влияние върху боди имиджа. Всъщност, това обикновено е така. Изследванията показват, че децата и юношите с наднормено тегло имат по-големи опасения за боди имиджа си, отколкото техните връстници със средно тегло[26]. За възрастната популация се оказва, че жените с наднормено тегло имат повече притеснения за своя боди имидж, отколкото мъжете с наднормено тегло, но и двете групи изпитват по-голяма неудовлетвореност от тялото си, отколкото децата с наднормено тегло[27].

По-голямата част от изследователска дейност в областта на боди имиджа се фокусира върху жените, но преобладаващата част от изследванията са били проведени върху извадки от млади жени, тъй като проблемите на боди имиджа взимат връх в периода от юношеската до ранната зряла възраст[9,28].

Проучване на боди имиджа в кроссекционна извадка от жени на различна възраст констатира, че макар удовлетвореността от това как изглежда тялото да е била сходна в целия възрастов диапазон, самонаблюдението и тревожността, отнасящи се към външния вид и разстройствата в храненето значително намаляват с възрастта[29].

По-малко се знае за това как стареенето засяга мъжките опасения за боди имидж. Подобно на жените, инвестициите на мъжете във външния вид намаляват с възраст­та. По-младите мъже изпитват по-голямо недоволство от външния си вид от по-възрастните мъже, въпреки че имат по-нисък индекс на телесната маса (ИТМ). Авторите предполагат, че мъжките медийни образи могат да влияят на младите и възрастните мъже по различен начин, защото идеалният мъжки образ, който е изобразяван, е обикновено в млада възраст и по тази причина вероятно има по-голям афинитет към по-младите мъже[30].

Боди имидж и физическа активност
Участието във физически упражнения е друго важно здравно поведение, което може да бъде повлияно от или да повлияе на боди имиджа. Изследванията показват, че редовните физически занимания могат, в зависимост от конкретната мотивация на поведението, да допринесат за отрицателен или положителен боди имидж.

Установено е в няколко проучвания, че здравно мотивирани упражнения са свързани с положителен боди имидж за разлика от външно мотивирани упражнения за сваляне на теглото, които са свързани с ниска телесна самооценка и отрицателни емоции[31-33].

Многобройните физически и психически ползи от един добре мотивиран режим на редовни физически упражнения, включително и контролът на теглото, намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания и диабет, подобряват настроението и психическото здраве, създават по-добри модели за спане и са добре познати в развитите общества.

Въпреки тези предимства обаче факт е също, че прекомерните физически упражнения (характеризиращи се със значителни количества физическа активност и компулсивна необходимост да се практикуват) присъстват при повечето жени с хранителни разстройства и може да допринесат за влошаване на заболяването[34].

Боди имидж и тютюнопушене
Пушенето е друго нездравословно поведение, което може да е зависимо от боди имиджа и свързаните с него опасения за телесното тегло. Изследвания, изучаващи боди имидж при пушачите са установили, че жените пушачки съобщават за повече притеснения за своя боди имидж от жените като цяло[35,36]. Съществуват доказателства, че опасения относно боди имиджа могат да доведат до пушене[37] и че много пушачи използват пушенето, за да контролират теглото си[38,39].

При изследване на подрастващи мъже и жени пушачи се установява положителна връзка между средната дневна употреба на цигари и вярата в пушенето като стратегия за контрол на теглото. В допълнение, по-тежките мъже пушачи са по-склонни да съобщават, че пушат, за да контролират теглото, докато жените, които пушат повече цигари, са повече загрижени от увеличаване на теглото при отказване от тютюнопушене[39].

Изследванията също така показват, че при пушачите с нарушен боди имидж са затруднени опитите за отказване от цигарите. Лица, които пушат по съображения за контрол на теглото е по-малко вероятно да опитат прекратяване на тютюнопушенето[40]. Отрицателният боди имидж е свързан с по-големи затруднения при евентуален отказ на тютюнопушенето при жените и тези от тях, които надценяват телесните си размери, имат най-лоши резултати от лечението за отказване от тютюнопушене[41].

В обобщение може да се твърди, че проблемите с боди имидж могат да доведат до започване на пушене и да направят отказването от тютюнопушене по-трудно.

Методи за оценка на боди имидж
Оценяване на разликата между актуален и идеален боди имидж
Боди имиджът често се измерва чрез оценяване настоящата и идеалната форма на тялото с помощта на серия от изображения. Разликата между тези две стойности е мярка за боди имидж неудовлетвореност (Body Image Dissatisfaction). Тя може да има много отрицателни ефекти, например някои изследвания показват връзка между телесната неудовлетвореност при момичетата и тютюнопушенето. Тази неудовлетвореност може да повлияе негативно на сексуалността на едно момиче и когато то навлезе в младата зряла възраст, да го подтикне към козметична хирургическа корекция.

Предпочитание на фигура
При предпочитание на фигура показването и оценяването на силуети е най-често използваният метод. Има много проблеми с този метод – според някои рисунките не са реалистични и на тях са представени възрастни, което ги прави неподходящи за деца[42]. Силуетите са използвани, за да се отчете реакцията на изследваното лице на различните видове фигури.

Скалата за оценка на фигурата на Stunkard изобразява контури на девет мъжки/женски тела с увеличаване на размера на тялото от ляво на дясно. Участниците са помолени да изберат рисунката, която най-добре представя вида на тялото им[43]. Точността на възприятието на тялото им се определя чрез сравняване на техния собствен ИТМ (Фиг. 1).

фигура 1: Скала на Stunkard за оценка на фигурата

Видео прожекционни техники
На участниците се показват серия от снимки, всяко изображение е тяхна снимка, но или с увеличаване на теглото или с намаляване на теглото. Отчита се субективен избор на снимка с мигване (eyeblink). Този отговор е сложен набор от физиологични промени, които настъпват в резултат на неочаквано и интензивно стимулиране. Тези измервания могат да бъдат полезни, защото са по-малко предмет на субективни пристрастия.

Въпросници
Въпросниците са друг много често използван метод за измерване на боди имидж. Такъв пример е 9-точковата подскала на многомерния въпросник Multidimensional Body-Self Relations Questionnaire. Тя използва рейтингова скала от -2 до +2 и оценява осем области на тялото и атрибути на цялостния външен вид (лицето, косата, долната част на торса, средата на торса, горната част на торса, мускулен тонус, височина и тегло).
Скалите, използвани за оценка на боди имиджа, се отнасят до усещането за телесно тегло, формата и размерите на тялото[44].

Боди имидж дисторзията (Body Image Distortion) се оценява чрез сравняване на действителния ИТМ на респондентите по категория тегло: поднормено тегло (ИТМ<18.5), нормално тегло (ИТМ=18.5-24.9), наднормено тегло (ИТМ>25), оценка 1, 2 и 3, съответно със субективно възприеманата актуална телесна маса (т.е. слаб, средно пълен и наднормено тегло, съответно 1, 2 и 3).

Възприемането на телесната маса е оценено като се попитат участниците, "Как бихте описали теглото си?". Отговорите варират от „много слаб“ до „с наднормено тегло“. Стойността на боди имидж дисторзията е получена чрез изваждане от оценката на действителния ИТМ от субективно възприетата текуща оценка на телесното тегло. Резултатите могат да варират от -2 до +2. Резултати близки до нула сочат точно възприемане на боди имиджа.

Положителните резултати показват, че лицата се самовъзприемат като по-пълни, докато отрицателните стойности показват, че хората се възприемат като по-слаби, отколкото са в действителност.

Въпросниците могат обаче понякога да доведат до погрешни изводи. Това се случва при т.нар. "примирèн стил на отговор“ (Acquiescent Response StyleARS) или тенденцията участниците да се съгласяват с елементите на изследване и да дават благоприятни отговори, за да удовлетворят изследователя, която е по-честа сред лица от азиатски и африкански култури[45]. По наши емпирични наблюдения тя не е съвсем чужда и на българското население.

Заключение
Боди имидж е преживяване на цялата личност и надхвърля това, което се отразява в огледалото. Той включва самооценяването и самоуважението, признаването на силните страни и качества, които правят всеки индивид уникален извън чисто физическите характеристики като тегло, форма на тялото и външен вид.

Боди имиджът също е свързан със самочувствието, чувството, че човек е ценен и уважаван, и оттам положителната самооценка на личността. Положителният боди имидж обикновено се свързва с по-добро физическо здраве. Това резултира в повече физическа активност, по-малко тютюнопушене и консумация на алкохол и в по-малък случай на отрицателни хранителни навици. 

книгопис:

  1. Ziferstein I.: Psychoanalysis and psychiatry: Paul Ferdinand Schilder. (1966). 1886-1940. In: Eisenstein/Grotjahn (ed.): Psychoanalytic Pioneers, London, New York, 458.
  2. Ferguson, C.; Winegard, B.; Winegard, B.M. (March 2011). "Who is the fairest one of all: How evolution guides peer and media influences on female body dissatisfaction" (PDF). Review of General Psychology 15(1): 11–28. doi:10.1037/a0022607.
  3. Martin, Mary C. and Gentry, James W. (1997). Stuck in the Model Trap: The Effects of Beautiful Models in Ads on Female Pre-Adolescents and Adolescents Journal of Advertising, p. 19.
  4. Dolto F, L'image inconscient du corps. Paris: Seuil, (1984). ISBN 2-02-018302-1.
  5. Martínez-González, M.A.; Gual, P.; Lahortiga, F.; Alonso, Y.; de Irala-Estévez, J.; Cervera, S. (2003). "Parental factors, mass media influences, and the onset of eating disorders in a prospective population-based cohort". Pediatrics 111 (2): 315–320.
  6. Brennan, Maggie A.; Christopher E. Lalonde; Jody L. Bain (2010). "Body image perceptions: Do gender differences exist?". Psi Chi Journal of Undergraduate Research (PDF) 15 (3): 130–8.
  7. Mellor, David; Matthew Fuller-Tyszkiewicz; Marita P. McCabe; Lina A. Ricciardelli (2010). "Body image and self-esteem across age and gender: A short-term longitudinal study". Sex Roles (PDF) 63: 672–81.
  8. Gordon, K. H., Castro, Y., Sitnikov, L., and Holm-Denoma, J. M. (2016). Cultural bodyshape ideals and eating disorder symptoms among White, Latina, and Black CollegeWomen. Cultural Diversity and Ethnic Minority Psychology, 16 (2), 135-143.
  9. Rusticus, S., Hubley, A. M., and Zumbo, B. D. (2018). Measurement invariance on theAppearance Schemas Inventory-Revised and the Body Image Quality of Life Inventoryof age and gender. Assessment, 15 (1), 60-71.
  10. McKinley, N. M. (2006). Longitudinal gender differences in objectified body consciousnessand weight-related attitudes and behaviors: Cultural and developmental contexts in thetransition from college. Sex Roles, 54 (3-4), 159–173.
  11. Sarwer, D. B, Thompson, J. K., and Cash, T. F. (2015). Obesity and body image in adulthood.Psychiatric Clinics of North America, 28, 69-87.
  12. Levine, M. P., and Murnen, S. K. (2009). “Everybody knows that mass media are/are not[pick one] a cause of eating disorders”: A critical review of evidence for a causal link between media, negative body image and disordered eating. Journal of Social andClinical Psychology, 28 (1), 9-42.
  13. Stice, E., Schupak-Neuberg, E., Shaw, H. E., and Stein, R. I. (1994). Relation of media exposure to eating disorder symptomology: an examination of mediating mechanisms.Journal of Abnormal Psychology, 103 (4), 836-840.
  14. Murnen, S. (2011). Gender and body images. In T. F. Cash and L. Smolak (Eds.), Bodyimage: A handbook of science, practice, and prevention, 2nd edition, (pp. 173-179). NewYork: The Guilford Press.
  15. Fingeret, M. C., Gleaves, D. H., and Pearson, C.A. (2014). On the methodology of bodyimage assessment: The use of figural rating scales to evaluate body dissatisfaction andthe ideal body standards of women. Body Image, 1 (2), 207-212.
  16. Jefferson, D. L. and Stake, J. E. (2009). Appearance self-attitudes of African American andEuropean American women: Media comparisons and internalization of beauty ideals.Psychology of Women Quarterly, 33 (4), 396-409.
  17. Groesz, L. M., Levine, M. P., Murnen, S. K. (2012). The effect of experimental presentationof thin media images on body satisfaction: A meta-analytic review. International Journalof Eating Disorders, 31 (1), 1-16.
  18. Frederick, D. A., Buchanan, G. M., Sadeghi-Azar, L., Peplau, L. A., Haselton, M. G.Berezovskaya, A., and Lipinski, R. E. (2007). Desiring the muscular ideal: Men’s bodysatisfaction in the United States, Ukraine, and Ghana. Psychology of Men andMasculinity, 8 (2), 103-107.
  19. Butler, J. C., and Ryckman, R. M. (1993). Perceived and ideal physiques in male and femaleuniversity students. The Journal of Social Psychology, 133 (5), 751-752.
  20. Lenart, E. B., Goldberg, J. P., Bailey, S. M., Dallal, G. E., and Koff, E. (1995). Current andideal physical choices in exercising and nonexercising college women from a pilotathletic image scale. Perceptual and Motor Skills, 81 (3, Pt 1), 831-848.
  21. Moore, D. C. (1990). Body image and eating behavior in adolescent boys. American Journalof Diseases in Children, 144, 475-479.
  22. Cafri, G., and Thompson, J. K. (2014). Evaluating the convergence of muscle appearanceattitude measures. Assessment, 11 (3), 224-229.
  23. Harmatz, M. G., Gronendyke, J., and Thomas, T. (1985). The underweight male: Theunrecognized problem group of body image research. Journal of Obesity and WeightRegulation, 4 (4), 258-267.
  24. Bergeron, D., and Tylka, T. L. (2017). Support for the uniqueness of body dissatisfactionfrom drive for muscularity among men. Body Image, 4 (3), 288-295.
  25. Hatoum, I. J., and Belle, D. (2014). Mags and abs: Media consumption and bodily concernsin men. Sex Roles, 51 (7-8), 397-407
  26. Neumark-Sztainer, D. (2011). Obesity and body image in youth. In T. F. Cash and L. Smolak (Eds.), Body image: A handbook of science, practice, and prevention, 2nd edition, (pp.180 -188). New York: The Guilford Press.
  27. Latner, J. D., and Wilson, R. E. (2011). Obesity and body image in adulthood. In T. F. Cash, and L. Smolak (eds.. Body Image: A Handbook of Science, Practice, and Prevention, 2nd Ed (pp. 189-197). Guilford Press.
  28. Midlarsky, E., and Nitzburg, G. (2008). Eating disorders in middle-aged women. The Journalof General Psychology, 135 (4), 393-407.
  29. Tiggemann M. (2011). Predictors of body dissatisfaction and disordered eating in middle-aged women. Clinical Psychology Review. Volume 31, Issue 4, 515-524
  30. Peat, C., Peyerl, N., Ferraro, F. R., and Butler, M. (2019). Age and body image in Caucasianmen. Psychology of Men and Masculinity, 12 (2), 195-200.
  31. De Young, K. P., and Anderson, D. A. (2010). The importance of the function of exercise inthe relationship between obligatory exercise and eating and body image concerns. EatingBehaviors, 11 (1), 62-64.
  32. Vartanian, L. R., Wharton, C. M., and Green, E. B. (2012). Appearance vs. health motives forexercise and for weight loss. Psychology of Sport and Exercise, 13, 251-256.
  33. Vinkers, C. D. W., Evers, C., Adriaanse, M., A., de Ridder, D. T. D. (2020). Body esteem andeating disorder symptomatology: The mediating role of appearance-motivated exercise In a non-clinical adult female sample. Eating Behaviors, 13 (3), 214-218.
  34. Bratland-Sanda, S., Sundgot-Borgen, J., Rø, Ø., Rosenvinge, J. H., Hoffart, A., and Martinsen, E.W. (2010). Physical activity and exercise dependence during inpatienttreatment of longstanding eating disorders: An exploratory study of excessive and nonexcessiveexercisers. International Journal of Eating Disorders, 43 (3), 266-273.
  35. Ben-Tovim, D. I., and Walker, M. K. (1991). Some body-related attitudes in women smokersand non-smokers. British Journal of Addictions, 86, 1129–1131.
  36. King, T. K., Matacin, M., Marcus, B. H., Bock, B. C., and Tripolone, J. (2000). Body imageevaluations in women smokers. Addictive Behaviors, 25, 613-618.
  37. Stice, E., and Shaw, H. (2003). Prospective relations of body image, eating, and affectivedisturbances to smoking onset in adolescent girls: How Virginia slims. Journal of Consulting and Clinical Psychology, 71(1), 129–135.
  38. Garner, D. M. (1997). The 1997 body image survey results. Psychology Today, 30, 30–47.
  39. Cavallo, D. A., Duhig, A. M., McKee, S., and Krishnan-Sarin, S. (2016). Gender and weightconcerns in adolescent smokers. Addictive Behaviors, 31, 2140-2146.
  40. Weekley, C., K., Klesges, R. C., and Reylea, G. (1992). Smoking as a weight-control strategyand its relationship to smoking status. Addictive Behaviors, 17 (3), 259-271.
  41. King, T. K., Matacin, M., White, K. S., and Marcus, B. H. (2005). A prospective examination of body image and smoking cessation in women. Body Image, 2 (1), 19-28.
  42. Cullari, S.,; Vosburgh, M.; Shotwell, A.; Inzodda, J.; Davenport, W. (2002). "Body-image assessment: A review and evaluation of a new computer-aided measurement technique.". North American Journal of Psychology (4(2)): 221–232.
  43. Stunkard A, Sorenson T, Schulsinger F. (1983). Use of the DanishAdoption Register for the study of obesity and thinness.In: Kety SS, Rowland LP, Sidman RL, Matthysse SW, eds.The genetics of neurological and psychiatric disorders.New York: Raven: 115–120.
  44. Fairburn, C., Cooper, Z. & O’Connor, M. (2008) Cognitive Behavior Therapy and Eating Disorders. New York, NY: Guilford Press.
  45. Dolnicar, S. and Grün, B. (2007), "Cross‐cultural differences in survey response patterns", International Marketing Review, Vol. 24 No. 2, pp. 127-143.