сп. МЕДИНФО

Main Menu

Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев) – има ли нещо ново в ранната диагностика, профилактиката и терапията

БРОЙ 1 2024
237
0
Сподели:
PDF
ГОДИНА: 2024 / БРОЙ: 1

проф. д-р Мариела Генева-Попова, дм1, д-р Станислава Попова-Белова дм1, д-р Николета Димитрова2, Ивайло Попов3, д-р Виличка Попова дм4

1МУ-Пловдив, Медицински факултет, Катедра по пропедевтика на вътрешни болести, Клиника по ревматология, УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив
2МУ-Пловдив, Медицински факултет, Втора катедра по вътрешни болести, Сектор Професионални болести и клинична алергология, Отделение по професионални болести, УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив
3МУ-Пловдив, Медицински факултет, студент V курс
4МУ-Пловдив, Медицински факултет, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Клиника по ревматология, УМБАЛ „Каспела“, гр. Пловдив

Анкилозиращият спондилит (Болест на Бехтерев, axSpA) е хронично възпалително заболяване, причиняващо анкилоза чрез вторична осификация на мястото на възпалителни лезии в гръбначния стълб и периферните стави. Ранната диагностика и лечение са необходими за предотвратяване или намаляване на функционалните нарушения и за подобряване на прогнозата на пациента. Биомаркерите, свързани с диагностициране на заболяването, определяне на активността и прогнозата му, са оскъдни и са в процес на проучвания. В медицинската практика се използват системни маркери на възпаление; молекули, участващи в костната хомеостаза; HLA-B27 и други генетични биомаркери; микробиомни биомаркери и други. Въпреки усилията за валидиране на нови биомаркери, малко от тях се използват в рутинната клинична практика, тъй като повечето изискват допълнително проучване.

 

Аксиален спондилоартрит

 

Аксиалният спондилоартрит (SpA) включва група от хронични имуномедиирани възпалителни състояния със значителна хетерогенност[1]. Възпалението засяга аксиалния скелет, периферните стави, а извънставни прояви са ентезит, дактилит, увеит, възпаление на червата, кожни лезии[1,2].

 

Симптомите на SpA създават значителни проблеми както на пациентите, така и на обществото, тъй като водят до трайна инвалидизация и нетрудоспособност[2]. Заболяването е рисков фактор за появата на сърдечно-съдови усложнения, разстройства на настроението, остео­пороза, злокачествени заболявания и др.[2] Това обуславя необходимостта от ранна диагностика и лечение, което води до подобряване на прогнозата на пациента.

 

Биомаркери при SpA

 

Съществува незадоволена нужда от биомаркери, които помагат за диагностициране на заболяването, определяне на активността и прогнозата му[3]. Понастоящем, най-чувствителният образен диагностичен метод е ядрено-магнитният резонанс на сакроилиачни стави, а активността на заболяването се оценява чрез индекси на болестна активност: индекс на болестна активност (BASDAI), функционален индекс на болестна активност (BASFI), оценка на болестна активност на анкилозиращия спондилит (ASDAS) и др.[4]

 

Системните маркери на възпаление включват острофазови про­теини, адипокини, цитокини.

 

Острофазови протеини

 

С-реактивен протеин (СРП) и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) са най-широко използваните възпалителни индикатори при активно заболяване и са обстойно проучени по отношение на анкилозиращия спондилит (AS). Те са с ниска чувствителност и специфичност, тъй като са повишени при 40-50% от пациентите[5]. Доказано е, че метаболитът на CРП (CRP-M) корелира с активността на заболяването и е значително увеличен при AS в сравнение с нерентгенографската форма на SpA[6]. Съотношението между СРП и албумина CAR е нов възпалителен биомаркер, корелиращ положително с BASDAI и BASFI[7].

 

Серумният амилоид А протеин (SAA) е друг възпалителен биомаркер, който е чувствителен протеин на острата фаза на възпаление, но с по-ниска серумна наличност и по-висока цена[8]. SAA участва в активирането на възпалителната каскада и активирането на интерлевкин (IL)-17-продуциращи Т-хелперни клетки[9].

 

Пентраксин 3 е свръхекспресиран по време на отговора на острото възпаление и има значителна роля във вродения имунен отговор и възпалението, както и в тъканните повреди и костно ремоделиране. Ролята му като диагностичен и прогностичен маркер при оценка на axSpA е спорна[10].

 

Съотношението фибриноген към албумин (FAR) е нов възпалителен индекс, който е евтин и лесно измерим биомаркер при axSpA, тъй като може да се използва като възпалителен параметър за наблюдение на активността на заболяването[11].

 

Липокалин-2 (LCN-2) и оncostatin M (OSM) са също така белтъци на острата фаза на възпалението, освободени в отговор на микробни тригери, които имат про- и противовъзпалителни свойства и участват в костното ремоделиране[12,13].

 

Адипокини

 

Адипокините са протеини, произведени в бялата мастна тъкан, със значителни функции както в липидния метаболизъм, така и в системното възпаление, тъй като имат имуномодулиращи ефекти[14].

 

Лептинът е най-известният провъзпалителен адипокин, който може да увеличи директното производство на няколко провъзпалителни цитокини и да индуцира производството на реактивни кислородни видове в макрофаги, неутрофили и ендотелни клетки. Той потенцира експресията на интерферон γ (IFNγ)-индуцирана азотоксид синтетаза[15]. Ролята на лептина в костния метаболизъм е сложна: инхибира остеобластната диференциация и засилва остеокластното активиране[15].

 

Комбинацията от биомаркери – лептин с високомолекулен адипонек­тин и съдов ендотелен растежен фактор (VEGF) с клиничните параметри (възраст, продължителност на симптомите, HLA-B27-позитивност, BASDAI, BASFI, ESR) могат да подобрят прогнозата на радиографска спинална прогресия при SpA[16].

 

Висфатин (никотинамид фосфорибозилтрансфераза) е адипокин, участващ във възпалението. Той е по-висок в серума на пациенти с AS, отколкото при контролите и корелира с BASDAI, BASFI и дебелина на каротидната интима-медия, поради което се приема, че е предиктор на активността на AS[17].

 

Оментин-1 (интелектин-1) е нов плейотропен адипокин, участващ в възпалителен отговор и имащ важна роля в костната хомеостаза чрез антиостеобластично инхибиращите и проостеокластичните ефекти на активираните макрофаги[18].

 

Vaspin е адипокин, свързан със системно възпаление и сърдечно-съдовия риск при болните и доказано може да повлияе атеросклеротичен процес при axSpA[19].

 

Цитокини

 

Цитокините са малки белтъци, произвеждани предимно от Т-хелперни клетки и макрофаги и са широко включени в патобиологията на axSpA[20]. Има два различни възпалителни пътя в axSpA: оста на тумор некротизиращия фактор (TNF)-α и оста интерлевкин (IL)-23/IL-17A. Многобройни изследвания са показали, че генетично определени високи активности на TNF-α, IL-23/IL17 и NFkB пътищата са свързани с повишен риск от агресивно протичане на SpA[21].
TNF-α е силно повишен при болни с axSpA, осигурявайки потенциална връзка между възпаление и анормална костна хомеостаза[1].

 

IL-17A е биомаркер, който е повишен в ранната фаза на заболяването и е свързан с ранни промени на axSpA както при симптомни, така и при асимптомни пациенти с AS[21].
IL-6 е важен възпалителен цитокин при ревматични състояния, но е показал неубедителна връзка с резултатите от активността на AS, но положителна връзка със структурно ставно увреждане при болни с axSpA[22].

 

Високите нива на IL-31 се свързват с намалено структурно увреждане при ранен axSpA[23], а IL-33, наскоро идентифициран член на семейството на IL-1, може да бъде потенциален кандидат биомаркер за оценка на чувствителността на пациентите към лечението с анти-TNF-препарати[24].

 

IL-22 е цитокин, свързан с оста IL-23/IL-17 и може да бъде независим биомаркер за разграничаване на пациенти с axSpA от пациенти с невъзпалителни ставни заболявания[25].
Генните полиморфизми на IL-12B (rs6871626) и IL-6R (rs4129267) могат да служат като обещаващи биомаркери за диагностика и прогноза при пациенти с анкилозиращ спондилит[25].

 

Други

 

Калпротектин може да се използва като нов биомаркер при възпалителните ревматични заболявания като алтернатива на протеините в острата фаза, тъй като серумните му нива отразяват локалното активиране на вродени имунни клетки, участващи в ентезита и артрита[26]. Серумните нива на калпротектин са повишени при axSpA и прогресивно намаляват при лечение на заболяването.

 

Неутрофилният извънклетъчен протеин (NET) корелира с концентрациите на СПР, СУЕ, IL-1β и ТNF-α и може да се използва при изследване на болни с axSpA[27].
Галектин-3 е с по-високи нива при AS и положително корелира с СРП, СУЕ, ASDAS и др.[28]

 

Молекули, участващи в костната хомеостаза

 

Многобройни клетъчни елементи (остеоцити, хондроцити, имунни клетки и др.), възпалителни цитокини и клетъчни пътища участват в образуването на нова кост при AS[29]. Ролята на пътя Wnt/βcatenin и неговите инхибитори, склеростин и Dikkopf са оценени в патогенеза на AS за идентифициране на възможна връзка с образуването на нова кост[29].

 

Склеростинът е гликопротеин, кодиран от SOST гена, който се експресира предимно от зрели остеоцити и е критичен регулатор на образуването на нова кост[29]. Костен морфогенетичен протеин-7 (BMP-7) е противовъзпалителен растежен фактор, принадлежащ към суперсемейството на TGF-β и играе важна роля в различни биологични процеси като морфогенеза на костите, ембриогенеза, хематопоеза и неврогенеза[30].

 

Екстрацелуларният матрикс (ECM) е комбинация от колагени, гликозаминогликани и други молекули, като матричните металопротеинази (ММР) могат да бъдат открити като серум­ни биомаркери при болни с AS, отразявайки диагностични и прогностични белези[30].

 

Procollagen I N-крайният пептид (PINP) е един от най-чувствителните биомаркери и е особено полезен за наблюдение на образуването синдесмофити и оценка на антирезорбтивна терапия, поради което също може да използва като диагностичен биомаркер при болни с AS[31].

 

Тип I и II С-терминални телопептиди (CTX-I и CTX-II) са маркери на остеокластна активност, отразяваща разграждането на костите. Различни проучвания показват по-високи серумни нива на CTX-I в урината при пациенти с AS, докато CTX-II корелира със структурното увреждане на сакроилиачната става и/или лумбалния гръбнак при axSpA[32].

 

Виментин – фибробластен междинен филамент (IF) е основният протеин на мезенхимните клетки, а цитрулиниран фрагмент на виментин (VICM) може да бъде антиген за антицитрулинирани протеинови антитела, които са открити при пациенти с axSpA[33].

 

Остеопротегеринът е член на семейството на TNF рецепторите. Установена е връзка между повишени серумни нива на остеопротегерин и с активността на axSpA[2].

 

Други протеини, при които е установена връзка с прогнозата и активността на axSpA са остеокалцин, протеинът Dickkopf-1 (DKK-1), семафорини и хемокини[1,2].

 

Биомаркери, базирани на антитела

 

CD74 е интегрална трансмембранна молекула, участваща във вътреклетъчното сортиране на MHC клас II молекули. Наличието на анти-CD74 автоантитела е по-високо при пациенти с АS, отколкото при здрави контроли[34].

 

Лекарствено индуцирани неутрализиращи антитела срещу TNF-α блокери се използват за контрол на заболяването, тъй като наличието им води до липса на ефект от лечението и прогресиране на АS[35].

 

Човешки левкоцитен антиген B27 (HLA-B27) и по-нови генетични биомаркери

 

HLA-B27 е основен фактор в класификацията на СЗО критерии за axSpA. Тестът за HLA-B27 е един от най-широко използваните генетични тестове за всеки болен от АS и се демонстрира в до 90-95% от случаите[1,2].

 

Циркулярната РНК (circRNA) и МiR-214 включват различен клас произведена некодираща РНК и също имат роля в диагностицирането на axSpA[36].

 

Други генетични потенциални биомаркери са ендоплазмената ретикулумна аминопептидаза 1 (ERAP 1), аминопептидаза 2 (ERAP2), дълга интергенна некодираща протеин-РНК 311 (LINC00311), фактор на елонгация на еукариотен транслация 1 Епсилон 1 (EEF1E1), циркулиращата форма на ST2L клетъчен рецептор, L- и H-фиколин и др.

 

Актуална терапия на анкилозиращия спондилит

 

Вследствие на актуализиране на препоръките на Assessment of Spon­dylo­ Arthritis International Society (ASAS) – EULAR, за лечение на аксиален спондилоартрит (axSpA), бяха договорени 5 принципа и 15 препоръки с акцент върху персонализираната медицина: осем останаха непроменени спрямо предишните препоръки; три с незначителни редакции на номенклатурата; две със съответните актуализации (Препоръка №9,12); две новоформулирани (Препоръка №10,11).

 

Първите пет препоръки се фокусират върху целта и мониторинга на лечението, нефармакологичното управление и не­стероидните противовъзпалителни средства като фармакологично лечение на първи избор. Препоръки 6-8 се отнасят до аналгетиците и ограничават дългосрочния прием на глюкокортикоиди и конвенционалните синтетични модифициращи заболяването антиревматични лекарства (DMARD) за чисто аксиално засягане.

 

Препоръка 9 описва индикацията за биологични DMARDs (инхибитори на TNFi, инхибитори на интерлевкин-17) и таргетни синтетични DMARDs (инхибитори на Janus kinase) за пациенти, които имат болестна активност спондилит ≥2.1, неуспех от прием на ≥2 НСПВС, повишен С-реактивен протеин, възпаление на сакроилиачните стави, доказано чрез ЯМР или радиографски сакроилеит.

 

Текущата практика при терапия на анкилозиращия спондилит е да се стартира с TNFi или IL-17i. Препоръка 10 се отнася до лечение с TNF на екстрамускулно-скелетни прояви като рецидивиращ увеит или възпалително чревно заболяване, и IL-17i – за значителен псориазис. Неуспехът на лечението трябва да доведе до преоценка на диагнозата и разглеждане на наличието на съпътстващи заболявания (Препоръка 11). Ако се потвърди активен axSpA, се препоръчва преминаване към друг b/tsDMARD (Препоръка 12). Намаляване, а не незабавно спиране на bDMARD може да се има предвид при пациенти в продължителна ремисия (Препоръка 13). Последните препоръки (Препоръка 14,15) се отнасят до операции и фрактури на гръбначния стълб при необходимост.

 

За пациенти с болест на Бехтерев, които са рефрактерни на конвенционална терапия от първа линия, последните години се препоръчват стартиране на биологична терапия. Исторически погледнато, инхибиторите на тумор-некротизиращия фактор (TNF) са посочени като първа линия на модерни терапии, последвани от другите класове на биологичната терапия. Въпреки това до 68% от пациентите не реагират на първоначалния си TNF инхибитор и до 61% могат да загубят ефикасност след първоначален период на отговор. Като алтернатива на блокаторите на TNF-а, последните години се препоръчват анти-интерлевкин (IL)-17 инхибитори като секукинумаб (SEC) или иксекизумаб (IXE), и инхибитори на Janus киназа (JAK) – напр. упадацитиниб (UPA) и тофацитиниб (TOF) като първа линия модерни терапии[37].

 

Докато TNF и IL-17 инхибиторите отдавна се използват при AС, JAK инхибиторите са сравнително нови възможности за лечение на пациенти с активен АС. TOF и UPA са одобрени за употреба при пациенти с AС. Докато проучване от 2016 г. сравнява TNF инхибитори (т.е. инфликсимаб, адалимумаб, голимумаб, етанерцепт, цертолизумаб и инхибитор на IL-17 (т.е. SEC), за да оцени степента на клиничен отговор и разходите за клиничен отговор сред пациентите с AС. В сравнение с други лечения, оценени в това проучване, UPA показва числено по-голяма клинична и икономическа полза за лечението на АС в сравнение с другите медикаменти[37].

 

Последните години за лечение на АС се използват антицитокинови препарати, които да блокират едновременно две цитокинови молекули и/или два цитокинови рецептора[38]. Според van der Heijde D и сътр.[39] двойното инхибиране на IL-17A и IL-17F с бимекизумаб води до значително и бързо подобрение на резултатите за ефикасност спрямо плацебо и се понася добре при пациенти с нерентгенографски и рентгенографски АС[39].

 

Наличните понастоящем лекарства, включително нестероидни про­тивовъзпалителни средства, мо­дифициращи болестта антиревматични лекарства (DMARDs) и TNF инхибитори, са ограничени от странични ефекти (развитие на инфекции и туберкулоза, развитие на неоплазии, хематологични и не­врологични усложнения), високи разходи и неясни инхибиторни ефекти върху хетеротопната осификация. Автори разработват манганови феритни наночастици, модифицирани от аптамера CH6 (CH6-MF NPs), които могат ефективно да извличат ROS и активно да доставят siRNA в hMSCs и остеобласти in vivo за ефективно лечение с AS. CH6-MF NPs, на­товарени с BMP2 siRNA (CH6-MF-Si NPs), ефективно потискат абнорм­ната остеогенна диференциация при възпалителни състояния in vitro. По време на тяхната циркулация и пасивно натрупване във възпалени стави в Zap70Мут миши модел, CH6-MF-Si NPs отслабва локалното възпаление и спасява хетеротопната осификация в ентезите при болни с болестта на Бехтерев. По този начин CH6-MF NPs ефективно облекчават възпалението и развитието на остеобласт-специфична система, а CH6-MF-Si NPs имат потенциал за двойно лечение на хронично възпаление и хетеротопна осификация при болни с AС[38].

 

Въпреки напредъка в изследванията на биомаркерите през последните години и продължаващите усилия за валидиране на нови биомаркери за пациенти с axSpA, все още няма единни такива, които да помагат при вземането на решения за лечение.

 

Няколко по-нови биомаркери като анти-CD74 антитела, циркулиращи микроРНК, CAR, FAR, ERAP1, EEF1E1, H-фиколин, L-фиколин, LINC00311, пентраксин 3, серумен калпротектин и tenascin-C вече са изразили съответните асоциации с диагнозата и активността на заболяването в множество проучвания при аксиален спондилоартрит. Освен това, СРП, СУЕ, CD163, CD206, лекарствено неутрализиращи антитела срещу TNF-α, липокалин 2, онкостатин М, NET, семафорин 3A и серумният калпротектин правилно оценява отговора към различни терапевтични средства и по този начин повишава ефективността на биологичните терапии.
Необходими са бъдещи проучвания, които да изследват ролите и границите на най-обещаващите серумни биомаркери при предоставяне на персонализирана грижа на пациенти с axSpA в ерата на биологични медикаменти.

 

книгопис:

 

  1. Firestein, G.S.; Budd, R.C.; Koretzky, G.; Gabriel, S.E.; McInnes, I.B.; O’Dell, J.R. Firestein & Kelley’s Textbook of Rheumatology,, 11th ed.; Elsevier: Amsterdam, The Netherlands, 2020; Volume 2, p. 1307.
  2. Cardelli, C.; Monti, S.; Terenzi, R.; Carli, L. One year in review 2021: Axial spondyloarthritis. Clin. Exp. Rheumatol. 2021, 39, 1272–1281.
  3. Califf, R.M. Biomarker definitions and their applications. Exp. Biol. Med. 2018, 243, 213–221.
  4. Abdal, S.J.; Yesmin, S.; Shazzad, M.N.; Azad, M.A.K.; Shahin, M.A.; Choudhury, M.R.; Islam, M.N.; Haq, S.A. Development of a Bangla version of the Bath Ankylosing Spondylitis Disease Activity Index (BASDAI) and the Bath Ankylosing Spondylitis Functional Index (BASFI). Int. J. Rheum. Dis. 2021, 24, 74–80.
  5. Zhong, Z.; Huang, Y.; Liu, Y.; Chen, J.; Liu, M.; Huang, Q.; Zheng, S.; Guo, X.; Deng, W.; Li, T. Correlation between C-Reactive Protein to Albumin Ratio and Disease Activity in Patients with Axial Spondyloarthritis. Dis. Markers 2021, 2021, 6642486.
  6. Navarini, L.; Currado, D.; Marino, A.; Di Donato, S.; Biaggi, A.; Caso, F.; Costa, L.; Tasso, M.; Ruscitti, P.; Pavlych, V.; et al. Persistence of C-reactive protein increased levels and high disease activity are predictors of cardiovascular disease in patients with axial spondyloarthritis. Sci. Rep. 2022, 12, 7498.
  7. Descamps, E.; Molto, A.; Borderie, D.; Lories, R.; Richard, C.M.; Pons, M.; Roux, C.; Briot, K. Changes in bone formation regulator biomarkers in early axial spondyloarthritis. Rheumatology 2021, 60, 1185–1194.
  8. Proft, F.; Muche, B.; Schmidt, M.; Spiller, L.; Rodriguez, V.R.; Rademacher, J.; Weber, A.-K.; Lüders, S.; Protopopov, M.; Spiller, I.; et al. FRI0194 Ankylosing spondylitis disease activity score (ASDAS) based on a quick quantitative crp assay performs similarly well to asdas based on conventional crp in patients with axial spondyloarthritis. Ann. Rheum. Dis. 2018, 77, 637–638.
  9. Qi, Q.; Geng, Y.; Sun, M.; Chen, H.; Wang, P.; Chen, Z. Hyperfibrinogen Is Associated with the Systemic Inflammatory Response and Predicts Poor Prognosis in Advanced Pancreatic Cancer. Pancreas 2015, 44, 977–982.
  10. Nisihara, R.; Skare, T.L.; Zeni, J.O.; Rasera, H.; Lidani, K.; Messias-Reason, I. Plasma levels of pentraxin 3 in patients with spondyloarthritis. Biomarkers 2018, 23, 14–17.
  11. iu, M.; Huang, Y.; Huang, Z.; Zhong, Z.; Deng, W.; Huang, Z.; Huang, Q.; Li, T. The role of fibrinogen to albumin ratio in ankylosing spondylitis: Correlation with disease activity. Clin. Chim. Acta 2020, 505, 136–140.
  12. Singh, V.; Yeoh, B.S.; Chassaing, B.; Zhang, B.; Saha, P.; Xiao, X.; Awasthi, D. Shashidharamurthy, R.; Dikshit, M.; Gewirtz, A.; et al.Microbiota-inducible Innate Immune, Siderophore Binding Protein
  13. Lipocalin 2 is Critical for Intestinal Homeostasis. Cell. Mol. Gastroenterol. Hepatol. 2016, 2, 482–498.
  14. Tsui, F.W.L.; Lin, A.; Sari, I.; Zhang, Z.; Tsui, H.W.; Inman, R.D. Serial Lipocalin 2 and Oncostatin M levels reflect inflammation status and treatment response in axial spondyloarthritis. Arthritis Res. Ther. 2021, 23, 141.
  15. Mancuso, P. The role of adipokines in chronic inflammation. Immunotargets Ther. 2016, 5, 47–56.
  16. Saddi-Rosa, P.; Oliveira, C.S.; Giuffrida, F.M.; Reis, A.F. Visfatin, glucose metabolism and vascular disease: A review of evidence. Diabetol. Metab. Syndr. 2010, 2, 21.
  17. Rademacher, J.; Tietz, L.M. Added value of biomarkers compared with clinical parameters for the prediction of radiographic spinal progression in axial spondyloarthritis. Rheumatology 2019, 58, 1556–1564.
  18. Baykara, A.R.; Küçük, A.; Tuzcu, A.; Tuzcu, G.; Cüre, E.; Uslu, A.U.; Omma, A. The relationship of serum visfatin levels with clinical parameters, flow-mediated dilation, and carotid intima-media thickness in patients with ankylosing spondylitis. Turk. J. Med. Sci. 2021, 51, 1865–1874.
  19. Rao, S.S.; Hu, Y.; Xie, P.L.; Cao, J.; Wang, Z.X.; Liu, J.H.; Yin, H.; Huang, J.; Tan, Y.J.; Luo, J.; et al. Omentin-1 prevents inflammation-induced osteoporosis by downregulating the pro-inflammatory cytokines. Bone Res. 2018, 6, 9.
  20. Rueda-Gotor, J.; López-Mejías, R.; Remuzgo-Martínez, S.; Pulito-Cueto, V.; Corrales, A.; Lera-Gómez, L.; Portilla, V.; González-Mazón, Í.; Blanco, R.; Expósito, R.; et al. Vaspin in atherosclerotic disease and cardiovascular risk in axial spondyloarthritis: A genetic and serological study. Arthritis Res. Ther. 2021, 23, 111.
  21. Furst, D.E.; Louie, J.S. Targeting inflammatory pathways in axial spondyloarthritis. Arthritis Res. Ther. 2019, 21, 135.
  22. Jethwa, H.; Bowness, P. The interleukin (IL)-23/IL-17 axis in ankylosing spondylitis: New advances and potentials for treatment. Clin. Exp. Immunol. 2016, 183, 30–36.
  23. Lorenzin, M.; Ometto, F.; Ortolan, A.; Felicetti, M.; Favero, M.; Doria, A.; Ramonda, R. An update on serum biomarkers to assess axial spondyloarthritis and to guide treatment decision. Ther. Adv. Musculoskelet. Dis. 2020, 12, 1759720X20934277.
  24. Rosine, N.; Etcheto, A.; Hendel-Chavez, H.; Seror, R.; Briot, K.; Molto, A.; Chanson, P.; Taoufik, Y.; Wendling, D.; Lories, R.; et al. Increase In Il-31 Serum Levels Is Associated With Reduced Structural Damage In Early Axial Spondyloarthritis. Sci. Rep. 2018,8, 7731.
  25. Iwaszko, M.; Wieli ´nska, J.; Swierkot, J.; Kolossa, K.; Sokolik, R.; Bugaj, B.; Chaszczewska-Markowska, M.; Jeka, S.; Bogunia-Kubik, ´K. IL-33 Gene Polymorphisms as Potential Biomarkers of Disease Susceptibility and Response to TNF Inhibitors in RheumatoidArthritis, Ankylosing Spondylitis, and Psoriatic Arthritis Patients. Front. Immunol. 2021, 12, 631603.
  26. Ruan, W.F.; Xie, J.T.; Jin, Q.; Wang, W.D.; Ping, A.S. The Diagnostic and Prognostic Role of Interleukin 12B and Interleukin 6R Gene Polymorphism in Patients With Ankylosing Spondylitis. J. Clin. Rheumatol. 2018, 24, 18–24.
  27. Romand, X.; Bernardy, C.; Nguyen, M.V.C.; Courtier, A.; Trocme, C.; Clapasson, M.; Paclet, M.H.; Toussaint, B.; Gaudin, P.Systemic calprotectin and chronic inflammatory rheumatic diseases. Jt. Bone Spine 2019, 86, 691–698.
  28. Ruiz-Limon, P.; Ladehesa-Pineda, M.L.; Castro-Villegas, M.D.C.; Abalos-Aguilera, M.D.C.; Lopez-Medina, C.; Lopez-Pedrera, C.; Barbarroja, N.; Espejo-Peralbo, D.; Gonzalez-Reyes, J.A.; Villalba, J.M.; et al. Enhanced NETosis generation in radiographic axial spondyloarthritis: Utility as biomarker for disease activity and anti-TNF-α therapy effectiveness. J. Biomed. Sci. 2020, 27, 54.
  29. Cao, M.Y.; Wang, J.; Gao, X.L.; Hu, Y.B. Serum galectin-3 concentrations in patients with ankylosing spondylitis. J. Clin. Lab. Anal.2019, 33, e22914.
  30. Omran, A.; Atanasova, D.; Landgren, F.; Magnusson, P. Sclerostin: From Molecule to Clinical Biomarker. Int. J. Mol. Sci. 2022, 23, 4751.
  31. Aluganti Narasimhulu, C.; Singla, D.K. The Role of Bone Morphogenetic Protein 7 (BMP-7) in Inflammation in Heart Diseases. Cells 2020, 9, 280.
  32. Kuˇcukali´c-Selimovi´c, E.; Valjevac, A.; Hadžovi´c-Džuvo, A. The utility of procollagen type 1 N-terminal propeptide for the bone status assessment in postmenopausal women. Bosn. J. Basic Med. Sci. 2013, 13, 259–265.
  33. Lorenzin, M.; Ometto, F.; Ortolan, A.; Felicetti, M.; Favero, M.; Doria, A.; Ramonda, R. An update on serum biomarkers to assess axial spondyloarthritis and to guide treatment decision. Ther. Adv. Musculoskelet. Dis. 2020, 12, 1759720X20934277.
  34. Siebuhr, A.S.; Hušaková, M.; Forejtová, S.; Zegzulková, K.; Tomˇcik, M.; Urbanová, M.; Grobelná, K.; Gatterová, J.; Bay-Jensen, A.C.; Pavelka, K. Metabolites of C-reactive protein and vimentin are associated with disease activity of axial spondyloarthritis. Clin. Exp. Rheumatol. 2019, 37, 358–366.
  35. Do, L.; Granåsen, G.; Hellman, U.; Lejon, K.; Geijer, M.; Baraliakos, X.; Witte, T.; Forsblad-d’Elia, H. Anti-CD74 IgA autoantibodies in radiographic axial spondyloarthritis: A longitudinal Swedish study.
  36. Rheumatology 2021, 60, 4085–4093.
  37. Kraev, K.; Geneva-Popova, M.; Popova, V.; Popova, S.; Maneva, A.; Batalov, A.; Stankova, T.; Delcheva, G.; Stefanova, K. Drug-neutralizing Antibodies against TNF-α blockers as Biomarkers of Therapy Effect Evaluation. Folia Med. 2020, 62,282–289.
  38. Luo, Q.; Zhang, L.; Li, X.; Fu, B.; Deng, Z.; Qing, C.; Su, R.; Xu, J.; Guo, Y.; Huang, Z.; et al. Identification of circularRNAs hsa_circ_0044235 in peripheral blood as novel biomarkers for rheumatoid arthritis. Clin. Exp. Immunol. 2018, 194, 118–124.
  39. Walsh JA, Saffore CD, Collins EB, Ostor A. Clinical and Economic Benefit of Advanced Therapies for the Treatment of Active Ankylosing Spondylitis. Rheumatol Ther. 2023 Oct;10(5):1385-1398. doi: 10.1007/s40744-023-00586-6. Epub 2023 Aug 12. Erratum in: Rheumatol Ther. 2023 Nov 29;: PMID: 37568031; PMCID: PMC10468449.
  40. Zheng G, Peng X, Zhang Y, Wang P, Xie Z, Li J, Liu W, Ye G, Lin Y, Li G, Liu H, Zeng C, Li L, Wu Y, Shen H. A novel Anti-ROS osteoblast-specific delivery system for ankylosing spondylitis treatment via suppression of both inflammation and pathological new bone formation. J Nanobiotechnology. 2023
  41. May 26;21(1):168. doi: 10.1186/s12951-023-01906-2. PMID: 37231465; PMCID: PMC10214592.
  42. van der Heijde D, Deodhar A, Baraliakos X, Brown MA, Dobashi H, Dougados M, Elewaut D, Ellis AM, Fleurinck C, Gaffney K, Gensler LS, Haroon N, Magrey M, Maksymowych WP, Marten A, Massow U, Oortgiesen M, Poddubnyy D, Rudwaleit M, Shepherd-Smith J, Tomita T, Van den Bosch F, Vaux T, Xu H. Efficacy and safety of bimekizumab in axial spondyloarthritis: results of two parallel phase 3 randomised controlled trials. Ann Rheum Dis. 2023 Apr; 82(4):515-526. doi: 10.1136/ard-2022-223595.
  43. Epub 2023 Jan 17. Erratum in: Ann Rheum Dis. 2023 Sep; 82(9):e213. PMID: 36649967; PMCID: PMC10086273.
Етикетианкилозиращ спондилитБехтерев
Сподели:
Предишна публикация

10 мита в модерната психиатрия

Следваща публикация

Ранна диагностика, превенция и възможности за лечение ...

Най-четени

Свързани статии

2024 © Copyright MEDINFO. Всички права запазени!