Empagliflozin осигурява значителни ползи при лечение на пациентите с хронично бъбречно заболяване

В края на м. февруари фармацевтична компания Boehringer Ingelheim организира Лансиращ симпозиум, свързан с новата терапевтична индикация на empagliflozin под надслов: „Направете протекцията Ваша суперсила“ и събра нефролози от цялата страна с лектори от областта на три различни специалности – ендокринология, кардиология и нефрология. Обсъдено бе приложението на медикамента в клиничната практика при заболявания от спектъра на кардио-бъбречно-метаболитните нарушения с фокус върху реналните ползи от лечението с empagliflozin.

Модератор на срещата беше проф. д-р Светла Стайкова, нефролог, ръководител Клиника по нефрология и диализа, УМБАЛ „Св. Марина“, Варна, Медицински университет – гр. Варна. „ХБЗ е тиха пандемия, която обхваща около 850 млн. души по света и именно затова е важно да акцентираме върху усилията за забавянето на прогресията на заболяването с оглед по-добро качество на живот на нашите пациенти и предпазването им от сърдечносъдови (СС) усложнения и преждевременна смърт“, посочи тя в началото на своето изложение. Проф. Стайкова обърна внимание на факта, че сърдечносъдовите, бъбречните и метаболитните нарушения често са налице едновременно, защото са взаимосвързани. “Ранната интервенция е най-ефективният начин за предпазване на пациентите с ХБЗ, защото понижава риска от взаимосвързаните кардио-бъбречно-метаболитни нарушения и преждевременната смърт“, категорично отбеляза проф. Стайкова.

Историята на empagliflozin през погледа на ендокринолога проследи проф. Цветалина Танкова, Медицински университет – гр. София. Тя припомни, че историята на този медикамент започва от ендокринологията с първата одобрена индикация на empagliflozin за лечение на ЗДТ2. Проф. Танкова подчерта, че при лечението на ЗДТ2, освен намаляването на кръвната захар, empagliflozin демонстрира редица допълнителни ползи като намаляване на телесното тегло, намаляване на артериалното налягане, както и понижение на нивото на пикочната киселина в серума. Проф. Танкова обърна специално внимание на клиничното проучване EMPA-REG OUTCOME, което изследва сърдечносъдовата безопасност с empagliflozin при хора със ЗДТ2. „Резултатите от това изследване бележат истински пробив в медицината, който промени парадигмата в лечението на ЗДТ2. За първи път наблюдавахме медикамент, който намалява сърдечносъдовата смърт с 38% и общата смъртност с 32%, като намаляването на смъртността е статистически значимо още на 59 ден от приема на empagliflozin“, отбеляза тя. Специалистът поясни, че няма друг SGLT2 инхибинор, който да води до намаляване на СС смърт при пациенти със ЗДТ2 и много висок сърдечносъдов риск, което от своя страна е свързано и с увеличаване на продължителността на живота и добавяне на години живот при тези хора.

„Това, което много впечатли всички са бъбречните резултати от EMPA-REG OUTCOME, които демонстрират намаляване на новопоявила се или влошена нефропатия с 39%, намаляване на прогресия до макроалбуминурия с 38%, снижение на релативния риск от удвояване на серумния креатинин с 44%, редукция на релативния риск от започване на бъбречнозаместителна терапия с 55% и снижаване с 46% на риска от удвояване на серумния креатинин или започване на диализа или от настъпване на т.нар. „бъбречна смърт“. Тоест тези пациенти със ЗДТ2 и СС заболяване имат изключително голяма полза от empagliflozin, тъй като се забавя прогресията на бъбречното заболяване“, посочи проф. Танкова.

След споделянето на ендокринологичната гледна точка, проф. д-р Мария Токмакова, Медицински университет Пловдив, ръководител на Отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, представи историята на empagliflozin през погледа на кардиолога. Кардиологът представи резултатите от клиничните проучвания EMPEROR-Reduced и EMPEROR-Preserved, които обхващат болни със СН от 2 до 4 функционален клас по NYHA, на които се прилага empagliflozin 10 mg или плацебо. Крайните точки и на двете клинични проучвания са идентични. Първичната крайна цел включва време до първото събитие на установена СС смърт или установена хоспитализация за СН. Вторичните крайни цели включват общ брой хоспитализации за СН (първа и поредна), годишен спад на скоростта на гломерулната филтрация (eGFR) и др. „Резултатите от EMPEROR-Reduced са изключително впечатляващи“, отбеляза проф. Токмакова. “По отношение на първичната крайна цел наблюдаваме редукция на RR с 25%, а във вторичните крайни цели имаме редукция на всички хоспитализации за СН с 30%. По отношение на бъбречната крайна цел (годишния спад в eGFR) имаме забавяне на спада на гломерулната филтрация спрямо плацебо с +1.73 ml/min за година в полза на пациентите със СН, лекувани с empagliflozin“, посочи експертът.

Проф. Токмакова представи и резултатите от клиничното проучване Emperor-Preserved за пациенти със СНзФИ: „Empagliflozin демонстрира 21% редукция на релативния риск от хоспитализация за СН или СС смърт (първичната крайна цел) и 27% редукция на хоспитализациите за СН като самостоятелна вторична крайна цел, както и забавяне на спада на еGFR спрямо плацебо с +1.36 ml/min на година и висчко това е пробив в лечението на тези пациенти“. Проф. Токмакова представи и какви са актуалните препоръки на кардиолозите за лечение на хронична СН. Тя посочи, че през 2021 г. са публикувани Европейските препоръки за лечение на СНнИФ, които посочват SGLT2i като клас 1А препоръка – най-високия клас на доказателственост. „През 2023 г. се актуализират препоръките за СНзФИ, за които до този момент нямахме клас медикаменти, които могат да повлияят прогнозата на хората с хронична СН с леко намалена или запазена фракция на изтласкване“, посочи тя и поясни, че и при тези пациенти SGLT2i са с препоръка клас 1А на доказателственост, която стъпва на данни от повече от едно рандомизирани клинични проучвания. SGLT2i като empagliflozin имат приложение в лечението на хроничната СН от целия спектър на ЛКФИ.

Темата „Empagliflozin – вече одобрен за лечение на ХБЗ“ беше представена от гост-лектора – проф. д-р Кристоф Ванер, нефролог и експерт към Медицински университет Вюрцбург, Германия и Оксфорд, Великобритания, член на Комитета по проучванията EMPA-REG OUTCOМE, EMPEROR Reduced и EMPA-KIDNEY.

Проф. Ванер представи акценти от данните от клиничното проучване EMPA-KIDNEY – международно, рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване, предназначено да оцени ефекта на empagliflozin по отношение на прогресията на бъбречното заболяване и риска от сърдечносъдова смърт при хора с хронично бъбречно заболяване. Първичната крайна цел на проучването е съставна от времето до първия случай на сърдечносъдова смърт или прогресия на нефропатията, определена като настъпване на крайна степен на ХБЗ (необходимост от бъбречно-заместителна терапия – хемодиализа или бъбречна трансплантация), трайно понижение на eGFR до <10 ml/min/1.73/m², смърт поради бъбречно заболяване или продължителен спад от ≥40% на eGFR в сравнение с изходното ниво при рандомизацията. В клиничното изпитване участват 6609 възрастни пациенти с установено ХБЗ, със или без захарен диабет, както и със или без албуминурия, които приемат 10 mg empagliflozin веднъж дневно или плацебо, в допълнение към стандартна терапия. „Това е най-голямото и широкообхватно клинично проучване със SGLT2 инхибитор при ХБЗ до момента, което показа сигнификантни ползи на терапията с empagliflozin. В клиничното проучване EMPA-KIDNEY empagliflozin демонстрира значително снижение с 28% на относителния риск от прогресия на бъбречното заболяване или сърдечносъдовата смърт спрямо плацебо при възрастни пациенти с хронично бъбречно заболяване, както и статистически значимо намаляване на относителния риск от хоспитализация поради каквато и да е причина с 14% с empagliflozin спрямо плацебо“, отбеляза проф. Ванер, като допълни, че общите данни за безопасност съответстват на предходните резултати и потвърждават добре установения профил на безопасност на empagliflozin.
SC-BG-01730

книгопис:

1. Кратка характеристика на продукта empagliflozin.
2. Davies MJ, Aroda VR, Collins BS, Gabbay RA, Green J, Maruthur NM, Rosas SE, Del Prato S, Mathieu C, Mingrone G, Rossing P, Tankova T, Tsapas A, Buse JBDiabetes Care 2022; https://doi.org/10.2337/dci22-0034. Diabetologia 2022; https://doi.org/10.1007/s00125-022-05787-2.
3. 2021 ESC Guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure, European Heart Journal, Volume 42, Issue 36, 21 September 2021, Pages 3599–3726.
4. McDonagh T, Metra M. 2023 Focused update of the 2021 ESC Guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure. Presented at ESC 2023.
5. Ndumele et al; on behalf of the American Heart Association. A synopsis of the evidence for the science and clinical management of cardiovascular-kidney-metabolic (CKM) syndrome: a scientific statement from the American Heart Association.Circulation. 2023; 148:16361664. doi: 10.1161/CIR.0000000000001186
6. Fernández-Fernandez B et al. EMPA-KIDNEY: expanding the range of kidney protection by SGLT2 inhibitors, Clin Kidney J 2023;16:1187.
7. World Kidney day: 2024 campaign – World Kidney Day 2024, достъпен на 08 март 2024 г.