проф. д-р Никола Григоров
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, гр. София
Възпалителните заболявания на горния гастроинтестинален тракт с повишена киселинност са сериозен терапевтичен проблем, който се отразява на качеството на живот на пациента. Припокриването им с т.нар. „функционални нарушения на гастроинтестиналния тракт“ усложнява диагностиката и адекватното лечение. Според различни автори около 20-25% от популацията страда от подобна патология.
До средата на 70-те години на миналия век лечението на заболяванията с повишена киселинност (възпаления на хранопровода, гастрити, ГЕРБ, язва на стомаха и дванадесетопръстника и някои други редки болести на панкреаса) се състоеше от медикаменти, които частично повлияваха киселинността, но не ликвидираха оплакванията. Алтернативни лечения на народната медицина се практикуваха в “лечение на отчаяние”. Въпреки това един висок процент от неповлияните пациенти се подлагаха на осакатяващи операции с отстраняване на секреторната част на стомаха.
В средата на 60-те години на миналия век експериментално се получиха т.нар. H2-блокери. Те се въведоха в клиничната практика в средата на 70-те години, а в края на 80-те години се появиха и инхибиторите на протонната помпа (ИПП). Въвеждането на тези медикаменти промени представите на лекари и пациенти за заболяването. Пациентите не страдаха. Заговори се, че язвената болест изчезва от стомашната патология. Лекарите приеха удобството от ефекта на лечението и в продължение на десетилетия свикнаха с него.
Като механизъм на действие H2-блокерите и ИПП потискат стомашната секреция, която е основната причина за оплакванията. Стабилността на стомашната лигавица, поддържането на нейния интегритет като че ли останаха забравени.
Клинични проучвания през последните години, проведени в Канада, Америка, Италия, Англия, Япония посочват, че дългосрочният прием на ИПП крие сериозни рискове за здравето на пациентите.
Предполага се, че употребата на ИПП може да възпрепятства абсорбцията на калция, което в някои случаи води до костни фрактури. Други последици от дългосрочния прием са: пневмония, дефицит на желязо, магнезий, витамин В12, чревна инфекция (включително Clostridium difficile), остро бъбречно увреждане, неоплазия (стомашни полипи, рак на стомаха, карциноиди и рак на дебелото черво).
Това до известна степен промени схващането за дългосрочно лечение и препоръча на лекарите използването им в кратки срокове.
Препоръчва се най-малко 4-седмична терапия, като при пациенти с персистиращи оплаквания може да бъде прилагана редовна, периодична или терапия в режим „до поискване“. Така дългосрочната употреба на ИПП трябва да бъде запазена за хора, които се нуждаят от поддържаща терапия: тези, които приемат перорални кортикостероиди или хронични нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и тези с ерозивен езофагит, езофагит на Барет или патологично хиперсекреторно състояние.
За по-голяма сигурност ИПП трябва да се използват само когато ползите надхвърлят потенциалните рискове, т.е. сигурна индикация и времетраене не повече от 4-8 седмици. Лечение с най-малката ефективна доза, по-малко странични ефекти и лекарствени взаимодействия. При липса на терапевтичен отговор следва да се възприеме схемата на комбиниране с растителни препарати, които оптимизират лечението.
За да бъде успешно, лечението изисква комбинация на ИПП с растителен продукт, който: овладява възпалението, намалява киселините, протектира лигавицата. Комбинация, която би облекчила симптомите на гастрита, ще намали времето за лечение с ИПП и ще ограничи риска от приложението им.
Гастритол е лекарствен продукт с растителен състав, който отговаря на всички тези изисквания. Той комбинира лечебните свойства на 6 билки: лайка, женско биле (сладник), пачи очиболец, пелин, ангелика, бенедиктински трън. Гастритол обединява молекулярните ефекти на тези растения и дава възможност за мултитаргетната терапия – приложението му постига 16 фармакологични ефекта.
Синергичният ефект на билките от лекарствения продукт Гастритол осигурява нормална функция на стомаха и червата.
