Алфа-Gal алергия. Какво знаем и каква е ролята на ухапването от кърлеж за нейното развитие?

Сподели:
ГОДИНА: 2024 / БРОЙ: 3

доц. д-р Ели Викентиева

Лаборатория по клинична имунология, ВМА-София

Алфа-Gal (α-Gal) алергията е необичаен вид IgE-медиирана хранителна алергия към олигозахарида галактоза-алфа-1,3-галактоза, произведен единствено от непримати бозайници, при която засегнатите лица могат да проявят широк спектър от клинични симптоми – дерматологични (уртикария, ангиоедем), стомашно-чревни (болка, гадене, повръщане, диария, нарушено храносмилане), както и животозастрашаваща анафилаксия.
В преобладаващата част от случаите диагнозата се постави въз основа на анамнеза за забавен тип алергична реакция към червено месо и/или продукти от животински произход (мляко и млечни) и положителен резултат от кръвния тест за специфични IgE-антитела срещу галактоза-α-1,3-галактоза (α-Gal). Лечението се състои в прилагането на кортикостероиди и антихистамини, както и избягване консумацията на месо от бозайници и млечни продукти.

 

Алфа-Gal (галактоза-α-1,3-галак­тоза) е олигозахарид, присъстващ в клетките и тъканите на непримати бозайници. Продукт е на гена алфа-1-3-галактозилтрансфераза, който при хора и примати е супресиран. Това обуславя производството на функционално неактивен ензим и е причина α-Gal да се разглежда като чужд за тези видове[1].

α-Gal е познат още от времето на ксенотрансплантациите като фактор, препятстващ успешната трансплантация на органи от свине на хора[2]. Тогава се установява, че причината за отхвърляне на ксенотрансплантата е производството на антитела срещу една изобилно представена молекула в състава на гликопротеините и гликолипидите от клетките на бозайници. Взаимодействието между тези антитела с α-Gal епитопи активира каскадата на комплемента с последващо разрушаване на трансплантирания орган[3].

Неотдавна α-Gal привлича отново вниманието към себе си, но вече в ролята на молекула, отговорна за една необичайна форма на хранителна алергия, т.нар. α-Gal синдром, който се характеризира със синтез на специфични IgE антитела и развитието на забавена форма на анафилаксия след консумация на червени меса – говеждо, свинско или агнешко[4] и незабавен тип реакции при интравенозно приложение на лекарствени препарати, съдържащи α-Gal, като Цетуксимаб (Cetuximab) – противораково моноклонално антитяло (МКА)[5].

IgE-медиираните реакции на свръх­чувствителност към храни обикновено са бързи, а началото на симптомите е в рамките на минути до 2 часа след консумация на провокиращата храна. При α-Gal синдрома началото е забавено, като симптомите се проявяват след около 3-6 часа от момента на консумация на червени меса и/или мляко и млечни продук­ти[6]. Предполага се, че забавянето се дължи на времето, необходимо на α-Gal молекулите да постъпят в циркулацията, а не на особени свойства, присъщи на въглехидратната молекула или забавен отговор от страна на базофилите[1].

Най-често сенсибилизирани са възрастни или юноши, без данни за атопия. Първичната сенсибилизация към α-Gal молекулата се осъществява в стомашно-чревния тракт (СЧТ), което е възможно поради резистентността ù на нагряване. Замразяването и хомогенизирането могат само да намалят количествено нейното присъствие. В преобладаващата част от случаите пациентите са консумирали червени меса без усложнения в продължение на много години преди появата на първите симптоми. Има доказателства, че антителата от клас IgM/IgG срещу α-Gal в СЧТ изпълняват роля на защитна бариера срещу някои щамове Е. coli, Klebsiella, Salmonella и различни хелминти, споделящи общи епитопи с α-Gal. Тази първоначална сенсибилизация е обща за всички хора, като за развитието на α-Gal алергия е необходима вторична сенсибилизация[7].

Впоследствие се установява, че производството на IgE антитела срещу α-Gal се провокира само след ухапване от кърлеж и директното въвеждане на α-Gal в кръвта[7,8] (Фиг. 1).

фигура 1: α-Gal алергия – механизъм на сенсибилизация

 

Роля на кърлежите в развитието на α-Gal алергия

Основна характеристика на алергията към α-Gal е развитието на сенсибилизация към въглехидрати, възникваща след ухапване от кърлеж, като действителните симптоми настъпват след контакт с алергенната молекула при консумация на червени меса и/или други продук­ти от бозайници[8]. С цел изясняване механизмите на сенсибилизация при α-Gal алергията са проведени множество проучвания с фокус върху компонентите, съдържащи се в слюнката на кърлежите. Първоначално, α-Gal епитопи са открити в участък от СЧТ на Ixodes ricinus[9]. Поставен е въпросът, доколко α-Gal молекулите са синтезирани от кърлежите или са с произход кръвно хранене, продукт са от дейността на симбионти или на присъстващи в кърлежите паразити. На по-късен етап се доказва, че присъстващите в кърлежовата слюнка и тъкани α-Gal, не са с хранителен произход, а се произвеждат от самите кърлежи[7,9], като това илюстрира ключовата роля на кърлежовата слюнка за развитието на α-Gal алергия[9].

Слюнката на кърлежите е сложна смес от химични съединения, някои от които са с имуномодулиращи свойства. При нараняване на повърхностния слой на епидермиса, причинено при ухапване от кърлеж, както и при последващото му навлизане в дермата се задействат редица механизми, свързани с процеса на заздравяване: коагулация, вазоконстрикция и тромбоцитна агрегация, последвани от реакции на вродената и придобита имунна система. За осъществяването на ефективно хранене с кръв, кърлежът противодейства на защититните механизми на гостоприемника. Присъстващите в слюнката му биоактивни молекули потискат хемостата на гостоприемника и развитието на имунни отговори[7,10] чрез намаляване производството на провъзпалителни медиатори IL-12, IL-1β, TNF-α[10] и повишена експресия на противовъзпалителни цитокини като TGF-β и IL-10[11]. Ефектите се медиират от простагландин-Е2 (PGE2), изобилно съдържащ се в кърлежовата слюнка. PGE2 индуцира вазодилатация и нарушава процеса на заздравяване чрез намаляване на възпалението[12]. Предполага се, че повтаряща се или многократна експозиция води до изкривяване на равновесието Th1/Th2, с насочване на имунния отговор към Th2-профил и превключване към синтез на IgE антитела срещу α-Gal, индуциращи развитието на алергия[11,13].

 

Клинични прояви

Една от най-характерните черти на α-Gal алергията е забавената поява на алергични симптоми след консумацията на храна. Въпреки че има случаи с по-ранна клинична изява[14], при повечето пациенти с IgE антитела срещу α-Gal началото настъпва 3-6 часа след приема на месо или други продукти от бозайник[15,16]. Най-често са от страна на кожата и/или ГИТ (Фиг. 2).

фигура 2: α-Gal алергия – клинични прояви след консумация на червени меса

 

Хранителните алергични реакции са един от аспектите на α-Gal алергията. Друг много сериозен аспект са реакциите, възникващи при интравенозен, интрамускулен или перорален прием на лекарствени препарати съдържащи α-Gal[17]. Най-добре проучени са реакциите от незабавен тип (анафилактични) при интравенозно приложение на цетуксимаб, химерно моноклонално IgG антитяло срещу рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR). Прилага се при метастатичен колоректален карцином[5], като реакциите могат да бъдат бързи или дори с незабавно начало, поставяйки в риск живота на пациента[5,18].

Желатинът е гликопротеин, който обикновено се извлича от колаген, съдържащ се в кожата и копитата на крави и други едри бозайници. Съдържа α-Gal епитопи, като количеството на олигозахарида варира в зависимост от методите на екстракция. Капсули на базата на желатин се използват в производството на много медикаменти и могат да предизвикат симптоми при една част от сенсибилизираните лица. Желатин присъства и в някои ваксини, включително Zostavax и MMR, като са докладвани случаи на реакции към тези ваксини при пациенти с IgE антитела към α-Gal[19].

Въпреки че повечето МКА, които са в клинична употреба, се произвеждат в клетъчни системи на бозайници, различни от примати, има доказателства за експресия на α-Gal и върху МКА, различни от цетуксимаб. Инфликсимаб например е МКА, за което е доказано, че експресира малки количества гликан, което го свързва с реакции при малък брой лица с α-Gal синдром[20]. Панкреасните ензими, които се използват за заместване при случаи на кистозна фиброза или друга причина за панкреасна недостатъчност, се получават чрез пречистване от панкреас на бозайници. Установено е, че тези протеини, както и други ензими, получени от бозайници, експресират α-Gal и проявяват функционална активност при тестовете за активиране на базофили[21]. Наличие на α-Gal епитопи се доказва и в някои антисеруми като змийска противоотрова. Антисерумите са пречистени Fab фрагменти, получени от поликлонален IgG на имунизирани с отрова бозайници[22]. Има съобщения и за лица с α-Gal синдром при перорален прием на лекарствени препарати. Предполага се, че магнезиевият стеарат, който се получава от мазнини на бозайници (стеаринова киселина), е вероятен „виновник“[23].

 

Храни, съдържащи α-GAL

Олигозахаридът α-Gal присъства в мускулите, кръвните клетки, паренхимните органи (бъбрек, черен дроб, далак, сърце) и секретите на бозайниците[24]. Алергизиращият гликан α-Gal е наличен както в протеиновите, така и в липидните екстракти от червено месо. Въпреки това само α-Gal, свързан с липидите, може да се транспортира през еднослойния чревен епител, което предполага, че именно гликолипидите са отговорни за индукцията на алергичен отговор. Това обяснява защо пациентите, консумиращи по-тлъсти меса имат по-тежки реакции в сравнение с лицата, консумиращи червени меса с по-ниско съдържание на мазнина. Поради това пациентите с α-Gal алергия се съветват да избягват месни бульони, боршове и храни, съдържащи животинска мазнина[25]. От друга страна, свързването на α-Gal с гликолипиди вместо с глико­протеини, отговаря и на въпроса за забавената проява на симптомите, тъй като храносмилането и усвояването на липиди отнема повече време от смилането на протеини. Въпреки че вътрешностите имат по-ниско общо съдържание на мазнини от мускулите, поглъщането само на малки количества (1-2 g) свински бъбрек може да предизвика сериозна алергична реакция[21]. Вътрешностите, като бъбреци, тънки черва, черен дроб, далак, слюнчени жлези и сърце, са по-богати на холестерол и високи нива на α-Gal, експресиращи гликолипиди[21]. Общото съдържание на гликолипиди в телешка или свинска мускулна тъкан е ниско[26], като обикновено гликолипидите са придружени от големи количества триглицериди.

Триглицеридите са големи, неразтворими във вода молекули, които се групират в големи капки. При попаднето им във водна среда, като средата в СЧТ по време на храносмилателния процес, първо се раздробяват ензимно от липазите в тънките черва и след това се усвояват като се абсорбират от ентероцитите. Поради неразтворимостта им във вода, транспортът на триглицериди изисква специална модификация, за която е нужно повече време.

Въпреки това, в случай на консумиране на вътрешности, с по-ниско общо съдържание на мазнини и три­­гли­цериди, но с по-високи коли­чества на α-Gal гликолипиди, липидните капчици са по-малки и се абсорбират много по-бързо[27]. Това обяснява защо пациентите проявяват по-бързи и по-тежки алергични реакции след консумация на вътрешности, отколкото след консумация на месо.

Колагенът е един от α-Gal пренасящите протеини[28]. Разглеждан е в контекста на ролята на неговата денатурирана форма – желатин, като задействащ фактор за α-Gal синдром. Докладван е случай на пациент с α-Gal IgE антителата и реакция към гумени мечета Haribo, съдържащи желатин, с прояви предимно от страна на СЧТ – метеоризъм, коремни спазми, последвани от зачервяване, тахикардия и диария и начало на олакванията 11.5 часа след консумирането им[29]. Поради огромното времево забавяне при настъпването на симптомите, които са единствено от стомашно-чревно естество, често се предполага, че става дума за непоносимост, а не алергична реакция към α-Gal.

Протеини, носещи α-Gal, присъстват и в млякото на бозайниците. Установено е, че IgE антителата от α-Gal алергични пациенти разпознават α-Gal в кравето мляко. Наскоро γ-глобулин, лактоферин и лактопероксидаза са идентифицирани като α-Gal-съдържащи млечни алергени[30]. Въпреки това повечето пациенти с α-Gal алергия (между 80 и 90%) не реагират към мляко или млечни продукти (напр. сирене). Следователно, препоръката за избягване употребата на млечни продукти, както и на желатин, важи за малко под 10% от пациентите и не е част от стандартнния подход при α-Gal алергия[25,31].

Консумацията на алкохол и физическите упражнения понижават прага на реакция към хранителни алергени чрез повишаване на гастроинтестиналния пермиабилитет, а с това и абсорбцията на α-Gal и освобождаването на хистамин, което е предпоставка за по-тежка клинична изява и по-бързо начало, за разлика от употребата на по-мазни меса и нестероидни противовъзпалителни лекарства, които забавят проявата на симптоми[25].

 

Характеристиките, които отличават α-Gal алергията от другите форми на хранителна алергия, включват:

  • начало на проявите най-често при възрастни или късно в детството;
  • връзка с предшестващо ухапване от кърлеж;
  • таргетният епитоп за IgE антителния отговор е олигозахарид, а не протеин;
  • характерно забавяне – времето от момента на консумацията на червено месо или продукти от животински произход и появата на симптомите (най-рано след 3 ч.).

 

Други рискови продукти

В производството на различни разновидности колбаси се използват обвивки, получени от свински черва. Поради което пилешките и пуешките колбаси, които са смятани за безопасни продукти, могат да предизвикат анафилактични или друг тип реакции. Въпреки че повечето колбаси са етикетирани коректно, е необходимо повишено внимание. Свинската мас е друг компонент, масово ползван в сладкарската промишленост и не само. Добавя се също и при приготвянето на картофено пюре, към еленско или друг тип дивечово месо за омекотяване. От друга страна, лойта, която представлява нетопена мазнина от овце или говеда и се използва в готварската индустрия, като съставна част от каймите, също може да постави в риск лица с α-Gal синдром. По отношение на храната, желатинът е основна съставка на желета, маршмелоу и др., като има писани случаи на тежки реакции след консумиране на маршмелоу[31].

 

Кръвногрупова принадлежност и риск от развитие на α-Gal алергия

Химичната структура на епитопа на α-Gal е много сходна с тази на кръвногруповия антиген B. Те споделят две крайни галактози, свързани с α-1,3 връзка. Различават се само по фукозата, свързана с една от терминалните галактози чрез α-1,2-гликозидна връзка[32]. Установено е, че лицата, експресиращи антигени на кръвна група B (групи B и AB), имат по-ниски общи нива на реактивност на α-Gal IgG антителата в сравнение с лицата, експресиращи не-В антиген (кръвни групи 0 и А). Това ясно показва, че съществува връзка между антитяло-отговорите срещу α-Gal и кръвно-груповия антиген В. Резултати от няколоко проучвания показват, че IgE антителата срещу α-Gal са значително по-малко изобилни при лица с кръвни групи B или AB, и че α-Gal алергичните лица обикновено принадлежат към B-антиген отрицателните кръвни групи – група A и О, и много рядко към кръвни групи В и AB[32,33,34].

 

Диагностика

Диагнозата хранителна алергия е истинско предизвикателство в случаите, в които анамнестичните данни са ненадеждни, а резултатите от in vivo кожните тестове и in vitro определянето на специфични IgE антитела доказват по-скоро сенсибилизация, но не и клинична свръхчувствителност. Диагнозата на α-Gal синдрома е още по-трудна, тъй като при тези пациенти прилагането на кожни тестове (като prick тестовете, използващи търговски екстракти от говеждо, свинско или агнешко) не предизвикват никаква или много дискретна реакция (2-4 mm в диаметър). Такива слаби реакции често се интерпретират като отрицателни, което води до неправилни терапевтични решения[4,25,35]. Кожните тестове с екстракти от прясно месо или тестването с месни екстракти интрадермално, обичайно предизвикват силни реакции и този подход е неприложим в рутинната практика. Обяснението за слабите реакции, получени при prick тестовете, е ниската концентрация на α-Gal епитопи в търговските протеинови екстракти.

Оралният провокационен тест е „златен стандарт“ в диагностиката на хранителната алергия и диагностицирането на α-Gal синдрома, но носи риск от предизвикване на тежка, потенциално животозастрашаваща анафилаксия[31,36]. Понастоящем in vitro определянето на специфични α-Gal IgE антитела в серум представлява най-надеждният метод за диагностика на α-Gal сенсибилизация[25,37]. Специфичните серумни IgE антитела срещу α-Gal не корелират непременно с клинична алергия към месо, но наличието им в серума се свързва със скорошно ухапване от кърлежи. Всъщност само 5% от α-Gal IgE-позитивните лица страдат от клиничен α-Gal синдром[38].

Определянето на нивата на анти-α-Gal IgE антителата не може да разграничи пациентите, страдащи от α-Gal синдром от лицата с асимптоматична α-Gal сенсибилизация. Това подчертава ограниченията в известен смисъл на поставянето на диагнозата α-Gal синдром, единствено и само въз основа на резултатите от определянето на анти-α Gal IgE титъра[14]. Въпреки това тестът позволява идентифициране на лицата в риск за развитие на α-Gal синдром. Тъй като α-Gal алергичните лица са по-често неатопични и с ниски нива на общи IgE антитела при сравняането на стойностите им е установено, че нива на анти-α-Gal IgE антителата са с 2% по-високи от нивата на общите IgE антитела, което се интерпретира в полза на диагнозата α-Gal синдром[25]. В допълнение Mehlich и кол.[39] предлагат използването на тестове за базофилна активация за по-ясно отдиференцииране на пациентите с алергия към α-Gal и тези с α-Gal чувствителност, които са асимптоматични. Предложението им е основано на наблюдения за по-висока базофилна реактивност и чувствителност при пациенти с α-Gal синдром в сравнение със сенсибилизирани лица. Ограничението на теста е, че може да бъде изпълнен само в тясно специализирани лаборатории, разполагащи с необходимото оборудване и подготвен персонал.

 

Заключение

α-Gal алергията е сравнително нова, ненапълно проучена патология. Едва в около 10% от случаите пациентите получават коректна диагноза. Причината за това е неразпознаването на проблема поради отложената във времето клинична симптоматика. Само правилно снетата и подробна анамнеза, разкриваща дълъг период на асимптоматична консумация на червени меса, появата на дерматологични и/или стомашно-чревни симптоми не по-рано от 3-6 часа след консумация, липсата на симптоми при диета, ограничаваща месо, мляко и млечни продукти, както и данни за кърлежова експозиция, биха могли да насочат клиницистите, като допълнителното назначаване на in vitro тестове, доказващи циркулиращи серумни IgE антитела срещу α-Gal подпомагат окончателното поставяне на диагнозата. Все по-широката употреба на МКА, намиращи приложение за лечението на различни патологии (онкохематологични, ревматологични, автоимунни болести и др.), налага разпознаването на α-Gal алергията с цел профилактика на риска от животозастрашаващи реакции при вече сенсибилизирани лица.

 

 

книгопис:

1. Steinke JW, Platts-Mills TA, Commins SP. The alpha-gal story: lessons learned from connecting the dots. J Allergy Clin Immunol. 2015; 135(3):589-596.
2. Galili U. The α-Gal epitope (Galα1-3Galβ1-4GlcNAc-R) in xenotransplantation. Biochimie. 200; 83(7):557-63.
3. Cooper DKC, Ekser B, Tector AJ. Immunobiological barriers to xenotransplantation. Int J Surg. 2015; 23:211-6.
4. Commins SP, Satinover SM, Hosen J, et al. Delayed anaphylaxis, angioedema, or urticaria after consumption of red meat in patients with IgE antibodies specific for galactose-alpha-1,3-galactose. J Allergy Clin Immunol. 2009; 123:426–33.
5. Chung CH, Arnold DF, Misbah SA, et al. Cetuximab-induced anaphylaxis and IgE specific for galactose-α-1, 3-galactose_correspondence. N Engl J Med. 2008; 13;358(11):1109-17.
6. Commins SP, James HR, Stevens W, Pochan SL, Land MH, King C, et al. Delayed clinical and ex vivo response to mammalian meat in patients with IgE to galactose-alpha-1,3-galactose. J Allergy Clin Immunol. 2014;134:108–15.
7. Cabezas-Cruz A, Hodžić A, Román-Carrasco P, et al. Environmental and Molecular Drivers of the α-Gal Syndrome. Front Immunol. 2019; 10:1210.
8. Commins SP, James HR, Kelly L, et al. The relevance of tick bites to the production of IgE antibodies to the mammalian oligosaccharide galactose-α-1,3-galactose. J Allergy Clin Immunol. 2011; 127:1286–93.
9. Apostolovic D, Mihailovic J, Commins SP, et al. Allergenomics of the tick Ixodes ricinus reveals important α-Gal-carrying IgE-binding proteins in red meat allergy. Allergy. 2020; 75(1):217-220.
10. Kotál J, Langhansová H, Lieskovská J, Andersen JF, Francischetti IMB, Chavakis T, et al. Modulation of host immunity by tick saliva. J Proteomics. 2015; 128:58–68.
11. Ferreira BR, Silva JS. Successive tick infestations selectively promote a T-helper 2 cytokine profile in mice. Immunology. 1999; 96:434–9.
12. Williams TJ. Prostaglandin E2, prostaglandin I2 and the vascular changes of inflammation. Br J Pharmacol. 1979; 65:517–24.
13. Sokol CL, Medzhitov R. Role of basophils in the initiation of Th2 responses. Curr Opin Immunol. 2010 Feb;22(1):73-7.
14. Mabelane T, Basera W, Botha M,et al. Predictive values of alpha-gal IgE levels and alpha-gal IgE: total IgE ratio and oral food challenge-proven meat allergy in a population with a high prevalence of reported red meat allergy. Pediatr Allergy Immunol. 2018; 29:841–9.
15. Commins SP, Jerath MR, Cox K, et al. Delayed anaphylaxis to alpha-gal, an oligosaccharide in mammalian meat. Allergol Int. 2016; 65:16–20.
16. HodŽic A, Mateos-Hernández L, de la Fuente J et al. Delayed hypersensitivity reaction to mammalian galactose-α-1,3-galactose (α-Gal) after repeated tick bites in a patient from France. Ticks Tick Borne Dis. (2019) 10:1057–9.
17. Lied GA, Lund KB, Storaas T. Intraoperative anaphylaxis to gelatin-based hemostatic agents: a case report. J Asthma Allergy. 2019; 12:163-167.
18. O’Neil BH, Allen R, Spigel DR, Stinchcombe TE, Moore DT, Berlin JD, et al. High incidence of cetuximab-related infusion reactions in Tennessee and North Carolina and the association with atopic history. J Clin Oncol. 2007; 25(24):3644-8.
19. Stone CA Jr, Hemler JA, Commins SP, et al. Anaphylaxis after zoster vaccine: Implicating alpha-gal allergy as a possible mechanism. J Allergy Clin Immunol. 2017; 139(5):1710-1713.
20. Chinuki Y, Morita E. Alpha-Gal-containing biologics and anaphylaxis. Allergol Int. 2019; 68(3):296-300.
21. Morisset M, Richard C, Astier C, Jacquenet S, Croizier A, Beaudouin E, et al. Anaphylaxis to pork kidney is related to IgE antibodies specific for galactose-alpha-1,3-galactose. Allergy. 2012; 67:699–704.
22. Mari A. IgE to cross-reactive carbohydrate determinants: analysis of the distribution and appraisal of the in vivo and in vitro reactivity. Int Arch Allergy Immunol. 2002; 129:286–95.
23. Altmann F. Coping with cross-reactive carbohydrate determinants in allergy diagnosis. Allergo J Int. 2016; 25:98–105.
24. Bäcker AE, Holgersson J, Samuelsson BE, Karlsson H. Rapid and sensitive GC/MS characterization of glycolipid released Galα1,3Gal-terminated oligosaccharides from small organ specimens of a single pig. Glycobiology. 1998; 8:533–45.
25. Platts-Mills TAE, Li R, Keshavarz B, Smith AR, Wilson JM. Diagnosis, and management of patients with the α-Gal syndrome. J Allergy Clin Immunol Pract. 2019; 8:15–23.
26. Hellgren LI. Occurrence of bioactive sphingolipids in meat and fish products. Eur J Lipid Sci Technol. 2001; 103:661–7.
27. Dias CB, Moughan PJ, Wood LG, Singh H, Garg ML. Postprandial lipemia: factoring in lipemic response for ranking foods for their healthiness. Lipids Health Dis. 2017; 16:178.
28. Takahashi H, Chinuki Y, Tanaka A, Morita E. Laminin γ-1 and collagen α1 (VI) chain are galactose-α-1,3-galactose-bound allergens in beef. Allergy. 2014; 69:199–207.
29. Caponetto P, Fischer J, Biedermann T. Gelatin-containing sweets can elicit anaphylaxis in a patient with sensitization to galactose-α-1,3-galactose. J Allergy Clin Immunol Pract. 2013; 1:302–3.
30. Perusko M, Apostolovic D, Kiewiet MBG, Grundström J, Hamsten C, Starkhammar M, et al. Bovine γ-globulin, lactoferrin and lactoperoxidase are relevant bovinemilk allergens in patients with α-Gal syndrome. Allergy. (2021). doi: 10.1111/all.14889.
31. Commins SP. Diagnosis & management of alpha-gal syndrome: lessons from 2,500 patients. Expert Rev Clin Immunol. 2020; 16:667–77.
32. Rispens T, Derksen NI, Commins SP, Platts-Mills TA, Aalberse RC. IgE production to alpha-gal is accompanied by elevated levels of specific IgG1 antibodies and low amounts of IgE to blood group B. PLoS One. 2013; 8(2): e55566.
33. Hamsten C, Tran TAT, Starkhammar M, et al. Red meat allergy in Sweden: association with tick sensitization and B-negative blood groups. J Allergy Clin Immunol. 2013; 132(6):1431-1434.
34. Apostolovic D, Rodrigues R, Thomas P, Starkhammar M, Hamsten C, van Hage M. Immunoprofile of α-Gal- and B-antigen-specific responses differentiates red meat-allergic patients from healthy individuals. Allergy. 2018;73(7):1525-1531.
35. Michel S, Scherer K, Heijnen IA, Bircher AJ. Skin prick test and basophil reactivity to cetuximab in patients with IgE to alpha-gal and allergy to red meat. Allergy. 2014; 69(3):403-405.
36. Wilson JM, Schuyler AJ, Schroeder N, Platts-Mills TAE. Galactose-α-1,3- galactose: atypical food allergen or model IgE hypersensitivity? Curr Allergy Asthma Rep. 2017; 17:8.
37. Commins SP, Platts-Mills TAE. Delayed anaphylaxis to red meat in patients with IgE specific for galactose alpha-1,3-galactose (alpha-gal). Curr Allergy Asthma Rep. 2013; 13:72–7.
38. de la Fuente J, Cabezas-Cruz A, Pacheco I. Alpha-gal syndrome: challenges to understanding sensitization and clinical reactions to alpha-gal. Expert Rev Mol Diagn. 20:905–1.
39. Mehlich J, Fischer J, Hilger C, Swiontek K, Morisset M, Codreanu Morel F, et al. The basophil activation test differentiates between patients with alpha-gal syndrome and asymptomatic alpha-gal sensitization. J Allergy Clin Immunol. 2019; 143:182–9.

Сподели: