Когнитивни нарушения при болни с епилепсия

633
0
Сподели:
ГОДИНА: 2023 / БРОЙ: 6

д-р Нермин Сюлейман, проф. д-р Ара Капрелян

Катедра по нервни болести и невронауки, МУ „Проф. д-р П. Стоянов“, гр. Варна

Нарушенията в познавателните способности и процеси на човешкото съзнание са чести при болните с епилепсия. Те включват проблеми, свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Изучаването им има важно здравно, социално и икономическо значение.

***

Епилепсията е хронично неврологично заболяване, което се характеризира със спонтанни, повтарящи се гърчове, наличие на когнитивен дефицит и съпътстващи невропсихиатрични коморбидности[1,2,5,19]. Известно е, че при болните с епилепсия се наблюдават нарушения на вербалната и зрителната памет, езика и екзекутивните функции в до 80% от случаите[7,9,18]. Тези когнитивни проблеми се влия­ят от редица фактори, сред които водещи са ранното начало на заболяването, локализацията на епилептогенната зона, етиологията, честотата, тежестта и продължителността на епилептичните пристъпи, вида, дозата и взаимодействията на антиепилептичните лекарствени средства[4,6,11,17]. В тази връзка ретроспективни изследвания на хронично болни с епилепсия разкриват пряката зависимост между продължителността на заболяването и тежестта на когнитивните нарушения[8,14]. Получените резулта­ти потвърждават хипотезата, че по-голямата продължителност е свързана с влошено във времето когнитивно състояние.

Съвременните проучвания подкрепят схващането, че епилептичните пристъпи причиняват структурни мозъчни увреждания, които могат да доведат до прогресиращ когнитивен спад[7,11,20]. Според Fordington, S., Manford, M.[8] кумулативните ефекти на генерализираните епилептични пристъпи, развитието на вторични мозъчни увреждания и появата на странични лекарствени реакции са важни биомаркери, свързани с тежестта на болестния процес и нивото на интелектуален спад на болните. В съответствие, Sutula, Pitkänen[20] посочват доказателства за отрицателното влияние на епилептичните пристъпи върху мозъчните структури и когнитивните възможности на болните[20]. В допълнение, Lin, C., Ho, C., Lu, Y., et al.[5] и Höller, Y, Butz, K., et al.[10] посочват, че болните с темпорална епилепсия и епилептичен статус се представят с по-лоши когнитивни умения. Също така, експериментални изследвания върху опитни животни установяват, че епилептичните гърчове могат да предизвикат мозъчни увреждания, водещи до прогресиращ спад на когнитивните способности.

Мониторирането на когнитивните функции при болни с епилепсия изисква оценка преди започване и при промяна на антиепилептичното лечение, както и при извършване на контролни изследвания[11,15]. В действителната клинична практика приложение намират различни тестови методи, скали и стандартизирани невропсихологични батерии за оценка на всички когнитивни сфери – общо когнитивно и интелектуално функциониране, паметови процеси и системи, характеристики на вниманието, гнозис, праксис, зрително-пространствени, конструктивни, езикови, речеви и екзекутивни функции, личностни особености, емоционална сфера[12]. Те предоставят възможност за получаване на цифрова оценка на изследваните чрез тях когнитивни функции и техните нарушения. В тази връзка, през последните години са разработени кратки скринингови скали и тестове, които подпомагат откриването на ранни когнитивни нарушения и намират широко приложение[3].

Скрининговите тестове са подходящи предимно при лица със субективни оплаквания от нарушения на паметта или на други когнитивни функции. Също така и в проучвания, които имат за цел да идентифицират сравнително рано съществуващи когнитивни нарушения при възможност за ефективно лечение или в случаите на възможна превенция на рисковите фактори[15]. В тази връзка, един от най-често използваните тестове за оценка на общия когнитивен капацитет е Mini Mental State Examination (MMSE) – скринингова скала, състояща се от въпроса и задачи, включващи ориентация за време и място, памет, аритметични способности или внимание, реч и конструктивен праксис[12]. Isaac’s Set Test (IST) дава оценка на категориалната вербална флуидност чрез измерване на способността за генериране на поредица от думи в четири специфични семантични категории (животни, плодове, цветове и градове). Trail Making Test (ТМТ), съставен от две части (A и B), има за цел да изследва екзекутивните функции (насоченото и разпределеното селективно внимание). Дългосрочната вербална епизодична памет се изследва с теста на Лурия за заучаване на списък от 10 думи.

