Клинично проследяване на Bucconox при инфекции на уринарния тракт

Bucconox представлява комплексен продукт, подходящ за приложение при остри и хронични инфекциозни заболявания на пикочните пътища. Приемът на Bucconox се препоръчва като монотерапия при лечение на неусложнен цистит, както и за съпътстваща терапия при усложнен цистит, хроничен обострен цистит, хроничен обострен пиелонефрит, остър тубулоинтерстициален нефрит и други. Шест медицински центъра взеха участие в проследяването на 189 пациенти с доказана инфекциозна патология на пикочните пътища. В рамките на първичен, вторичен и третичен преглед са проследени субективни и обективни показатели. Клиничното проследяване доказва мястото на Bucconox за симптоматичното и профилактично приложение при инфекциозни заболявания на отделителната система. По време на проследяването се потвърди отличния профил на безопасност на Bucconox.

***

Инфекциозните заболявания на уринарния тракт се разделят на инфекции на долните пикочни пътища (цистит и уретрит) и на горните пикочни пътища (пиелонефрит). Причиняват се от различни уропатогени, най-често от Esche­richia coli, Klebsiella pneu­mo­niae, Proteus mirabilis[1].

Циститът представлява инфекция на долните пикочни пътища, в частност – пикочния мехур. Бива неусложнен и усложнен. Неусложнен цистит се определя като инфекция при жени, които нямат придружаващи заболявания, не са бременни и са с нормален имунен статус. Усложнен цистит се наблюдава при жени със съпътстващи заболявания, например имунокомпрометирани пациенти, уринарна обструкция, сепсис, нефролитиаза и др. Към тази група спадат и всички мъже, които развиват цистит. Хроничен цистит се дефинира като поява на над два епизода на инфекция на пикочния мехур в рамките на 6 месеца или над 3 епизода на цис­тит в рамките на 12 мес.[2]

Bucconox е специализиран препарат, създаден на основата на подбрани растителни екстракти, притежаващ противовъзпалителен, бактерициден и профилактичен ефект при инфекции на уринарния тракт и в частност при цистит. Bucconox е подходящ при неусложнени, усложнени и рецидивиращи уроинфекции, както и при асимптомна бактери­урия. В състава му влизат екстракт от Бучу (Barosma betulina – 150 mg), екстракт от червена боровинка (Vaccinium macrocarpon – 120 mg), екстракт от листа на бяла бреза (Betula Alba – 350 mg) и екстракт от мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi – 300 mg). Активните му съставки блокират прикрепването на бактериите към уринарния тракт, стимулират диурезата и облекчават симптомите на дизуричен синдром.

Бучу (Barosma betulina) е билка, която се използва в традиционната Южноафриканска медицина. През 1821 г. е регистрирана във Великобританската фармакопея като средство за лечение на цистит, уретрит, нефрит. Противовъзпалителният ефект на Бучу се осъществява посредством биологичното активно вещество хесперидин. Флавоноидите в екстракта от Barosma betulina играят важна роля за доказания антибактериален ефект срещу E. coli, Ps. Aeruginosa, St. aureus и др. Блокират синтезата на ДНК в бактериалните клетки[3]. Barosma betulina притежава и диуретичен ефект.

Антибактериалната активност на екстракта от мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi) се осъществява чрез съставката хидрохинон, която се синтезира от арбутин. Доказано е, че хидрохинонът инхибира растежа на уропатогените E. coli и Enterococcus faecalis[4].

Тритерпените в екстракта от бяла бреза (Betula alba) доказано проявяват антибактериално действие срещу щамовете на S. aureus, P. aeru­ginosa, B. subtilis и др.[5]. Бетулинът, бетулиновата киселина и техните деривати имат и противовъзпалителна активност, която се дължи на блокиране на продукцията на NO-синтазата, както и намаляване на COX2 ензимната активност. Екстрактът от бяла бреза съдържа още флавоноиди, като кверцетин, който притежава диуретичен ефект.

Червената боровинка (Vaccinium ma­cro­carpon) намалява вирулентността на уропатогенните E. coli, тъй като потиска гени в бактериалната клетка, отговорни за експресията на различни фактори на вирулентност. Червената боровинка редуцира адхезията на E. coli към уроепитела като инхибира адхезията на тип 1 фимбрии, а проантоцианидините блокират адхезията на р-фимбриите на бактериите[6]. Антоцианините притежават антиоксидантна и противовъзпалителна активност[7].

Дизайн на клиничното проследяване

Шест комплексни медицински центъра проследяват общо 189 пациенти (146 жени и 43 мъже), на средна възраст 45 години, с установено инфекциозно заболяване на пикочните пътища. Средната продължителност на приема на Bucconox е 15 дни. Дневната доза на Bucconox в острата фаза на инфекция е 2 капсули на ден за 5 дни, приети едновременно, след което се продължава с по 1 капсула на ден за 10 дни. От проследяването 95 пациенти са с цистит, 45 пациенти са имали пиелонефрит, 17 тубулоинтерстициален нефрит и 32 са с друга инфекция на уринарния тракт. Bucconox е включен в проследяването като монотерапия само при пациенти с неусложнен цис­тит или като част от комплексна терапия. Комплексната терапия е била назначена от нефролог и включва медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и антибиотици. Пациентите са били разделени на три групи. Първата група (A) приемала антибиотик като монотерапия, втората група (B) приемала Bucconox като монотерапия и третата (C) група, приемала комплексна терапия – антибиотик и Bucconox.

Пациентите са проследени с първичен, вторичен и третичен преглед. Обективни и субективни показатели бяха изследвани. Субективните показатели, оценени посредством визуално-аналогова скала (VAS), бяха парене при уриниране, слаба струя, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, полакиурия, чести позиви за уриниране, тазова болка. Обективните показатели, които бяха проследени, са пълна кръвна картина, C-реактивен протеин (CRP), общо биохимично изследване и седимент на урина и урокултура. Изследванията са проведени в началото и края на проследяването за установяване на динамиката им.

Цел: оценка на ефективността на Bucconox като монотерапия и като част от комплексната терапия при инфекциозни заболявания на уринарния тракт посредством оценка на субективни и обективни показатели. Вторичната крайна цел е да се определи профилът на безопасност на продукта.

Резултати: При сравняване на група А (приемаща антибиотик) с група С (приемаща антибиотик + Bucconox), субективните показатели показват по-значително облекчение на дизуричния синдром (парене при уриниране, болка при уриниране) с 44% при групата, приемаща комплексна терапия в сравнение с групата, приемаща монотерапия с антибиотик (Фиг. 1). Наблюдава се подобна тенденция относно повлияването на тазовата болка при сравняване на пациентите от двете групи. При група С се установи с 50% по-голямо облекчение на тазовата болка в сравнение с група А (Фиг. 2).

фигура 1: При група С (приемащи антибиотик в комбинация с Bucconox), се наблюдава с 44% по-голямо облекчаване на дизуричния синдром в сравнение с група A (приемаща само антибиотик)

фигура 2: При пациентите от група С (приемащи антибиотик в комбинация с Bucсonox), се наблюдава с 50% по-голямо облекчаване на тазовата болка в сравнение с група А (приемаща само антибиотик)

Bucconox е изписван като монотерапия при пациенти, страдащи от неусложнен цистит. Те са били проследени на първичен (1-ви ден), вторичен (3-5-ти ден) и третичен преглед (10-ти ден). Резултатите показват редуциране на честотата на уриниране със 70% (Фиг. 3), намаляване на болката и паренето при уриниране с 82% (Фиг. 4), а тазовата болка с 92% в края на приема на монотерапията с Bucconox (Фиг. 5).

