Clinical pharmacogenomics study: анализ на ефекта от приложението на NatAspin H при пациенти с исхемична болест на сърцето

727
0
Сподели:
ГОДИНА: 2023 / БРОЙ: 1

Vacis Tatarūnas

Expert of the European Medicines Agency Pharmacogenomics (PGWP) group, laboratory of Molecular Cardiology of LUHS Cardiology Institute

Въведение

При физиологични условия кървенето спира в резултат на процеса на кръвосъсирване. В присъствието на тромбоцити и фибриноген, неразтворимият съсирек запечатва увредената зона. Когато става въпрос за кръвосъсирване при нормални условия, винаги е въвлечена и фибринолитичната система. Нейният основен компонент (плазминът) започва да разтваря вече сформираните кръвни съсиреци[1]. Тип I инхибиторът на плазминогенния активатор (PAI-1) потиска фибринолитичния процес. Той инхибира превръщането на плазминоген в плазмин, увеличава стабилността на вече сформирания тромб и устойчивостта му към разтваряне, което води до блокиране на кръвоносния съд от тромба. Когато има дефицит на PAI-1 активността, какъвто е случаят при редки генетични заболявания, това се манифестира като удължено кървене[1]. В края на последното столетие се установи, че PAI-1 активността увеличава риска от сърдечни и съдови заболявания[2]. Увеличена PAI-1 активност се наблюдава при артериална тромбоза (около три пъти по-висока, отколкото при венозна), а също така и на местата на атеросклеротични лезии. Най-често се установява такава повишена активност (на PAI-1) при пациенти с диабет тип 2 и затлъстяване[4,6]. Няколко от PAI-1 генните варианти (генотипи) могат да повлияят на активността на този ензим в организма.

Вариантът PAI-1675 4G/5G е най-често проучван. PAI-1 активността на лицата с 5G/5G версия се счита за нормална. Носители на 4G/5G и 4G/4G версията имат по-висока PAI-1 активност. Тези пациенти често имат предразположение към диабет, артериална или венозна тромбоза, инфаркт на миокарда с ST-елевация[11,12]. PAI-1 активността може да бъде намалена от някои естествени активатори на фибринолитичната система. Един от тях е ензимът натокиназа, изолиран от японското сирене нато[14]. Знаейки, че PAI-1 активността при хора с различен PAI-1 генотип е различна, се очаква и ефектът на натокиназата при различните генотипи да е различна.

Дизайнът на нашето проучване беше предназначен да установи дали продуктът НХ има позитивен ефект върху активността на фибринолитичната система и как тази активност се различва при различните генотипи.

 

Методи

Проучването е проведено в Кардиологичната клиника на Литовския университет по здравни науки (ЛУЗН) и сертифицираната Молекулярна кардиологична лаборатория на Кариологичния институт към ЛУЗН. Пациентите, подбрани да участват в проучването, са с функционален клас II на ИБС (исхемична болест на сърцето). Контролната група се формира от здрави хора на случаен принцип.

Разрешение №BE-2-42 за проучването е издадено от Регионалната етична комисия за биомедицински проучвания в Каунас. По време на разговора с главния изследовател всички субекти бяха запознати с процеса на проучването. Пациентите, съгласили се да участват, са под­писали формуляри за информирано съгласие, одобрени от Регионалната комисия по етика.

Пациентите, включени в проучването, приемаха в продължение на 6 месеца NatAspin H (1 капсула), която съдържа 3000 фибринови единици (165 mg) натокиназа и 6 mg от антиоксиданта хидрокситирозол, извлечен от маслиново дърво. При всяка визита пациентите бяха мониторирани по следните клинични показатели:
PAI-1 плазмено ниво.

  • Липидограма.
  • Креатинин.
  • Чернодробни ензими GOT (Glutamat Oksaloacetat Trans­aminase) и GPT (Glutamat Piruvat Transaminase).
  • Обща кръвна картина с включени тестове за кръвосъсирване (време на кървене и време на съсирване) (SPA/TNS).
  • Входящо определяне на генотипа (PAI-1675 4G/5G генотип) чрез DNA тестване.
  • По време на първата и третата визита (след 6 месеца) е измервана дебелината на интима медиа на артериа каротис на шията.
  • Генотип PAI-1 675 4G/5G е проучен също в произволна извадка от здрави хора.

