Мястото на ендоаналния ултразвук при диагностичния процес на перианалните заболявания и фекалната инконтиненция

Ендоаналният ултразвук (ЕАУС) е медицинска процедура, която използва ултразвукови вълни за изображение на структурите в околоаналната област. Първите доклади за приложението на ендоаналния ултразвук се появяват през 1980-те години.
Ендоаналният ултразвук е високоинформативен метод за представяне на нормалната анатомия на аналния канал. Той също е лесен за приложение, евтин, достъпен и има добра диагностична точност. Той осигурява бърза оценка, безболезнен е и не изисква подготовка на пациента[1].
ЕАУС също така осигурява отлични изображения на вътрешния и външния анален сфинктер, интерсфинктерния план, позицията на вътрешните фистулни отвори, ректалната стена и подвижността на мускулите, всичко това е важно за хирургичните подходи, за да се ограничи рискът от инконтиненция[2].

Има много проучвания, които сравняват ендоаналния ултразвук и МР томографията за диагностициране на перианалните фистули, някои от тях показват, че ултразвукът е по-добър от МР томографията за локализация на вътрешно отворените, докато други показват, че МР томографията е по-добра от ултразвука[3].

Ендоаналният ултразвук (ЕАУС), при пациентите с доказани хронични анални фисури, дава пълната информация за състоянието на вътрешния, външния анален сфинктер и за тяхната структура. При някои от пациентите има промени по сфинктерите и е добре те да са диагностицирани преди провеждането на евентуална оперативна намеса.

При перианалните абсцеси ЕАУС ни дава точната локализация на абсцесната кухина, колко навътре е разположен и какъв вид е той (перианален, исхиоректален или супралеваторен). Може да се установи откъде започва абсцесът, има ли дефект на сфинктерния апарат или дали евентуално пациентът ще има перианална фистула след разрешаване на абс­цеса. Съща така, благодарение на тази информация, получена от ЕАУС, възможността интраоперативно да не се намери абсцесът или да не се дренира напълно, се намалява до минимум.

В последните години, с развитието на тази методика, все повече се предпочита използването на ЕАУС за диагностицирането и проследяването на перианалните фистули от ЯМР. Това е породено от факта, че методът осигурява отлично изображение на вътрешния и външния анален сфинктер, интерсфинктерния план, позицията на вътрешните фистулни отвори и ректалната стена и поради този факт ЯМР се използва в по-редки случаи, когато фистулите са по-високи и имат повече фистулни ходове. И двата метода са златен стандарт за диагностициране на това заболяване.

ЕАУС е определен като златен стандарт за диагностициране и стадиране на аналния и ниско ректалния карцином в стадии Т1 и Т2. В тези стадии той дава по-добра яснота и по-добро стадиране на заболяването дори от ЯМР.

При пациентите с хемороидална болест в напредналите стадии на заболяването понякога имат изтичане на секрети и фекалии от ануса, тогава е важно да се оцени сфинктерният апарат и да се прецени дали това се дължи на заболяването, или има и други фактори и фекална инконтиненция.

Цел на изследването

Да се определи мястото на ендо­аналния ултразвук в диагностичния процес на перианалните заболявания и фекалната инконтиненция.

Материали и методи

В центъра по колопроктология на УМБАЛ „Софиямед“ за периода от 27.03.2023 г. до 10.07.2023 г. са направени 180 ендоанални ултразвука. На пациентите бяха снети подробни анамнези за техните оплаквания: болка, дискомфорт, парене, сърбеж, изтичане на секрет, пролабиране на хемороиди, естествени раждания (при жените), предишни перианални операции, дефекация, вид на изпражненията и други. В изследването са попаднали мъже и жени на възраст от 20 до 88 год. Преди изследването пациентите нямаха предварителна подготовка.

Изследването при всички пациенти се провеждаше с THD Procto Station – с модул THD® EAUS: 360° транс­анален ултразвук. Пациентите се позиционираха в ляво странично положение. Сондата се въвеждаше до достигане на пуборекталния мускул, след което се оглеждаха трите части на аналния канал. При някои пациенти се огледа и мезоректумът. Оценяваха се дебелината и структурата на пуборекталния мускул, дебелината и структурата на външния и вътрешния анален сфинктер, интерсфинктерното пространство и аноректалната стена.

Резултати

От извършените амбулаторно 180 ЕАУС беше установено: 8 пациенти бяха диагностицирани с перианални абсцеси и бяха оперирани по спешност. Девет пациенти бяха диагностицирани с перианални фистули и оперирани планово. 36 пациенти са с промени по сфинктерния апарат – 14 от тях са с компенсаторна хипертрофия на вътрешния анален сфинктер в едната посока и хипотрофия в срещуположната посока. Трима пациенти бяха със структурни промени на вътрешния анален сфинктер, а 8 бяха със структурни промени по външния анален сфинктер. Дефект на вътрешния анален сфинктер имаха двама пациенти, докато на външния анален сфинктер 8 пациенти. Трима пациенти бяха диагностицирани с фекална инконтиненция. При 127 пациенти не беше установена патология на сфинктерния апарат и тазовото дъно.

Изводи

Ендоаналният ултразвук има важна и първостепенна роля в диагностицирането на спешните заболявания на перианалното пространство. Той е бърз, евтин, амбулаторен и изключително точен метод за доказване на заболяванията на перианалното пространство и фекална инконтиненция. ЕАУС може да се използва при пациенти, които не могат да се подложат на ЯМР поради клаустрофобия, обезитас или имат метални импланти[4]. В момента най-често използваните методи за диагностициране на перианални фистули са ендоанален ултразвук и МР фистулография[5]. При избора на пациенти за реконструкция на аналния сфинктер както МР томография, така и ендоаналният ултразвук са чувствителни методи за преоперативна оценка, и двете техники могат да бъдат използвани[6]. Предимствата на този метод са, че е евтин, достъпен, има голяма диагностична стойност, провежда се амбулаторно, отнема малко време за извършване на процедурата и не се изисква предварителна подготовка на пациента.

книгопис:

1. Plaikner M, Loizides A, Peer S, Aigner F, Pecival D, Zbar A, Kremser C, Gruber H (2014) Transperineal ultrasonography as a complementary diagnostic tool in identifying acute perianal sepsis. Tech Coloproctol 18:165–171. https://doi.org/10.1007/s10151-013-1031-x.
2. Pellino G, Selvaggi F (2014) Surgical treatment of perianal fistulizing crohn’s disease: from lay-open to cell-based therapy – an overview. Sci World J 2014:146281.
3. Alaa Sayed,Hatem Mohamed Said El-azizi,Mohamed Yehia Ahmed El-barmelgi&Heba Azzam ,Published: 29 August 2022, Role of endoanal ultrasound in the assessment of perianal fistula in correlation with MRI fistulography, https://ejrnm.springeropen.com/articles/10.1186/s43055-022-00869-y.
4. Kim MJ (2015) Transrectal ultrasonography of anorectal diseases: advantages and disadvantages. Ultrasonography 34(1):19–31. https://doi.org/10.14366/usg.14051.
5. Faccioli N, Comai A, Mainardi P, Perandini S, Moore F, Pozzi-Mucelli R (2010) Defecography: a practical approach. Diagn Interv Radiol 16(3):209–216. https://doi.org/10.4261/1305-3825.DIR.2584-09.1.
6. Annette C Dobben 1, Maaike P Terra, J Frederik M Slors, Marije Deutekom, Michael F Gerhards, Regina G H Beets-Tan, Patrick M M Bossuyt, Jaap Stoker External anal sphincter defects in patients with fecal incontinence: comparison of endoanal MR imaging and endoanal US.
   https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17255418/.
7. Muhammed R S Siddiqui 1, Hutan Ashrafian, Phil Tozer, Najib Daulatzai, David Burling, Ailsa.
8. Endorectal Ultrasound: Its Role in the Diagnosis and Treatment of Rectal Cancer Bret R. Edelman, M.D.1 and Martin R. Weiser, M.D.1. Author information Copyright and License information PMC Disclaimer. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2780212/
9. Hart, Thanos Athanasiou, Robin K Phillips A diagnostic accuracy meta-analysis of endoanal ultrasound and MRI for perianal fistula assessment. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22513437/.
10. Djordjije Saranovic 1, Goran Barisic, Zoran Krivokapic, Dragan Masulovic, Aleksandra Djuric-Stefanovic Endoanal ultrasound evaluation of anorectal diseases and disorders: technique, indications, results and limitations. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17188828/.