Лайфстайл фактори, оказващи влияние върху човешката репродукция

Репродуктивните единици при човека – яйцеклетките и сперматозоидите, се характеризират с изключително висока чувствителност към промените в тяхното микрообкръжение поради множеството високоспециализирани молекулярни процеси, които протичат синхронно и осигуряват правилното узряване, оплождане и началните етапи на ембриогенезата. Всяко отклонение в хомео­стазата е възможна предпоставка за възникване на грешки в мейозата или формиране на de novo мутации в процеса на ембрионалното развитие.

Едва 5% от яйцеклетките, получени след контролирана овариална хиперстимулация при пациенти, лекуващи се чрез методите на асистирана репродукция, имат необходимата морфологична и генетична компетентност да доведат до успешна имплантация и живо раждане.

В литературата има описани редица фактори, външни за човешката гамета, които имат отношение към нейния потенциал и генетичен статус по време и след мейотичното зреене. В последните години придоби популярност и се публикуваха изследвания, които анализират влиянието на начина на живот, по-известно като „лайфстайл“ върху човешките репродуктивни клетки и редица авторитетни институции издават своите препоръки за това как чрез промяна на хранителните навици, прием на определени суплементи и модификация на начина на живот може значително да бъде подобрено качеството на гаметите и предимплантационните ембриони.

Въведение

Идентифицирането на разнообразни фактори, свързани с начина на живот и изборите, които човек прави в ежедневието си, води до установяване на взаимовръзка с репродуктивния капацитет и качество на гаметите. В епидемиологичната литература от последните години задълбочено се изследват връзките между ключовите хранителни фактори, навиците и човешкия репродуктивен потенциал, което е от голямо клинично и обществено здравно значение[1-3]. Редица научни дружества и експертни групи са съсредоточили своите анализи върху ролята, която играе начинът на живот върху качеството на яйцеклетките и сперматозоидите, което доведе до идентифицирането на няколко ясни модела, които ще бъдат разгледани в настоящия обзор.

Тегло и индекс на телесна маса (ИТМ)

Наднорменото тегло и затлъстяването през последните години се налагат като едно от най-големите предизвикателства за общественото здравеопазване. По данни на СЗО над 50% от населението в Европа е с наднормено тегло, а 23% от жените и 20% от мъжете са с различна степен на затлъстяване. Освен множеството негативни здравословни ефекти[4,5], като сърдечно-съдови нарушения, метаболитни промени, дихателни проблеми, карциноми, психо-емоционални смущения, излишното тегло е свързано и с редица репродуктивни затруднения. При жените повишеното количество мастна тъкан повлиява негативно фертилитета, независимо от статуса на яйчниковия резерв[6-8]. Установен е по-нисък шанс за настъпване на спонтанна бременност, овулаторна дисфункция, удължена стимулация, по-нисък процент на имплантация и по-висок риск от спонтанни аборти след АРТ[8-11].
При мъжете обезитетът е свързан с редица отклонения в сперматогенезата – занижени стойности на брой, морфология и подвижност на сперматозоидите, висок процент на ДНК фрагментация, занижена акрозомна реакция, по-нисък процент оплождане. Установен е завишен рискове от спонтанен аборт и занижен процент живи раждания след асистирана репродукция[12].
Поддържането на оптимално тегло е ключов фактор не само за добро физическо, но и репродуктивно здраве при пациенти, планиращи бременност.

Тютюнопушене

Тютюнопушенето е широко разпознаваем рисков за здравето фактор, който повлиява човешкия фертилитет и вероятността за спонтанно забременяване. Редица публикации анализират ефекта от тютюнопушенето върху фертилността при жените, като някои не откриват връзка между пушенето и репродуктивните способности, други поддържат становището, че тютюнопушенето има значителен негативен ефект, а трети демонстрират резултати, при които пушенето на 1 до 10 цигари дневно няма влияние върху изхода от асистирана репродукция за разлика от пристрастените пушачи[13,14]. В статия в сп. Reproductive toxicology авторите изследват нивата на бензопирен и други полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) във фоликулярната течност на жени пушачки и установяват значително по-високи стойности в сравнение с непушещи пациентки. Наличието на токсини, като ПАВ във фоликулярната течност, кара авторите да предполагат негативното им влияние върху фоликулогенезата[13,15,16].

При мъжете повечето от изследванията показват, че тютюнопушенето намалява продукцията на сперматозоиди, тяхната подвижност, нормалните морфологични форми и оплодителния капацитет в резултат от повишения семенен оксидативен стрес и увреждане на ДНК. Някои статии съобщават за незначителни разлики в семенните параметри между пушачи и непушачи. Основното заключение, което се налага е, че въпреки че някои пушачи може да не изпитат намалена плодовитост, отказването от тютюнопушенето би донесло редица ползи за мъжкото репродуктивно здраве[17].

Акуратното определяне на точния ефект на пушенето е труден, поради факта че трябва да се вземат предвид и други фактори, допринасящи за увреждането на яйчниковата функция и сперматогенезата, като консумация на алкохол, кафе, социо-икономически статус и т.н.[18,19].

Авторите, изследващи фактора тю­тюнопушене и неговото влияние върху фертилитета, подчертават, че е важно пациентите, опитващи се да постигнат бременност, да бъдат консултирани и информирани от специалистите за многобройните негативни последици от тютюнопушенето върху здравето, имплантацията и потенциално върху развиращия се плод.