фигура 3: Редуциране на честотата на уриниране със 70% на 10-ти ден, при пациенти, приемащи монотерапия с Bucconox

фигура 4: Редуциране на болката и паренето при уриниране с 82% на 10-ти ден, при пациенти, приемащи монотерапия с Bucconox

фигура 5: Редуциране на тазовата болка с 92% на 10-ти ден, при пациентите, приемащи монотерапия с Bucconox

Относно обективните показатели, CRP се нормализира в края на терапевтичния период при всички групи – както при неусложнените инфекции, тренирани с монотерапия Bucconox, така и при групите, индицирани за антибиотично лечение. Наблюдава се средно 70% редукция на показателя в сравнение с началните му стойности. Левкоцитоза се наблюдава само при част от пациентите, неспецифична за отделните рамена, като при третичния преглед, серумните нива на показателя се бяха нормализирали – не се установи клинично значима динамика. При общо биохимично изследване и седимент на урината се наблюдава негативиране на първично наличните еритроцити, белтък, левкоцити и хиалинни цилиндри в урината, независимо от терапевтичния подход при пациентите от различните групи. От урокултурата, най-честите уропатогени, които са бяха изолирани, са E. coli, Kl. Pneumoniae и Ent. Faecalis. В края на лечението при всички пациенти урокултурата е негативирана.

По време на проследяването се отчете отличен профил на безопасност на Bucconox, без докладвани нежелани реакции, свързани с приема му. Наблюдаван е отличен комплайънс от страна на пациентите.

Дискусия: При комбинирана терапия, включваща антибиотик и Bucconox, се наблюдава по-бързо и по-голямо облекчаване на субективните оплаквания, включващи болка и парене при уриниране, чести позиви за уриниране, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур и тазова болка в сравнение с прилагането на антибиотична монотерапия. Клинично се доказа ползата от добавяне на Bucconox към антибиотичното лечение в сравнение с антибиотичната монотерапия. При употребата на Bucconox като монотерапия при неусложнен цистит се наблюдава много бързо облекчаване на субективните оплаквания при пациентите. На 10-тия ден от началото на лечението се установява значително редуциране на дизуричните симптоми.

Нормализират се обективните показатели – пълна кръвна картина, CRP, общо химично изследване и седимент на урина. Най-осезаема динамика се наблюдава при редукция на серумните нива на CRP независимо от терапевтичната група. Негативира се урокултурата.

В контекста на клиничното проследяване, ефектът върху обективните и субективните показатели на монотерапията с Bucconox не е съпоставим спрямо монотерапията с антибиотик в случаите на усложнен цистит, при който има индикация за прием на антибиотична терапия.

Заключение

Bucconox е подходящ както за симп- томатично, така и за профилактично приложение като монотерапия или част от комплексната терапия при инфекциозни заболявания на уринарния тракт. Повлиява оплакванията при заболявания като цистит, пиелонефрит, тубулоинтерстициален нефрит и др. По време на проследяването Bucconox показва отличен профил на безопасност.

книгопис:

1. Flores-Mireles AL, Walker JN, Caparon M, Hultgren SJ. Urinary tract infections: epidemiology, mechanisms of infection and treatment options. Nat Rev Microbiol. 2015 May;13(5):269-84. doi: 10.1038/nrmicro3432. Epub 2015 Apr 8. PMID: 25853778; PMCID: PMC4457377.
2. Li R, Leslie SW. Cystitis. 2023 Jan 6. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2023 Jan–. PMID: 29494042.
3. Sen A. Recurrent cystitis in non-pregnant women. BMJ Clin Evid. 2008 Jul 17;2008:0801. PMID: 19445741; PMCID: PMC2907990.
4. Christopher A. Czaja, Delia Scholes, Thomas M. Hooton, Walter E. Stamm, Population-Based Epidemiologic Analysis of Acute Pyelonephritis, Clinical Infectious Diseases, Volume 45, Issue 3, 1 August 2007, Pages 273–280
5. Tejada S, Pinya S, Martorell M, Capó X, Tur JA, Pons A, Sureda A. Potential Anti-inflammatory Effects of Hesperidin from the Genus Citrus. Curr Med Chem. 2018;25(37):4929-4945. doi: 10.2174/0929867324666170718104412. PMID: 28721824.
6. Skosana, Bongekile. Buchu – The Multi-Purpose Ethnomedicinally Important Specie and Its Benefits in the Reproductive System. 2014. IntechOpen. https://openresearchlibrary.org, doi:10.5772/57233.
7. Adamczak A, Ożarowski M, Karpiński TM. Antibacterial Activity of Some Flavonoids and Organic Acids Widely Distributed in Plants. J Clin Med. 2019 Dec 31;9(1):109. doi: 10.3390/jcm9010109. PMID: 31906141; PMCID: PMC7019947.
8. Schindler G, Patzak U, Brinkhaus B, von Niecieck A, Wittig J, Krähmer N, Glöckl I, Veit M. Urinary excretion and metabolism of arbutin after oral administration of Arctostaphylos uvae ursi extract as film-coated tablets and aqueous solution in healthy humans. J Clin Pharmacol. 2002 Aug;42(8):920-7. doi: 10.1177/009127002401102740. PMID: 12162475.
9. In vitro EFFICACY OF EXTRACTS OF Arctostaphylos uva-ursi L. ON CLINICAL ISOLATED Escherichia coli AND Enterococcus faecalis STRAINS Dragana M. Vučić¹, Miroslav R. Petković¹, Branka B. Rodić-Grabovac², Sava M. Vasić³, Ljiljana R. Čomić³
10. Bertil Larsson, Aino Jonasson, Stefan Fianu, Prophylactic effect of UVA-E in women with recurrent cystitis: A preliminary report, Current Therapeutic Research, Volume 53, Issue 4, 1993, Pages 441-443, ISSN 0011-393X, https://doi.org/10.1016/S0011-393X(05)80204-8.
11. Antibacterial Activity of Methanolic Extracts, Decoction and Isolated Triterpene Products from Different Parts of Birch, Betula pendula, Roth, Kemal Duri and Elvira E Kovac-Besovi and Haris Nik and Emin Sofi, Journal of Plant Studies, 2013, volume 2, Pages 61
12. Oloyede HOB, Ajiboye HO, Salawu MO, Ajiboye TO. Influence of oxidative stress on the antibacterial activity of betulin, betulinic acid and ursolic acid. Microb Pathog. 2017 Oct;111:338-344. doi: 10.1016/j.micpath.2017.08.012. Epub 2017 Aug 12. PMID: 28807773.
13. Laavola M, Haavikko R, Hämäläinen M, Leppänen T, Nieminen R, Alakurtti S, Moreira VM, Yli-Kauhaluoma J, Moilanen E. Betulin Derivatives Effectively Suppress Inflammation in Vitro and in Vivo. J Nat Prod. 2016 Feb 26;79(2):274-80. doi: 10.1021/acs.jnatprod.5b00709. Epub 2016 Jan 14. PMID: 26915998.
14. Vargas F, Romecín P, García-Guillén AI, Wangesteen R, Vargas-Tendero P, Paredes MD, Atucha NM, García-Estañ J. Flavonoids in Kidney Health and Disease. Front Physiol. 2018 Apr 24;9:394. doi: 10.3389/fphys.2018.00394. PMID: 29740333; PMCID: PMC5928447.
15. Betulae folium – Birch Leaf Published by the European Scientific Cooperative on Phytotherapy (ESCOP) ESCOP 2015
16. Samarasinghe S, Reid R, Al-Bayati M. The anti-virulence effect of cranberry active compound proanthocyanins (PACs) on expression of genes in the third-generation cephalosporin-resistant Escherichia coli CTX-M-15 associated with urinary tract infection. Antimicrob Resist Infect Control. 2019 Nov 20;8:181. doi: 10.1186/s13756-019-0637-9. PMID: 31832181; PMCID: PMC6865039.
17. Hisano M, Bruschini H, Nicodemo AC, Srougi M. Cranberries and lower urinary tract infection prevention. Clinics (Sao Paulo). 2012;67(6):661-8. doi: 10.6061/clinics/2012(06)18. PMID: 22760907; PMCID: PMC3370320.
18. Liu H , Howell AB , Zhang DJ , Khoo C . A randomized, double-blind, placebo-controlled pilot study to assess bacterial anti-adhesive activity in human urine following consumption of a cranberry supplement. Food Funct. 2019 Dec 11;10(12):7645-7652. doi: 10.1039/c9fo01198f. PMID: 31702761.
19. Nowack R, Schmitt W. Cranberry juice for prophylaxis of urinary tract infections–conclusions from clinical experience and research. Phytomedicine. 2008 Sep;15(9):653-67. doi: 10.1016/j.phymed.2008.07.009. PMID: 18691859.