Комплексът започва да действа още от устната кухина със секретостимулация, с което подобрява храносмилането. Компонентите на етеричните масла действат противовъзпалително и бактерицидно. Наблюдава се известно влияние на билките към Helicobacter pylori, поради което се препоръчва използването им с цел адитивен ефект.
Адстрингентно действащите танини възпрепятстват заселването на бактерии в лигавицата. Сапонините (напр. глицеринова киселина) увеличават вискозитета на стомашния сок – протектират лигавицата на стомаха.
Гастритол оказва влияние на нивото на стомашните жлези и стомашната лигавица, с което намалява възпалителния процес.
Трайно понижава производството на солна киселина: ин виво проучвания документират, че комплексът от растителни екстракти в Гастритол намалява концентрацията на водородни йони (H+) и нивата на серумния гастрин. Повишава производството на муцин и бикарбонатни компоненти, протектирайки лигавицата. Стимулира регенерацията на стомашната лигавица, има прокинетично и антифлатулентно действие.
Комбинацията ИПП с Гастритол все повече се утвърждава като успешен подход в лечението на остри и хронични гастрити. Тя овладява основните симптоми на възпаление и повишена киселинна продукция. Скъсява лечебното време на ИПП. Разрежда рецидивите на заболяването.
За да потвърдим тези клинични ефекти, проведохме клинично наблюдение. Целта му е да се даде оценка на моно- и комбинираното лечение при: гастрити, ГЕРБ, постпрандиален дистрес и синдром на епигастрална болка.
Извършено е проспективно отворено моноцентрово обсервационно проучване за периода юни-септември 2022 г. в Отделението по гастроентерология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
На всички пациенти с характерна горна диспепсия, със или без болка, е осъществена горна ендоскопия за потвърждаване на болестта и проби за Хеликобактер пилори. Проследени са 182 пациенти, 84 жени и 102 мъже, на възраст от 16 до 77 години, разделени в три групи:
- Първа група: монотерапия с Гастритол – 72 пациенти.
- Втора група: комбинирана терапия: ИПП – 2 седмици и Гастритол – 4 седмици – 55 пациенти.
- Трета група: монотерапия с ИПП – 55 пациенти.
Критериите за включване на пациентите са: болка в епигастриума, киселини или парене, гадене. Изключващ критерий е изразена коморбидност. Пациентите с Helicobacter pylori са ерадикирани според консенсусите.
В 85.7% пациентите съобщават за влошено качество на живот като следствие от оплакванията си.
Терапия
Всички с терапия с ИПП са лекувани 14 дни по схема: Гастритол е приеман в дозировка: 3х30 капки за 15 дни и 3х15 капки за още 15 дни.
Оценено е повлияването на симптомите по групи на 7-и, 15-и, 30-и ден и на 10-и ден след края на терапията за проследяване на оплакванията в динамика.
Резултатите от изследването показват:
- Монотерапията с Гастритол води до по-бавно подобрение, но повлияването е задоволително и с траен ефект.
- Групата с комбинирана терапия получава клинично подобрение за сравнително кратък период, който продължава и след прекъсването на лечението с ИПП и се владее от билкотерапията.
- Монотерапията с ИПП повлиява оплакванията за кратък период от време, които се възвръщат след прекратяването им в различна степен.
Изводи
Фитопрепаратът Гастритол значимо подобрява функционалните нарушения на горния ГИТ като болка, киселини и парене, подуване, гадене.
Гастритол значимо намалява епигастралната болка при EPS.
Гастритол има висока ефективност в комбинация с ИПП, като се наблюдава трайно повлияване на епигастралната болка и киселините и след приключване на терапията.
Гастритол подобрява качеството на живот при пациентите с хронични гастрити и синдром на епигастралната болка.
Комбинацията на ИПП и Гастритол е подходяща и ефективна за лечебния избор при болестите с повишена киселинност.
За оптимален ефект се стартира с ИПП и Гастритол и терапията завършва адювантно с Гастритол.
Прилагането на тази комбинация постига лечебния резултат на понижената киселинност и поддържащо антиацидно въздействие на ИПП.
Осигуряването на лигавична протекция и подобряването на регенераторните механизми благоприятстват за намаляването на страничните ефекти на антисекреторната терапия.