Замърсеност на въздуха

Замърсеният въздух като световно значим проблем е обект на дискусии от дълги години, но конкретно неговото влияние върху човешката репродукция е сравнително нов аспект, който набира все по-голяма актуалност поради глобализацията и пренаселването на градовете. В последните 2-3 години расте броят на публикациите, най-вече на специалисти от Китай, където темата е особено наболяла[20]. Всички изследвания по недвусмислен начин показват негативното влияние на различните компоненти, влизащи в състава на градския смог – както газове (NO2, CO, O3), така и фините прахови частици (PM 2.5, PM 2.5-10, PM10) върху мъжкото и женското репродуктивно здраве, нивата на имплантация и честотата на спонтанни аборти[21].

Изследваните групи са както спонтанно забременели жени, така и пациенти, лекуващи се чрез асистирана репродукция[22,23]. При втората група резултатите показват директно влияние върху яйчниковия отговор, което води до по-малко яйцеклетки или такива с по-лошо качество, в следствие на което при четири от изследваните параметъра има понижен процент бременности/живи раждания или повишен процент спонтанни аборти. В групата на общата популация се наблюдава понижен фертилитет и висока честота на спонтанни аборти и мъртви раждания[24].

При мъжете замърсителите на въздуха могат да причинят увеличаване на производството на реактивни кислородни видове (ROS), като се подлагат на окисление за генериране на хинони, които допълнително действат като окислители, за да доведат до повече ROS. Прекомерното производство на ROS може да причини оксидативен стрес, да индуцира липидна пероксидация, да ускори свързването на ПАВ към техните рецептори, за да причини

разкъсвания на ДНК вериги, което води до генериране на сперматозоиди с висока ДНК фрагментация[22].
През 2018 г. беше публикувана ревю статия, насочена към връзката замърсен въздух и фертилитет, която посочва, че този фактор трябва да е причина за притеснение за човешкото здраве и репродуктивни способности и би следвало да се подходи към него с повишено внимание[24].

Диети и хранителни навици

Многобройни изследвания, анализиращи връзката между хранителните навици на двойки, планиращи бременност, дават убедителни доказателства, че здравословните диетични модели преди зачеването сред мъжете и жените в репродук­тивна възраст имат благоприятен ефект върху плодовитостта[1]. Ди­е­тичен модел, съответстващ на препоръките, изложени от диетичните насоки на Агенцията по храните и лекарствата в САЩ препоръчват висока консумация на пълнозърнести храни, мононенаситени или полиненаситени масла, зеленчуци, плодове и риба, като обвързват този хранителен подход с подобрен репродуктивен капацитет при жените и оптимизиране на спрематогенезата при мъжете. Изчисленията на популационния риск, базирани на тази извадка, показват, че голяма проспективна кохорта, жени, които са имали най-висок прием на т.нар. „диета за плодовитост“, състояща се от растителни протеини от растителни източници, пълномаслени млечни храни, желязо и мононенаситени мазнини, по време на период преди забременяване, е установено, че имат по-ниски нива на овулаторна дисфункция и по-висок шанс за спонтанно забременяване[25].

От всички хранителни режими най-многобройни са изследванията за влиянието на Средиземноморската диета върху различни аспекти от човешката репродукция[25,26]. Много голяма част от тях дават данни, че определени хранителни навици преди забременяването могат да повлияят върху изхода от лечението, като подобрят качеството на яйцеклетките и ембрионите, шанса за имплантация, както и успешния изход от бременността.

Изследване, публикувано в едно от най-авторитетните списания в областта на асистираната репродукция – Human Reproduction, през 2018 г., демонстрира значително по-високи шансове за жените, имащи определени хранителни навици. Участ­ниците са попълвали въпросници, с които е изчислено до каква степен храненето им се доближава до принципите на Средиземноморската диета, т.нар. MedDietScore. Резултатите показват, че при пациентки до 35 години с нормално тегло шансовете да се достигне до успешно забременяване са с около три пъти по-високи, ако се хранят по препоръчания от диетата начин[26].

Изследване на израелски център по фертилитет, публикувано през 2018 г. в сп. Fertility and Sterility, анализира ефекта на четири режима, които залагат на здравословното хранене. Сред тях е и Средиземноморската диета, изчислявана чрез т.нар. MedScore. Резултатите показват, че и 4-те здравословни хранителни режима се отразяват положително върху семенните параметри. Отчитат се статистически по-високи стойности при концентрацията на сперматозоиди, подобрение в морфологията, повишение в общия брой и подвижността. Нутриентите, за които е отбелязано, че имат положителен ефект върху мъжкия фертилитет и резултатите от лечението чрез асистирана репродукция са: вит. А, цинк, фолати, вит. С, омега 3 мастни киселини, вит. Д. Сред хранителните вещества, за които е установено, че оказват негативно влияние върху репродукцията са наситените мазнини, транс мазнините и алкохолът[27].

За правилното съзряване и развитие на яйцеклетките, както и за нормалното протичане на сперматогенезата, са необходими много компоненти, които да са в точен баланс и пълноценното хранене е от голямо значение за процеса.

Заключение

Холистичният подход и персонализираната медицина имат широко приложение при лечението на пациенти с инфертилитет, потърсили лечение в клиники по асистирана репродукция. Идентифицирането на факторите, които оказват негативно или позитивно въздействие върху качеството на яйцеклетките позволява на лекуващия екип да даде най-подходящите препоръки и да избере оптимален план за лечение на двойката. Редуцирането или пълният отказ от редица вредни навици, промяна в хранителния и двигателния режим, подходяща суплементация, биха променили в голяма степен прогнозите за успех от последваща ин витро процедура.

книгопис:
Книгописът е на разположение в редакцията.