 

Анализи

Резултатите са представени като средни ± стандартно отклонение. Резултатите се считат за стати­стически значими при р<0.05. Честотата на генотипа е изразена като процент.

 

Резултати

Общ преглед на клиничното състояние на пациента след 6 месеца от първия тест. Шест месеца след първия тест не са установени статистически значими промени в хематологичните и биохимични индикатори на тестуваните пациенти (Табл. 1, Табл. 2).

Ултразвуковото изследване на дебелината на съдовата интима медиа не показа статистически значими промени (Табл. 3).

 

Честота на PAI-1 генотипа в пробите от изследваните пациенти и здрави хора.

В нашата извадка пациенти с PAI-1 4G/4G генотип бе установен по-често, отколкото при случайна извадка от здрави индивиди (p=0.35), но 4G/5G генотипът бе по-често срещан при здрави индивиди (p=0.26). Резултатите са показани във Фиг. 1.

 

 

Влияние на генотипа за промените на PAI-1 плазмената концентрация след 6 месеца.

6 месеца след първата проба PAI-1 концентрацията в кръвта на тестваните пациенти беше значително по-ниска (p=0.01), 77±45 ng/ml vs. 115±57 ng/ml (Фиг. 2). Предвид генотипа PAI-1 концентрацията беше значимо редуцирана при пациенти с генотип 4G/5G p (67±26 ng/ml vs. 112±55, p=0.04), а пациентите с 4G/4G генотип са показали тенденция (77±47 ng/ml vs. 116±57 ng/ml, p=0.09) (нивото на PAI-1 е намалено при пациенти с агресивни варианти, чийто брой сред здрави хора е 85.8 на сто). За пациентите 5G/5G PAI-1 концентрацията не се е променила сигнификантно (p=0.76).

 

Влияние на генотипа върху концентрацията на липопротеините

6 месеца след първия тест липидограмата на пациентите не се променя статистически значимо. Нивото на общия холестерол в кръвта намалява за пациентите с генотипи 4G/4G и 5G/5G (p=0.3). 5G/5G пациентите са показали намаление на липопротеините с ниска плътност (p=0.2), а пациентите с генотип 4G/4G – на концентрацията на триглицеридите (p=0.4). Концентрацията на липопротеините с висока плътност остава стабилна по време на целия период (p=0.9).

 

Обсъждане на резултатите

По време на проучването беше установено, че активността на PAI-1 в плазмата намалява за пациентите, приемащи NatAspin H в продължение на 6 месеца, ние също така установихме намаление на концентрацията на липопротеините в зависимост от различните PAI-1 генотипи.

Анализирахме PAI-1 генотипите в групата на пациентите, а също и в референтната група от здрави индивиди. Високоактивният PAI-1 4G/4G генотип беше наблюдаван по-често в групата на пациентите, а 4G/5G със средна активност беше по-чето срещан в групата на здравите (49.7 percent). Ние смятаме, че такова разпределение на генотипите е асоциирано с по-висока податливост към атеросклероза при изследваните пациенти с функционален клас II исхемична болест на сърцето. По-ранни проучвания са показали, че PAI-1 е значително увеличен по време на възпалителен процес и при наличие на атеросклроза:

PAI-1 има значително въздействие върху активността на някои цитокини (interleukin 8, leukotriene B4), миграцията на моноцитите[3] и способността на неутрофилите да фагоцитират[5,8,9].
След 6 месеца прием на NatAspin H, концентрацията на PAI-1 при наблюдаваните пациенти беше значително редуцирана. За 4G/5G пациентите тя е намаляла най-много – с 1.7 пъти, а за пула 4G/4G пациенти – 1.5 пъти. Незначителна редукция е наблюдавана при 5G/5G пациентите, чийто брой в групата на здравите е бил само 14.2%. Съгласно референтната литература хората с 5G/5G трябва да имат по-ниска PAI-1 активност[1].

След 6 месеца нивото на липидите в плазмата на тестваните субекти е намаляло. Нивото на общия холестерол в кръвта намалява за пациентите 4G/4G и 5G/5G. Триглицеридните нива намаляват за 4G/4G пациентите, а липопротеините с ниска плътност намаляват за пациентите с генотип 5G/5G. Приемът на натокиназа не е засегнал концентрацията на липопротеините с висока плътност в кръвните тестове. PAI-1, в изобилие произвеждан в мастната тъкан[7], е тясно свързан с фосфолипидите и фибрина[10], натрупан в атеросклеротичните лезии. Фибринът увеличава LDL-афинитета и стимулира акумулацията на липиди в атеросклеротичната плака[13]. При намалената функция на фибринолитичната система в засегнатите от атеросклерозата места възниква дисфункция на ендотелата поради натрупания фибрин по стените на кръвоносните съдове. Това причинява процес на възпаление и клетъчна миграция. Организмът започва да произвежда колаген, увеличава пропускливостта на съдовете, промотира процес на възпаление, агрегация на тромбоцити, кръвосъсирване и инхибиция на фибринолизата[13].

Хвърлихме кратък поглед на процесите в организма, конролирани от множество компоненти, свързани помежду си. Решаването на проблема с индивидуализирано лечение и профилактика е възможно само след комплексен анализ на системата на кръвосъсирване и фибринолиза и разглеждане ролята на възпалителния процес.

 

Обобщение и препоръки

След 6 месеца плазмената концентрация на PAI-1 сигнификантно намалява при всички субекти на проучването. В зависимост от генотипа, най-изявен намаляващ ефект по отношение на PAI-1 кръвното ниво беше наблюдаван при пациенти с генотип PAI-1 4G/4G и 4G/5G. Максимална редукция на общия холестерол и липопротеините с ниска плътност възникна при PAI-1 5G/5G пациенти. Нивата на триглицeридите намаляха при 4G/4G пациентите.


Клиничните характеристики на на­блюдаваните пациенти не се промениха значително.

Препоръчваме NatAspin H при пациенти:

  • За редуциране на общия холе­сте­рол, липопротеините с ниска плътност и триглицеридите в кръвта.
  • За превенция на атеросклерозата и атеросклеротичната съдова стеноза/рестеноза.
  • За намаляване на артериалния и венозен тромбозен риск.

Препечатан материал от официалния журнал на Литовското дружество по вътрешни болести.

 

книгопис:

  1. Ming-Wai Tai, Burgunda V. Sweet. Nattokinase for prevention of thromobosis. Am J Health-Syst Pharm – Vol 63 Jun 15. 2006.
  2. Chien-Hsun Hsia, Ming Ching Shen et al. Nattokinase decreases plasma level of fibrinogen, factor VII and factor VIII in human subjects. Nutrition Research 2009; 29:190 196.
  3. Sumi H, Hamada H. et al. Enhancement of the fibrinolytic activity in plasma by oral administration of nattokinase, Acta Haematol 1990, 84(3): 139-43.
  4. Pais E.r Alexy T. et al. Effects of Nattokinase, a pro- fibrinolytic, on red blood cell aggregation and whole blood viscosity. Clin Homerheol Microcirc 2006; 35(1-2): 139-42.
  5. Fujita M., Ito Y et al. Charecterization of Nattokinase-degraded Products from Human Fibrinogen or Cross-linked Fibrin. Fibrinolysis 1995; 9: 157-164.
  6. Chisato Nagata. Ecological study of the association between soy product intake and mortality from cancer and heart disease in Japan. International Journal of Epidemiology 2000; 29: 832-836.
  7. Yasuhiru Suzuki, Kazunao Kondo et al. Dietary supplementation with fermented soybeans suppresses intimal thickening. Nutrition 2003; volume 19 Nr. 3.
  8. Yong Peng, Qing Huang et al. Purification and characterization of a fibrinolytic enzyme produced by Bacillus amyloliquefaciens DC-4 screened from douche, a traditional Chinese soybean food. Comparative Biochemistry and Physiology Part B 2003; 134: 45-52.
  9. A. Valavičius. Plaučių arterijos tromoboembollija: liga su daugybe kaukių. Gydymo menas, 2007 Nr.4. http://www.medicine.lt/index.php?pagrid=leidiniai&subid=gm&strid=6129.
Сподели: