Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2022

Настъпи ли времето за интердисципли­нарно сътрудничество?

виж като PDF
Текст A




В здравеопазването под наименованието „мултидисциплинарен подход“ се разбира група от медицински специалисти в различни области на медицината, които обсъждат и вземат решение относно най-подходящия диагностичен подход и грижа за всеки отделен пациент и клиничен случай.

Мултидисциплинарният подход помага на специалистите в синтезирането на колективните познания, опит и мнения с общата цел да се овладеят както остри, така и хронични състояния и болестни процеси. В днешно време този подход се препоръчва в множество международни guidelines и дори се посочва като „златен стандарт“ в диагностиката на отделните заболявания.

Интердисциплинарният подход е неразделна част от качеството, безопасността и успеха на здравеопазването. Наличието на разнообразна група от здравни специалисти с различен опит, квалификация и начин на мислене увеличава шансовете за генериране на уникални и иновативни решения по отношение на качеството на грижите и лечението на всеки отделен пациент и неговото заболяване.

Усилията за разширяване на клиничното мислене в здравеопазването чрез мултидисциплинарен подход в някои области на медицината все още получава хладък прием поради несигурността относно неговото прилагане и погрешното мнение, че то е периферно за клиничната практика. Въпреки че има предизвикателства по отношение на възприемането на този вид подход, си струва да се обмисли как той би могъл да бъде внедрен в ежедневната медицинска практика. Мултидисциплинарният подход е несъмнено много по-информативен и предоставя много по-разнообразни начини на клинично мислене и лечебни подходи сред специалистите.

Здравеопазването е сложна екология от системи, които по своята същност са фрактални и самоподобни. Не по-маловажни са и психологическите, социалните и индивидуалните „човешки фактори“, които влияят на клиничната практика на здравните специалисти и определят качеството на грижите за пациентите. Като се има това предвид, научната и медицинската практика насочват към усилия за подобряване на професионалните медицински грижи и придвижването им към едно ново ниво на професионализъм.

Съвременното здравеопазване не се ограничава само до контрол на състоянието или управление на заболяването. То е също така предоставяне на лечение, от което всеки индивидуален пациент се нуждае и обучение на последния как да живее здравословен и пълноценен начин на живот след престоя си в болница.
От началото на пандемията от COVID-19 нуждата от такива мултидисциплинарни екипи и подход в лечението се оказа огромна и доказа важността си.

Целият свят стана свидетел на бързите промени, които могат да възникнат в обществените норми, култура и най-вече здраве. Пандемията наложи междупрофесионално сътрудничество на различни медицински специалисти в името на най-добри резултати за пациентите и болните от коварния вирус. Ако има нещо, което здравните специалисти осъзнаха още повече по време на пандемията, то е, че имат нужда от членове на екипа си от други дисциплини и съвместна работа, за да се осигури възможно най-добрия резултат за пациентите.

По отношение на различните увреждания, с които пациентите може да се наложи да се справят и рехабилитационните аспекти на тези увреждания, мултидисциплинарният подход при управлението и рехабилитацията на пациентите се оказа от ключово значение.

Пример за успешно внедряване на мултидисциплинарния подход в практиката са различните изследователи, нации и организации, които разработват свои собствени модели и протоколи за управление на COVID-19. Болниците в Ню Йорк например разработиха мултидисциплинарни протоколи за критични грижи и превенция на усложнения след инфекция.

Мултидисциплинарните подходи за ефективно определяне на времето за интензивно отделение, минимизиране на експозицията на персонала, стандартизиране на критичните грижи, разширяване на операционните зали, ефективно управление на болничните легла, са разгледани с протоколи. Схемите на протоколите предоставят практическо ръководство за справяне с предизвикателствата на управлението на COVID-19 с местни решения чрез интердисциплинарно сътрудничество. Aliberti et al. съобщават за интегративен модел, който притежава мултидисциплинарни стратегии за управление на хоспитализирани пациенти, както и за контрол на инфекциите.

Моделът се фокусира върху идентифициране на инфекцията, ранно откриване на влошаване на здравето и управление на съпътстващи заболявания и усложнения по по-добър начин. Haleeqa et al. разработиха протокол с осем стратегии за мултидисциплинарни поддържащи грижи за оптимизиране на резултатите от управлението. Осемте стратегии са ежедневни мултидисциплинарни срещи, скрининг и управление на коинфекциите, избягване на хипоксия, антикоагулация, насърчаване на ранна мобилизация и рехабилитация, основан на доказателства навик за предписване на лекарства и предоставяне на психологическа подкрепа.

Тези препоръки подкрепят решенията на клиницистите за подобряване на резултатите от грижите за пациентите. Психосоциалната подкрепа, сътрудничеството и работата в екип са толкова важни, колкото и контролът на инфекциите по време на пандемията. В Корея мултидисциплинарният екип по психично здраве беше създаден незабавно и успешно интегриран с клиничните и неклиничните екипи.

Както знаем, настоящата пандемия от COVID-19 засяга повече органи и системи на човешкия организъм. Инфекцията понякога може да започне от стомашно-чревни прояви, предшестващи респираторните симптоми. В допълнение, може да има засягане на сърдечно-съдовата и бъбречната системи, нервната система, очни и психиатрични нарушения. Доказателства за състояния след COVID показват, че 30-70% от заразените хора проявяват леки до инвалидизиращи дългосрочни симптоми.

Разбирането на многоизмерния характер на пандемията, оценка, лечение и проследяване на хоспитализирани и изписани пациенти с експертни познания от различни специалности, са ключови за благоприятния изход от пандемията. Това подобрява предоставянето на грижи за пациентите с поствирусни усложнения и съпътстващи заболявания, особено в случаите на хронични заболявания. Различни функционални храни, фитохимикали, билкови продукти и витамини показаха благоприятно въздействие за укрепване на имунната система. Така че биолозите, химиците, диетолозите и практикуващите традиционни здравни специалисти, също не са далеч от интегративния подход.

В заключение, мултидисциплинарният подход е ключов в медицинската практика и COVID пандемията доказа това твърдение. От нашия преглед на литературата научихме, че светът ясно разбира необходимостта от мул­тидисциплинарни усилия в борбата срещу тази пандемия.

Лидерите на държавите трябва да изградят, укрепят и финансират мултидисциплинарни работни групи, за да са готови да понесат други сложни медицински казуси, които неизбежно ще се появят в бъдеще. Екипът трябва да бъде изграден от академици, специалисти по информационни технологии, здравни специалисти, както и парамедици. Подготовка на стаи за изолация, идентифициране на различни варианти, разработване на ваксини, производство на оборудване за превенция на инфекции, производство и доставка на лекарства за поддържаща грижа, са някои от ключовите роли, които могат да бъдат покрити с много професионално усилие. Като цяло, без никакви мултидисциплинарни дейности никоя силна държава или здравна система не може да устои на здравни проблеми и пандемии, каквато бе COVID-19.