 

Заключение

През последните години изследванията на когнитивните нарушения при епилепсия придобиват все по-голямо научно и практическо значение[7,9,14,15]. В тази връзка, приложението на новите диагностични методи, антиепилептични лекарствени средства и когнитивната неврорехабилитация[5,13,16] има за цел постигането на по-добър контрол върху честотата и тежестта на епилептичните пристъпи и свързания с тях когнитивен профил на бол­ните.

 

книгопис:

  1. Захариев, З., П. Божинов. Епилепсия. В: Неврология за лекари и специализанти, под ред. Миланов, И., Второ изд, 2021, ИК Стено, 783-812.
  2. Миланов, И., съавт. Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията. Българска Неврология, 2020, 21(1), 27 с.
  3. Петрова, Н., А. Щрос. Приложение на невропсихологичните изследвания в неврологичната практика. Научни трудове на Русенския Университет, 2015, 54 (8.3):115-119.
  4. Ayalew, M., Abdela, E. Patient reported adverse events among epileptic patients taking antiepileptic drugs. SAGE Op Med, 2018, 6:1-8.
  5. Bastos, F., Cross, J. Epilepsy. Handb Clin Neurol, 2020, 174:137-158.
  6. Beghi, E., Beghi, M. Epilepsy, antiepileptic drugs and dementia. Curr Opin Neurol. 2020, 33(2):191-197.
  7. Choi, H., Thacker, E., et al. Cognitive decline in older adults with epilepsy: the cardiovascular health study. Epilepsia, 2021, 62(1):85-97.
  8. Fordington, S., Manford, M. A review of seizures and epilepsy following traumatic brain injury. J Neurol, 2020, 267(10):3105-3111.
  9. Gauffin, H., Landtblom, A., Vigren, et al. Similar Profile and Magnitude of Cognitive Impairments in Focal and Generalized Epilepsy: A Pilot Study. Front Neurol. 2022, 12:746381.
  10. Höller, Y, Butz, K., et al., Prediction of cognitive decline in temporal lobe epilepsy and Mild Cognitive Impairment by EEG, MRI, and Neuropsychology. Comput Intell Neurosci, 2020, 2020:8915961.
  11. Höller, Y., Michaelis, R., Trinka, E., Jacobs, J. Editorial: Effects of epilepsy on memory-Therapeutic implications, biomarkers, and comorbidities. Front Neurol. 2023 Feb 9;14:1140941. doi: 10.3389/fneur.
  12. Ip, E., Pierce, J., et al. Conversion between the Modified Mini-Mental State Examination (3MSE) and the Mini-Mental State Examination (MMSE). Alzheimers Dement (Amst), 2021, 13(1):e12161.
  13. Joplin, S., Stewart, E., Gascoigne, M., Lah, S. Memory rehabilitation in patients with Epilepsy: a Systematic Review. Neuropsychol Rev, 2018, 28(1):88-110.
  14. Khalife, М., R., Scott, A,. Hernan. Mechanisms for Cognitive Impairment in Epilepsy: Moving Beyond Seizures. Front Neurol, 2022, 13:878991. doi: 10.3389/fneur.2022.878991.
  15. Lin, C., Ho, C., Lu, Y., et al. Predicting the functional outcome of adult patients with status epilepticus. J Clin Med, 2019, 8(7):992.
  16. Mutanana, N., Tsvere, M., Chiweshe, M. Global perspectives in epilepsy management: an integrated review of related literature. Open Sci J Clin Med, 2019, 7(4):103-111.
  17. Perucca, P., Gilliam, F. Adverse effects of antiepileptic drugs. Lancet Neurol, 2012, 11(9):792-802.
  18. Sayed, N., Aldin, M, Ali, S., et al. Cognitive functions and epilepsy-related characteristics in patients with generalized tonic–clonic epilepsy: a cross-sectional study. Middle East Curr Psychiatry, 2023, 30, 15. doi.org/10.1186/s43045-023-00293-6.
  19. Scheffer, I.. et al. ILAE Classification of the Epilepsies: Position Paper of the ILAE Commission for Classification and Terminology. Epilepsia, 2017, 58(4):512-521.
  20. Sutula, T., A., Pitkanen. Do seizures damage the brain. 2002, 135, 3-520.
Сподели: