Вируси, климатични промени и здравни предизвикателства

СЗО определя измененията в климата като едно от най-­големите предизвикателства за човешкото здраве, тъй като застрашават основните фактори, които го определят – чист въздух, безопасна вода, достатъчно храна и сигурно убежище. Условията на средата (в това число температура, валежи, вятър и слънчево греене) влияят върху оцеляването, възпроизвеждането или разпространението на болестотворните причинители, включително вирусите, върху гостоприемниците и начините на предаване на заразата. Масовото обезлесяване, сушата, наводненията, миграциите на животни и хора и разширяващата се глобализация повишават възможността инфекциозни агенти да заразят уязвимите групи от населението и да се разпространят бързо. В резултат от всичко това се постига до 4000 пъти по-висок риск от междувидово предаване на повече от 10 000 вируса, за които към момента е известно, че притежават зоонотичен потенциал.

Според Националната адми­ни­стра­ция за океаните и атмосферата на САЩ (National Oceanic and Atmo­spheric Ad­mi­ni­stra­tion – NOAA) средната температура на повърхността на Земята и океаните през 2023 г. е била с 1.18^оС над тази през ХХ-ти век. Това е най-високата глобална температура, регистрирана от NOAA за периода 1850-2023 г. Освен това 2023 г. изпреварва следващата най-топла година (2016 г.) с рекордна разлика от 0.15оС[1].
Морското ниво се е повишило средно с около 21-24 cm от 1880 г. насам, важен принос за което има притокът на вода от топящите се ледници и вечни замръзналости. През 2022 г. средното морско равнище е било със 101.2 mm над това от 1993 г. В световен мащаб средното ниво на водата в океана се е увеличавало с 3.6 mm на година в периода 2006-2015 г., което е 2.5 пъти над средната скорост от 1.4 mm на година през по-голямата част от миналия век. Предвижданията са до края на XXI столетие средното морско ниво да нарасне с поне 0.3 m над равнището от 2000 г.[2].

Климатични промени и здраве

Изменението на климата е разпознато от СЗО като важен двигател на възникващи проблеми, застрашаващи безопасността на храните и фуражите, здравето на растенията, животните и човека. Очаква се промените в климата, включително засягащи температура, валежи, вятър и слънчево греене, да засилят заплахите за общественото здраве, особено когато става дума за инфекциозни заболявания. 3.6 милиарда души вече живеят в райони, силно податливи на изменението на климата. Предполага се, че между 2030 г. и 2050 г. изменението на климата може да причинява 250 000 допълнителни смъртни случая годишно в световен мащаб поради недохранване, малария, диария и топлинен стрес[3]. През 2003 г. броят на хората, загубили живота си по причини, свързани с екстремните горещини, надхвърля 70 000 в Европа, през 2022 г. те са над 60 000[4].

Климатични изменения, вируси и хора

Установено е, че приблизително 58% от инфекциозните заболявания, пред които е изправено човечеството, са били влошени в даден момент от климатични опасности, а при 16% рискът понякога е бил намален, разкрити са стотици уникални пътища, по които това може да се случи[5].

Климатичните изменения създават предпоставки за разширяване на географския обхват на редица болести, някои от типичните за тропичните и субтропичните зони се придвижват към умерените области. Мета-анализ, проведен от Chen и сътр. през 2011 г. показа, че разпространението на животински видове организми наскоро се е изместило към по-големи надморски височини (със средна скорост от 11.0 m на десетилетие) и към по-големи географски ширини (със средна скорост от 16.9 km на десетилетие). Тези темпове са приблизително два и три пъти по-бързи от докладваните по-рано. Отделните видове организми обаче се различават значително в интензивността на промените, което предполага ролята на индивидуалните им характеристики[6]. Затоплянето и промените във валежите подпомагат разширяването на диапазона на векторите – комари, кърлежи, бълхи, птици и някои бозайници, замесени в огнища от денга, западнонилска треска, Зика, кърлежов енцефалит, чума, лаймска болест, малария и др., а съответно и на пренасяните от тях болести[5,7,8]. В световен мащаб възможността за предаване на болестта денга е нараснала с 8.9-15% от 1950 г. до днес, отчасти поради увеличения географски обхват на комарите, които пренасят вируса-причинител (основно Aedes aegypti и A. albopictus)[9]. По информация от СЗО глобалната честота на денга се е повишила значително през последните две десетилетия, като от 2000 г. до 2019 г. броят на докладваните случаи в световен мащаб е „скочил“ от 500 000 на 5.2 милиона[10].

Смята се, че поради затоплянето на Северното полукълбо, към 2050 г. около половината от населението на Земята ще живее в региони, подходящи за предаване на т.нар. арбовирусни (заразяването с тях става при ухапване от инфектирани артроподи) инфекции. Сред тях са вирусите Зика, Денга, Чикунгуня, причинителят на западнонилската треска[11,12]. Изготвят се математически модели, които да предскажат поведението на тези и други вируси в следващите десетилетия[13].

Подобни промени се очаква да засегнат и потенциалните резервоари на хепатит Е вируса (HEV) в дивата природа, включително диви свине, елени и гризачи. Това ще разкрие възможности за проникване на HEV сред преди това географски изолирани видове диви животни и ще увеличава риска от обхващане на наивните популации[14].
Проучване разкри гореща точка на предизвикано от изменението в климата увеличаване на присъствието на прилепи в географския регион, смятан за вероятния „изходен пункт“ на пренасяните от тези бозайници предци на SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2[15].

Едно от опасенията на учените е, че повишаването на температурата и горещите вълни може да подпомогнат възникването на „устойчиви на топлина“ вирусни варианти (включително на грипния вирус), които по-добре да се справят с една от основните защити на човешкото тяло – повишаването на температурата[5].

Наводненията и бурите предизвикват щети в канализационните системи и нарушена доставка на питейна вода поради смесването ù с отпадни води, както и с влошени санитарни условия. Това допринася за огнища от холера, диария, хепатит (тип А и Е), норовируси и др. С глобалното затопляне недостигът на вода ще става все по-сериозен проблем в световен мащаб[5].

Редица проучвания показват, че климатичните и метеорологичните промени, дължащи се на природни събития (напр. горски пожари, вулкани и слънчева радиация, циклони и наводнения) и причини, свързани със съвременната цивилизация и начин на живот, влияят върху физиологията на човека и неговото здраве (например затлъстяване и диабет), в това число и върху чувствителността към инфекции[16]. Всички тези фактори са оказали въздействие върху имунния отговор на организма към SARS-CoV-2 и тежестта на COVID-19, отразили са се и на нивата на експресия на АСЕ-2[17-19]. Измененията в климата имат отношение и към влошаването на качеството на въздуха, а неговото замърсяване е разпознато като един от виновниците за нарушената имунна защита на човешкото тяло[20].

Горещите вълни стимулират развлекателните дейности, свързани с водата, така могат да подпомогнат болестите предавани по този път; неблагоприятните условия за живот, включително поради времето и климата, допринасят за разселването на хората; влияят върху социалните им дейности, а оттам и върху разпространение на инфекциите[5].

Хора и животни в „опасна близост“

Климатичните изменения водят до „опасна близост“ между патогенните агенти и човека. Неблагоприятни условия вследствие на горещи вълни, суша, горски пожари, бури, наводнения и промяна в земното покритие (например обезлесяване) може да накарат дивите животни (прилепи, гризачи, примати) да се придвижват на по-големи площи в търсене на храна и нови местообитания и нерядко да намерят „подслон“ близо до и дори в самите жилища на хората.

Нарушаването на местообитанията също увеличава контактите на човека с животните, особено с прилепи, гризачи и използвани за лов и храна диви животни (дивечово месо). Резултатът е до 4000 пъти по-висок риск от междувидово предаване на повече от 10 000 вируса, за които понастоящем е известно, че имат зоонотичен потенциал[21].

Ледниците и вечната замръзналост

Тревога буди разтопяването на ледниците и вечната замръзналост, което може да ни „срещне“ с непознати за нас древни вируси и бактерии, натрупани в течение на десетки и стотици хиляди години. Специалистите сравняват евентуалната им поява днес с отварянето на кутията на Пандора. Ледниците покриват около една десета от земната повърхност, натрупвайки приблизително 170 000 km3 лед. През последните 40 години повечето от тях непрекъснато се свиват[22]. Въз основа на анализа на сателитни изображения, Wouters и сътр. изчисляват, че за период от 14 години (от 2002 г. до 2016 г.) континенталните ледници са губели колективно по 199 ±32 Gt от тяхната глобална маса годишно, допринасяйки за покачване на морското равнище с до 8 mm[23]. Според проучване на Rantanen и сътр. в периода 1979-2021 г. Арктика се е затопляла почти четири пъти по-бързо от останалата част на земното кълбо[24]. Прогнозирано е увеличение на температурата в тази част на света с 2°C до 2040 г. и с между 4 и 7°C до 2100 г.[25]. Усилено се работи за по-доброто разбиране на разнообразието на ледниковия микробиом/виром, както и за прогнозиране на потенциалните заплахи, които те биха представлявали за хората и останалите живи същества, ако бъдат освободени от ледения си затвор. Количеството вирусоподобни частици в различни глациални среди се оценява на 0.9 × 10⁶/ml до 31 × 10⁶/ml[26].

Заключение

Проучванията разкриват връзка между огнищата на инфекциозни заболявания и събитията от изменението на климата (явления като Ел Ниньо и Ла Ниня, горещи вълни, суши, наводнения, повишена температура, проливни дъждове и др.) или промените в околната среда (унищожаване и/или разпокъсване на местообитанията на животните, обезлесяване, урбанизация, консумация на дивечово месо и др.)[8,27]. Изменението на климата повлиява върху редица фактори, които може да се отразят върху болестите, засягащи хората и животните, включително селскостопанските животни. Сред тях са молекулярната биология на самия патоген; вектори (ако има такива); земеделски практики и земеползване; биологични и екологични фактори; създаването на нови микросреди и микроклимати[7].
Климатичните предизвикателства, пред които светът е изправен, изискват комплексен отговор и единна политика от страна на международни организации, държави, институции, всеки един от нас. Можем да играем значителна роля в облекчаването на последствията, като предприемем подходящи проактивни мерки за адаптиране, за да контролираме и облекчим отрицателните въздействия. Такива са непрекъснатото подобряване на общественото здравеопазване, своевременното осигуряване на финансови и здравни ресурси, прилагането на системи за ранно предупреждение, инвестирането в наука и технологии, комуникация и образование на обществото, както и стриктното следване на стратегията за единно здраве на хората, животните и околната среда.

Благодарност. Проучването е осъществено с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ при МОН, договор №КП-06-Н33/2 от 2019 г.

книгопис:
Книгописът е на разположение в редакцията.