Клинично проследяване на Fenaxon – добра комбинация при периферно-нервни заболявания

FENAXON е комплексен продукт с 11 активни съставки, чиято функция е подходяща за приложение при остри и хронични заболявания на ПНС със своя антиоксидантен, невропротективен, невротрофичен и аналгетичен ефект. Подпомагат възстановяването на миелиновата обвивка, невротрансмисията, намаляват възпалението и невропатната болка.

***

Куркумин е естествен полифенол, който облекчава оксидативния стрес, инхибира COX2, увеличава продукцията на допамин, серотонин и NO. Продължителният прием на куркумин намалява болката, сковаността и отока от възпалителен тип, както и нивата на СRP, триглицеридите и общия холестерол. Уридин монофосфат притежава регенериращ и невропротективен ефект, стимулира производството на ГАМК и допамин, което води до модулация и подобрена координация между невроните. Уридин допринася за синаптогенезата и протектира миелиновата обвивка, като инхибира оксидативния стрес. Ацетил L-Карнитин участва в мастния метаболизъм и стимулира производството на ацетилхолин, изграждането на миелин и подобрява микроциркулацията. FENAXON съдържа допълнително магнезий, витамин D и витамини от B групата (Shen SL, 2022).

Докладваме резултати от съвместната работа с FENAXON на невролози и електромиографисти от 12 неврологични отделения на страната за периода май – февруари 2023 г.

Цел: проследяване клинично и с ЕНГ и да се оцени терапевтичният ефект на препарата FENAXON, приложен на пациенти с хронична невропатна болка за 3 месеца.

Материал и методи: Проследени са 422 пациенти (199 мъже и 223 жени) на средна възраст 55±7.8 год. с периферно-нервни заболявания и персистираща невропатна болка и 22 здрави контроли на средна възраст 54.8±2.1 години, без субективни оплаквания и обективни данни за периферно нервно заболяване. При двукратно проведения неврологичен преглед (преди лечението с FENAXON и на 3-я месец след лечението) бе приложена оценка с VAS относно субективни оплаквания на пациенти за наличие на болка и парестезии. Сравнени са броят субективни оплаквания на пациентите от първия и втория неврологичен преглед за наличие/отсъствие още на мускулни крампи, нарушени ежедневни дейности и неврологичните симптоми: хипестезия – дерматомна зона или по дистален полиневропатен тип, както и за пареза от периферно-нервен или коренчев тип. При 164 от пациентите с невропатна болка бе проведена двукратно моторна ЕНГ на n. medianus, n. tibialis, n. peroneus и сензорна ЕНГ на n. medianus, n. ulnaris, n. suralis. Регистрираните и анализирани ЕНГ показатели – средни стойности на моторна и сензорна скорост на провеждане (СП в msec) и амплитуди на СМАП (mV) и СНАП (μV) от двукратно изследваните пациенти бяха сравнени, както и със средните стойности на едноименните показатели от изследваната контролна група здрави индивиди.
Статистическият анализ: дескрип­тивни и съпоставителни дедуктивни методи; параметричен t-тест за свързани извадки на Стюдънт и непараметричния McNemar тест за дихотомни данни. За ниво на значимост е възприето р<0.05, като е използван SPSS 22.

Резултати: двукратно проведеният неврологичен преглед на 422 пациенти – показатели от приложената скала (VAS) за болка и парестезии преди и след лечение с FENAXON. На Табл. 1 са сравнени броят субективни оплаквания, отчетени с VAS на 422 пациенти с невропатна болка, преди и 3 месеца след лечение с FENAXON. Установява се статистически значимо намаление на субективното оплакване болка (t=34.01, р<0.001) и парестезии (t=18.50, р<0.001) на 3-и месец след лечение с FENAXON.

На Фиг. 1 е направено сравнение на броя пациенти с хипестезия, оценени в динамика – при първия преглед и след 3 месеца лечение с FENAXON. Установява се статистически значимо намален брой пациенти с хипестезия, McNemar тест, р<0.001.

фигура 1: Сравнение на брой пациенти с хипестезия при първи и втори преглед (3 месеца след лечение с FENAXON)

Легенда:
Хипестезия 1 – брой на пациенти с хипестезия при първи преглед;
Хипестезия 2 – брой на пациенти с хипестезия при втори преглед.

На Фиг. 2 е направено сравнение на броя пациенти с паретични прояви, оценени в динамика – при първия преглед и след 3 месеца лечение с FENAXON. Установява се стати­стически значимо намален брой пациенти с пареза от периферно-нервен тип, McNemar тест, р<0.001

фигура 2: Сравнение на брой пациенти с пареза при първи и втори преглед (3 месеца след лечение с FENAXON)

Легенда:
Пареза 1 – брой на пациенти с пареза при първи преглед;
Пареза 2 – брой на пациенти с пареза при втори преглед.

На Фиг. 3 е направено сравнение на броя пациенти с мускулни крампи, оценени в динамика – при първия преглед и след 3 месеца лечение с FENAXON. Установява се статистически значимо намален брой пациенти с мускулни крампи (McNemar тест, р<0.001).

фигура 3: Сравнение на брой пациенти с мускулни крампи при първи и втори преглед (3 месеца след лечение с FENAXON)

Легенда:
Мускулни крампи 1 – брой на пациенти с мускулни крампи при първи преглед; Мускулни крампи 2 – брой на пациенти с мускулни крампи при втори преглед.

На Фиг. 4 е направено сравнение на броя пациенти с нарушени ежедневни дейности, оценени в динамика – при първия преглед и след 3 месеца лечение с FENAXON. Установява се статистически значимо намален брой пациенти с нарушени ежедневни дейности (McNemar тест, р<0.001).

фигура 4: Сравнение на брой пациенти с нарушени ежедневни дейности при първи и втори преглед (3 месеца след лечение с FENAXON)

Легенда:
Нарушение на ежедневните дейности 1 – брой на пациенти с нарушение на ежедневните дейности при първи преглед;
Нарушение на ежедневните дейности 2 – брой на пациенти с нарушение на ежедневните дейности при втори преглед.

На Табл. 2 са сравнени средните стойности (mean – SEM) на показатели от ЕНГ изследване – моторна и сетивна СП и амплитуди на СМАП и СНАП при контролна група и от двукратно изследваните пациенти с невропатна болка (преди и след лечение с FENAXON).

I – сравнение между контролните ЕНГ показатели и тези преди лечението с FENAXON: Значимо забавена средна стойност на моторната СП на N. Medianus, N. Tibialis и N. Peroneus, както и сетивната СП на N. Medianus, N. Suralis, N. Ulnaris; Значимо снижена амплитуда на СНАП – N. Suralis.

II – сравнение между контролните ЕНГ показатели и тези след лечението с FENAXON: Моторна СП по N. Peroneus е значимо по-висока и не се различава от тази на конролите. Моторната СП на N. Medianus и N. Tibialis също е по-висока спрямо показателите от първото изследване, но все още остава умерено забавена спрямо контролната СП. Сeтивната СП на N. Ulnaris е значимо по-висока и не се различава от контролните показатели. Сетивната СП на N. Medianus остава значимо забавена от контролните показатели, а сетивната СП на N. Suralis остава умерено забавена. Амплитудите на СНАП за трите нерва остават умерено до силно снижени спрямо контролите.

III – сравнение между ЕНГ показателите на пациентите преди и след лечението с FENAXON: Моторната СП на N. Medianus и N. Peroneus от второто ЕНГ изследване са значимо по-високи от средните стойности на СП от първото изследване, както и сетивната СП N. Ulnaris. Умерено по-високата СП на N. Suralis от второто изследване на пациентите бе без значима разлика с регистрираната СП при първото изследване. Моторните и сензорни амплитуди на предизвиканите потенциали от двете изследвания са без значими разлики.

Дискусия 

Първият неврологичен преглед на включените 422 пациенти показа, че наличните субективни оплаквания: болка от невропатен тип, парестезии, мускулни крампи, нарушени ежедневни функции и неврологичните симптоми (хипестезия и парези от периферно-нервен тип) биха могли да провокират терапевтични качества на препарата FENAXON. Това се потвърди от показателите на първоначално проведената ЕНГ (преди лечението) на пациенти и контроли – значимо забавена спрямо контролните средни стойности на показателите от моторната СП по периферните нерви на горни и долни крайници, както и значимо снижени спрямо контролите средни амплитуди на предизвиканите моторни и сензорни потенциали – СМАП И СНАП.
Обобщените резултати от неврологичния преглед на 3-тия месец след лечението с FENAXON оправда очаквания терапевтичен ефект: 4 пъти е намален броят на пациенти с нарушени ежедневни дейности (от 47 на 11%); над 9 пъти е намален броят на пациенти с мускулни крампи (от 48 на 6%); 2.5 пъти е намален броят пациенти с периферни парези (от 23 на 9%). Невропатната болка, парестезиите и симптомът хипестезия са овладени в половината от първоначално регистрираните случаи. Контролните ЕНГ резултати на 3-и месец показват по-високи средни стойности на показателите от моторната и сетивна СП на повечето от изследваните нерви, като моторната проводимост на N. Peroneus и сетивната на N. Ulnaris достигат средните контролни стойности. Това подкрепя клиничните данни за овладени с FENAXON значим брой субективни и обективни оплаквания.

Успоредно с резултатите от контролното ЕНГ изследване се налага да подчертаем отсъствието на някои значими разлики между средните стойности на ЕНГ показателите. Тази негативна за проучването съпоставка синхронизира с някои от персистиращите абнормни находки от неврологичното изследване.

Заключение

Резултатите от мултицентровото за България клинично наблюдение доказват, че FENAXON е ефективен за значимо овладяване на субективните оплаквания от болка, парестезии, мускулни крампи, нарушено ежедневно функциониране, неврологичните симптоми хипестезия и пареза от периферно-нервен тип. Подобрена е проводимостта по моторните и сетивни влакна на периферните нерви, които за някои показатели достигат контролните стойности при здрави пробанди на 3-я месец след лечение с FENAXON. Клинично и с ЕНГ FENAXON се доказва като избор при симптоматичен подход при невропатна болка. Препоръчва се за профилактика на периферно-нервната проводимост при полиневропатии, мононевропатии, плек­сити, радикулити и други периферно-нервни заболявания.