Нови терапевтични възможности в борбата с класическия Ходжкинов лимфом

Класическият Ходжкинов лимфом (cHL) е сред малигнените хематологични заболявания с най-добър отговор на първа линия терапия, като между 80-95% от пациентите достигат трайна ремисия. При малка част от пациентите с рецидивиращ/рефрактерен класически Ходжкинов лимфом (r/r cHL) високодозовата химиотерапия, последвана от автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки (ТХСК), е утвърден терапевтичен стандарт. Лечението на пациенти, които рецидивират след автоложна ТХСК, се превръща в предизвикателство, като основна роля тук заемат новите таргетни подходи, които поради терапевтичния си успех започват на навлизат и в по-ранни етапи от лечението на cHL.

Целта на този клиничен обзор е да представи ролята на таргетната имунна терапия с ниволумаб и пембролизумаб, както и на терапията с конюгат антитяло-лекарства, специално Брентуксимаб Ведотин (BV) в лечението на r/r cHL. Особено важно е синергичното съчетание на ниволумаб и BV, което показва по-висока ефикасност в сравнение с индивидуалните терапии. Освен това статията ще засегне и CD30 CAR T-клетъчна терапия като нова опция в борбата със сHL. В клинични проучвания CD30 CAR T-клетъчната терапия се появява като ефективна и добре толерирана терапевтична опция с потенциален пробив в лечението на r/r сHL. Ние също така разглеждаме обещаващите ефекти на нови агенти като камиданлумаб тесирин, AFM13 и леналидомид, подчертавайки техните отличителни механизми и влияние върху резултатите от лечението на пациентите. Прегледът завършва с призив за интегриране на тези иновативни терапии рано в лечението за подобряване на шансовете за излекуване и управление на дългосрочната токсичност, подчертавайки жизнената необходимост от персонализирани стратегии за лечение за оптимизиране на резултатите при r/r сHL.

Въведение

Навлизането на иновативни и по-целенасочени терапии със значително по-малка токсичност от стандартните химио- и лъчелечение постепенно изменят хода на лечение на cHL. Обзорът подчертава клинични постижения в новите терапии за HL, изтъквайки нуждата от продължаваща иновация в терапевтичните подходи. Как бихме могли да въведем нови медикаменти в лечението на cHL е представено на Фиг. 1.

фигура 1: Схема за лечение на cHL. HL; AVD, doxorubicin, vinblastine and dacarbazine; BV, brentuximab vedotin; DTIC, brentuximab vedotin plus dacarbazine; PD-1, програмирана клетъчна смърт[1]

Заболеваемост и разпространение

В САЩ HL засяга около 2.5 на 100 000 души годишно, със смъртност 0.3 на 100 000. През 2020 г. 223 512 души с HL живеят в САЩ. Забележително е, че около 0.2% от хората в САЩ ще бъдат диагностицирани с HL през живота си[1,2]. В Англия перспективите за оцеляване са сходни, с около 90% оцеляващи поне една година след диагностициране[3].

Предизви­кателства в лечението

Лечението на HL включва справяне с рецидиви и подобряване на качеството на живота, като се сведе до минимум токсичността на лечението, тъй като рискът от дългосрочни усложнения като кардиопулмонални проблеми и вторични злокачествени новообразувания, остава непосрещнат[4].

Роля на CD30 в лечението на HL: CD30 като част от TNF рецепторите, играе ключова роля в патогенезата на HL. Той е гликопротеин, свърхекспресиран на повърхността на Рийд-Щернберг клетките. Ограниченото му присъствие в нормални тъкани го прави подходяща цел за лечение на HL, което значително подобрява прогнозата при заболяването чрез използване на анти-CD30 терапии[5-7].
BV в комбинация с химиотерапия при лечение на авансирал стадий на HL: Въведението на BV в първичната терапия на напреднал HL доведе до значителни промени в терапевтичния отговор. Традиционните полихимиотерапевтични режими като ABVD успешно лекуваха около 70-80% от пациентите, но поради бело­дробните токсичности, особено от блеомицин, се наложи търсенето на по-безопасни алтернативи[10].

Фаза I на доза-ескалационно проучване сравни BV+ABVD с BV+модифициран AVD, показвайки подобни степени на пълна ремисия, но същевременно отбелязвайки по-нисък риск от белодробна токсичност в BV+AVD групата. Дългосрочните резултати от BV+AVD бяха впечатляващи, с 5-годишна преживяемост без прогресия от 92% и обща преживяемост от 100%.

Фаза 3 проучването ECHELON-1 потвърди превъзходството на BV+AVD над ABVD, като отчете подобрена двугодишна преживяемост без прогресия и леко намалена смъртност. Тригодишните резултати продължават да фаворизират BV+AVD, като отчитат значително по-висока преживяемост без прогресия (Progression-Free Survival, PFS).

BV в Лечението на r/r cHL: BV се утвърждава като ключова опция за лечение на r/r cHL. Проучването AETHERA (фаза III) потвърждава ролята на BV като ефективна консолидационна терапия след автоложна ТХСК, с по-дълга медианна PFS от 42.9 месеца (срещу 24.1 в плацебо групата) и 5-годишна PFS от 59%.

Фаза II проучване подчертава успеха на BV като монотерапия след автоложна ТХСК с общ отговор (Overall Response Rate, ORR) от 75% и пълна ремисия (Complete Remission, CR) от 34%. Пациентите, които са постигнали пълна ремисия и преминали алогенна трансплантация, показаха по-добри резултати за 5-годишни PFS и обща преживяемост (Overall Survival, OS) резултати.

В комбинирани терапии, BV се използва съвместно със спасителни химиотерапии като дексаметазон, цисплатина, цитарабин или бендамустин, като постига впечатляващи подобрения в PFS и OS.

В комбинирани лечения BV е успешно съчетан с традиционни спасителни химиотерапии като дексаметазон, цисплатина, цитарабин (DHAP) или бендамустин, показвайки забележителни подобрения в PFS и OS. Комбинацията BV и бендамустин показва висока ефективност, постигайки значителни степени на отговор дори преди автоложна ТХСК[12].

Във фаза II на изследването HOVON/LLPC Transplant BRaVE за r/r HL, добавянето на BV към DHAP подобри степента на пълен метаболитен отговор (mCR), като 42 от 55 пациенти постигнаха mCR преди автоложна ТХСК. Двугодишната PFS е 74%, а общата преживяемост – 95%. Токсичността е приемлива, като най-честите странични ефекти са миелотоксичност, фебрилитет, нефротоксичност, ототоксичност и временно повишени чернодробни ензими, като при 18 пациенти е отчетена периферна невропатия, която е купирана във времето[12]. Въпреки това клиничното приложение на BV понякога е ограничено от неговия токсичен профил, по-специално горепосочената периферна невропатия, която може да наложи корекция на дозите и/или прекратяване. Миелотоксичността, особено неутропенията, остава проблем при използването на BV в комбинация със системни химиотерапии. Профилактичната употреба на гранулоцитен колониостимулиращ фактор и профилактирането на реакциите, свързани с инфузията, са от съществено значение за ограничаване на тези нежелани ефекти.

Резюме: BV представлява многостранен и мощен терапевтичен подход за R/R HL както като монотерапия, така и в комбинация с други химиотерапевтични агенти, предлагайки значителни ползи по отношение на PFS и OS[12].

Ролята на имунните терапии в лечението на HL: Активацията на пътя на програмираната клетъчна смърт 1 (PD-1) и нейните лиганди PD-L1 и PD-L2, играе критична роля в регулирането на имунните отговори срещу тумори, включително при cHL, като улеснява избягването на имунната система от тумори в cHL. Това е позиционирало блокадата на PD-1/PD-L1 като обещаващ терапевтичен подход в лечението на cHL.

Nivolumab, анти-PD-1 антитяло, е демонстрирало значителна ефективност при лечение на r/r cHL особено при пациенти, които са силно претретирани. Това включва пациенти с рецидив след aвтоложна ТХСК или рецидив след лечение с BV. В тези случаи Nivolumab е постигнал ORR от 87% и CR от 17%. Проучването CheckMate 205 от фаза II допълнително установи неговата ефективност и безопасност в различни кохорти пациенти с ORR, вариращи от 65% до 73% и медианна PFS от 14.7 месеца[13].

Скорошните проучвания изследваха комбинацията на Nivolumab с химио­терапевтици, като са дали обещаващи резултати. В кохорта D на CheckMate 205, режим на Nivolumab, последван от ниволумаб плюс доксорубицин, винбластин и дакарбазин (N-AVD) показа обнадеждаващи резултати при новодиагностицирани пациенти с напреднал стадий на cHL. Също така, проучването NIVAHL оце­ни комбинацията на ниволумаб с AVD при ранен стадий на неблагоприятен HL, показвайки високи степени на отговор и отлична 12-месечна PFS.

Oткроява се тенденцията за използването на тези медикаменти във все по-ранен етап на борба със заболяването и тяхната полза като терапевтици на първа линия.

В заключение Nivolumab, било като монотерапия, или в комбинация, се явява като обещаващ терапевтичен подход за различни стадии на cHL, предлагайки високи степени на отговор и приемлив токсичен профил.

В лечението на r/r HL синергичната комбинация на Nivolumab и BV е демонстрирала изключителна ефективност, постигайки ORR от 82% и забележителна степен на CR от 61%. Този терапевтичен отговор, постигнат в амбулаторни условия, значимо надминава резултатите, наблюдавани при монотерапия с които и да е от лекарствата. Често наблюдавани нежелани ефекти (AEs) с тази комбинация включват гадене, умора и реакции, свързани с инфузията, които се различават от тези, обикновено свързани с традиционната химиотерапия[13].

Например като самостоятелно лечение честите AEs на Nivolumab включват умора, диария и реакции, свързани с инфузията, повишена липаза, неутропения и увеличени нива на аланин аминотрансфераза (ALT). В някои случаи нежелани реакции, като пневмонит и автоимунен хепатит, налагат прекратяване на лечението с Nivolumab. При употреба в комбинация с полихимиотерапевтични режими като AVD се наблюдава забележимо увеличение на хематологичните AEs от степен три или по-висока, особено при пациенти на възраст над 60 години.

Pembrolizumab, хуманизирано анти-PD-1 моноклонално антитяло е ефективен в широкообхватното проучване от фаза II (KEYNOTE-087) за r/r cHL, с ORR от 69% и CR от 22.4%. Показвайки устойчива антитуморна активност, Pembrolizumab запази своята ефективност през период на проследяване от 39.5 месеца. Най-честите свързани AEs бяха хипотиреоидизъм и втрисане, докато по-сериозните

AEs включваха неутропения и диспнея. Важно е да се отбележи, че в комбинация с гемцитабин, винорелбин и липозомален доксорубицин (pembro-GVD) като вторична терапия за пациенти, подходящи за трансплантация, Pembrolizumab постигна изключителен ORR от 100% и CR от 95%, с управляеми AEs[13].

Така, и Nivolumab, и Pembrolizumab предлагат значими терапевтични ползи за r/r HL, характеризиращи се с висока ефикасност и общо толерируеми профили на безопасност.

Sintilimab, високоселективно анти-PD-1 моноклонално антитяло, показва обещаващи резултати в проучване от фаза II (ORIENT-1) с 96 пациенти с r/r cHL. Приложен в доза от 200 mg на всеки три седмици, Sintilimab регистрира ORR от 80.4% и CR от 34%, с 6-месечна PFS от 77.6%. Повечето, възникващи при лечение AEs са леки, като втрисането е най-често съобщавано[14-15].

Camrelizumab, хуманизирано анти-PD-1 антитяло, постига ORR от 76% при пациенти с R/R cHL, които не са отговорили на предишни лечения, включително aвтоложна ТХСК. 12-месечната PFS е обнадеждаваща (66.5%). Интересно е, че добавянето на ниска доза децитабин (хипометилиращ агент) към Camrelizumab доведе до подобрени степени на CR. Основният наблюдаван AE е кожна реактивна капилярна ендотелиална пролиферация, която е доброкачествена и от лека степен[16].

Tislelizumab, моноклонално антитяло срещу PD1, специално проектиран да минимизира свързването с Fcϒ рецептора и потенциално да усили своята антитуморна активност, показва впечатляваща ефективност при пациенти с r/r cHL. Лечението постига ORR от 87.1% и CR от 67.1%. Забележително е, че тригодишните OS и PFS са 84.8% и 40.8%, съответно. Въпреки че повечето пациенти съобщават за някаква степен на AEs, сериозните AEs, наложили прекратяване на лечението, са в едва 8.6% от случаите. Биомаркер анализите показват, че специфични маркери на B-клетките и интерферонови регулаторни фактори може да корелират с по-кратко PFS при пациенти, подлагащи се на лечение с Tislelizumab[17].

Колективно, тези анти-PD-1 антитела (Sintilimab, Camrelizumab и Tislelizumab) се представят като мощни и ефективни възможности за лечение на r/r cHL. Те предлагат различни степени на ефективност и приемлив профил на безопасност, маркирайки значителен напредък в терапевтичния пейзаж на cHL[16,17].

Lenalidomid: В проучване от фаза II с участие на силно претретирани пациенти със cHL, Lenalidomid показа ORR от 19%, като хематологичните токсичности са най-честите нежелани реакции. Въпреки това, когато се комбинира с химиотерапия AVD при по-възрастни пациенти с HL, демонстрира висока ефективност, но и тенденция за сериозни хематологични токсичности[18].

Инхибиторите на хистон деацетилазата (HDAC), като моцетиностат и панобиностат, са оценявани за тяхната ефективност при cHL. Моцетиностат, особено в по-ниски дози, е показал по-добра толерантност без да компрометира своята ефективност. Панобиностат постигна ORR от 27%, а неговата комбинация с ифосфамид, карбоплатин, етопозид (P-ICE) доведе до отлични степени на отговор, придружени от увеличаване на миелосупресията. Вориностат, друг инхибитор на HDAC, показа ограничена ефективност като самостоятелно лечение при r/r HL, но неговата комбинация с пембролизумаб, анти-PD1 терапия, доведе до обещаващи степени на отговор[19].

Camidanlumab tesirine, конюгат анти­тяло-лекарства, насочен към CD25, е показал обнадеждаващи резултати в проучване от фаза I за r/r cHL. При пациенти със средно пет предходни терапии, са наблюдавани впечатляващи резултати с ORR от 69.1% и CR от 43.6%. Забележително е, че при оптимизираната доза ORR се увеличи до впечатляващите 80.8%, със CR от 50%. PFS и продължителността на отговора (DOR) бяха записани на 6.7 и 7.7 месеца съответно. Сред по-сериозните лечебно-индуцирани нежелани събития (TEAEs) често се наблюдаваха чернодробни дисфункции и мAFM13, ново двойно­специфично химерно антитяло, което насочва CD30 върху туморните клетки и активно ангажира NK клетките, бе оценено при пациенти с r/r HL, които са били силно претретирани. Терапията постигна контрол на заболяването от 61.5%, като повечето нежелани събития бяха леки до умерени. Забележително е, че в комбиниран режим с Pembrolizumab, AFM13 се изследва като спасително лечение, показвайки ORR от 87% и CR от 35% в проучване от фаза Ib, с управляеми реакции, свързани с инфузията (IRRs), като най-често съобщаван AE[21].

Терапия с CAR T-клетки, специфично насочена към CD30, показа безопасност и толерантност в проучване от фаза I за r/r cHL. Този подход постигна PFS от 6 месеца и предизвика частични отговори при няколко пациенти. Честите нежелани събития включваха гадене/повръщане и уртикароподобен обрив. Ефективността на терапията със CD30 CAR T-клетки може да бъде повлияна от фактори като наличието на разтворим CD30 в плазмата и общaтa тежест на заболяването, и има потенциал за синергични ефекти при комбинация с блокада на PD1/PD-L1[22]. По-нататъшни проучвания с терапия с CD30 CAR T-клетки за r/r CD30+ лимфома, включително HL, дадоха обещаващи резултати. В проучване, включващо 9 пациенти (6 с HL), 7 постигнаха CR при първоначална оценка, а медианната PFS достигна 13 месеца. Забележително е, че 3 пациенти поддържат ремисия за повече от 2 години. Освен това, е наблюдаван синергичен ефект, когато терапията със CD30 CAR T-клетки последва след лечение с анти-PD-1 антитяло, като пациентите или поддържат, или възстановяват статуса си на CR, особено тези, които преди това не са отговорили на анти-PD-1 терапия. Въпреки че повечето нежелани събития са леки, бе наблюдаван по-сериозен синдром на цитокинова буря (CRS) при пациенти с по-голямо туморно обременяване. В друго проучване, включващо 41 претретирани пациенти с r/r HL, лекувани със CD30 CAR T-клетки, е съобщено за ORR от 62% и CR от 51%. Едногодишните OS и PFS са обнадеждаващи – 94 и 36% съответно. CRS предимно е лек, а продължителните цитопении, особено тромбоцитопенията, са наблюдавани, но без значителни усложнения[22].

Заключение

В обобщение може да кажем, че терапевтичните опции за лечение на HL значително са се развили с въвеждането на конюгат антитяло-лекарства, имунни терапии, включително и терапии с CAR T-клетки, които значително подобряват резултатите за пациентите с r/r cHL. Интегрирането на тези нови стратегии в ранните линии на лечение се очаква не само да подобри потенциала за дълготрайни ремисии при пациента, но и да намали токсичността на лечението. По-специално, терапията със CD30 CAR T-клетки показва мощна клинична активност при r/r HL с приемлива токсичност, подчертавайки необходимостта от персонализирани лечебни режими за оптимизиране на резултатите за пациентите.

книгопис:
1. National Cancer Institute. Hodgkin Lymphoma — Cancer Stat Facts. SEER; 2023. Available from: https://seer.cancer.gov/statfacts/html/hodg.html.
2. Cancer Research UK. Hodgkin lymphoma incidence statistics. Cancer Research UK; 2023. Available from: https://www.cancerresearchuk.org/health-professional/cancer-statistics/statistics-by-cancer-type/hodgkin-lymphoma/incidence.
3. Cancer Research UK. Survival for Hodgkin Lymphoma. Cancer Research UK; 2023. Available from: https://www.cancerresearchuk.org/about-cancer/hodgkin-lymphoma/survival.
4. Borchmann S, Engert A. Latest advances in the management of classical Hodgkin lymphoma: the era of novel therapies. Blood Cancer J. 2021;11(6):107. doi: 10.1038/s41408-021-00526-3. Available from: https://www.nature.com/articles/s41408-021-00526-3.
5. Weniger, M.A., Küppers, R. Molecular biology of Hodgkin lymphoma. Leukemia 35, 968–981 (2021). https://doi.org/10.1038/s41375-021-01204-6.
6. MSD Manuals. “Hodgkin Lymphoma.” MSD Manual Professional Edition. [Online]. Available: https://www.msdmanuals.com/professional/hematology-and-oncology/lymphomas/hodgkin-lymphoma
7. StatPearls Publishing. “Hodgkin Lymphoma – StatPearls – NCBI Bookshelf.” [Online]. Available: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK499969/.
8. E. Tiacci et al., “Analyzing primary Hodgkin and Reed-Sternberg cells to capture the molecular and cellular pathogenesis of classical Hodgkin lymphoma,” Blood, vol. 120, no. 23, pp. 4609–4620, 2012.
9. Aggarwal P, Limaiem F. Reed Sternberg Cells. [Updated 2022 Jul 25]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2023 Jan. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK542333/
10. Che Y, Ding X, Xu L, Zhao J, Zhang X, Li N, Sun X. Advances in the treatment of Hodgkin’s lymphoma (Review). Int J Oncol. 2023 May;62(5):61. doi: 10.3892/ijo.2023.5509. Epub 2023 Apr 7. PMID: 37026506; PMCID: PMC10147096.
11. Massini G, Siemer D, Hohaus S. EBV in Hodgkin Lymphoma. Mediterr J Hematol Infect Dis. 2009 Nov 24;1(2):e2009013. doi: 10.4084/MJHID.2009.013. PMID: 21416003; PMCID: PMC3033177.
12. Kersten MJ, Driessen J, Zijlstra JM, Plattel WJ, Morschhauser F, Lugtenburg PJ, Brice P, Hutchings M, Gastinne T, Liu R, Burggraaff CN, Nijland M, Tonino SH, Arens AIJ, Valkema R, van Tinteren H, Lopez-Yurda M, Diepstra A, De Jong D, Hagenbeek A. Combining brentuximab vedotin with dexamethasone, high-dose cytarabine and cisplatin as salvage treatment in relapsed or refractory Hodgkin lymphoma: the phase II HOVON/LLPC Transplant BRaVE study. Haematologica. 2021 Apr 1;106(4):1129-1137. doi: 10.3324/haematol.2019.243238. PMID: 32273476; PMCID: PMC8018114.
13. Wilson RAM, Evans TRJ, Fraser AR, Nibbs RJB. Immune checkpoint inhibitors: new strategies to checkmate cancer. Clin Exp Immunol. 2018 Feb;191(2):133-148. doi: 10.1111/cei.13081. Epub 2017 Dec 27. PMID: 29139554; PMCID: PMC5758374.
14. Zhang L, Mai W, Jiang W, Geng Q. Sintilimab: A Promising Anti-Tumor PD-1 Antibody. Front Oncol. 2020 Nov 26;10:594558. doi: 10.3389/fonc.2020.594558. PMID: 33324564; PMCID: PMC7726413.
15. Shi Y, Su H, Song Y, Jiang W, Sun X, Qian W, Zhang W, Gao Y, Jin Z, Zhou J, Jin C, Zou L, Qiu L, Li W, Yang J, Hou M, Zeng S, Zhang Q, Hu J, Zhou H, Xiong Y, Liu P. Safety and activity of sintilimab in patients with relapsed or refractory classical Hodgkin lymphoma (ORIENT-1): a multicentre, single-arm, phase 2 trial. Lancet Haematol. 2019 Jan;6(1):e12-e19. doi: 10.1016/S2352-3026(18)30192-3. PMID: 30612710.
16. Wu J, Song Y, Chen X, Lin T, Cao J, Liu Y, Zhao Y, Jin J, Huang H, Hu J, Luo J, Zhang L, Xue H, Zhang Q, Wang W, Chen C, Feng J, Zhu J. Camrelizumab for relapsed or refractory classical Hodgkin lymphoma: Extended follow-up of the multicenter, single-arm, Phase 2 study. Int J Cancer. 2022 Mar 15;150(6):984-992. doi: 10.1002/ijc.33852. Epub 2021 Nov 5. PMID: 34674396.
17. Song Y, Gao Q, Zhang H, Fan L, Zhou J, Zou D, Li W, Yang H, Liu T, Wang Q, Lv F, Guo H, Zhao X, Wang D, Zhang P, Wang Y, Wang L, Liu T, Zhang Y, Shen Z, Huang J, Zhu J. Tislelizumab for Relapsed/Refractory Classical Hodgkin Lymphoma: 3-Year Follow-up and Correlative Biomarker Analysis. Clin Cancer Res. 2022 Mar 15;28(6):1147-1156. doi: 10.1158/1078-0432.CCR-21-2023. PMID: 34716199; PMCID: PMC9365351.
18. Ma H, Cheng B, Montanari F, Lue JK, Deng C, Marchi E, O’ Connor OA, Sawas A. Low dose continuous lenalidomide in heavily pretreated patients with relapsed or refractory classical Hodgkin lymphoma: a retrospective case series. Ther Adv Hematol. 2020 Sep 26;11:2040620720947340. doi: 10.1177/2040620720947340. PMID: 33062232; PMCID: PMC7534065.
19. Chen IC, Sethy B, Liou JP. Recent Update of HDAC Inhibitors in Lymphoma. Front Cell Dev Biol. 2020 Sep 3;8:576391. doi: 10.3389/fcell.2020.576391. PMID: 33015069; PMCID: PMC7494784.
20. Epperla N, Hamadani M. A New Target for Hodgkin Lymphoma – Camidanlumab Tesirine. Curr Hematol Malig Rep. 2021 Feb;16(1):19-24. doi: 10.1007/s11899-021-00604-w. Epub 2021 Jan 25. PMID: 33492560.
21. Sasse S, Bröckelmann PJ, Momotow J, Plütschow A, Hüttmann A, Basara N, Koenecke C, Martin S, Bentz M, Grosse-Thie C, Thorspecken S, de Wit M, Kobe C, Dietlein M, Tresckow BV, Fuchs M, Borchmann P, Engert A. AFM13 in patients with relapsed or refractory classical Hodgkin lymphoma: final results of an open-label, randomized, multicenter phase II trial. Leuk Lymphoma. 2022 Aug;63(8):1871-1878. doi: 10.1080/10428194.2022.2095623. Epub 2022 Jul 18. PMID: 35848865.
22. Meier JA, Savoldo B, Grover NS. The Emerging Role of CAR T Cell Therapy in Relapsed/Refractory Hodgkin Lymphoma. J Pers Med. 2022 Feb 1;12(2):197. doi: 10.3390/jpm12020197. PMID: 35207685; PMCID: PMC8877886.