Самоубийствата в България – исторически щрихи и актуални статистически данни

Самоубийството (използва се като синоним суицид) е насочено, осъзнато и бързо отнемане на собствения живот. Опитът за самоубийство (или парасуицид) е незавършено суицидно действие със самоувреда или без последици за индивида[1]. Целта на настоящата статия е да представи някои неизвестни до момента исторически факти за самоубийството в България, както и нови статистически данни.

Историята за събирането на информация за самоубийствата в нашата страна и публикации по темата в България са описани в предходни публикации[2,3]. Въпреки това непрекъснато се намира нова информация и факти, които обогатяват картината.

Започвайки хронологично, си заслужава да се отбележи, че дори в началото на XIX век се използва сензационното в заглавието, за привличане на вниманието. Такъв е примерът с книгата „Нов род самоубийство“, отпечатана в Шумен през 1900 г. Всъщност това е превод на роман и не разглежда проблемa за самоубийствата. След това, през 1909 г., е издадена в превод от немски (от д-р В. Николчов) книгата „Ново изследване на самоубийството на децата“ на проф. Е. Мойман[4]. Книгата е в малък обем и представя теоретични разсъждения на автора върху изследване на френски юрист. Преводът е направен от педагога д-р В. Никормов. Няма данни по това време в България да има точна статистика за подобни самоубийства, затова е интересно какво точно провокира подобен превод и издание.

През 1913 г. митрополит Кусевич* под псевдоним „Иустин“ във в. „Съветник“, в броеве 481 и 482, публикува статия под заглавие „Причините на самоубийствата и отношенията на църквата към самоубийците“[5].

Интересното е, че тази статия е рецензирана от служители на Българската православна църква (БПЦ), като се препоръчва брошурата да не се отпечатва. Това е последователна позиция на БПЦ, която през 1927 г. предлага на Народното събрание самоубийството и опитите за самоубийство да бъдат инкриминирани в Наказателния кодекс[6].
Предлага се също така забрана пресата да публикува детайлно описание на самоубийствата, изучаване на Библията в училищата и наблягане на професионалното образование, с което очевидно се търсят форми за предпазване и морално укрепване на младежта с помощта на религия и труд.

Освен това си заслужава да се отбележи по повод този период, че секретен доклад от 1934 г. до Централния комитет на Българската комунистическа партия, който предлага забрана на членовете на партията, когато бъдат заловени, да слагат сами край на живота си[7].

В първите години след Втората световна война броят на самоубийствата в България рязко се понижава според официалните данни, като успоредно с това наглед намалява и изследователският интерес. Вероятно обаче не става въпрос за реална липса на научен интерес; по-скоро такава е официалната политика на държавата[8]. Защитените дисертации за периода 1944-1989 за самоубийствата в България в областта на медицината са едва три. Въпреки това несъмнено интерес има – най-вече от 70-те години насетне започват да се събират данни например за самоубийствата при възрастни хора, като фактор тук е и засилването на фокуса върху депресивните състояния и причините за тях сред тази възрастова група в „зрелия социализъм”[9]**.

Често самоубийството се използва като повод за разправа с неудобни – такива са например случаите на смърт на секретарката*** на Никола Петков[10] и на втория министър на здравеопазването в България – Трайчо Доброславски[11].

Събирането на информация за опитите и завършените самоубийства в България се осъществява с бланки, утвърдени от Министерството на здравеопазването. Бланките се попълват от правоспособни лекари, фелдшери, медицински сестри, които изпращат информацията към 28-те РЗИ, където тя се въвежда в информационната система, а впоследствие и обработва в Националния център за обществено здраве и анализи. Системата е реализирана на базата на съвременна технологична платформа и трислойна архитектура – клиентска част, приложен сървър и база данни, архитектурата ù позволява бъдещо разширение и подобрения. Базата данни е организирана в уеб базиран портал за мониторинг на суицидните действия в Република България.
Какво показват данните за България в периода 2009-2022 г.**** (Фиг. 1).

фигура 1: Смърт от самоубийства в България за периода 2009-2022 г.

В България е налице трайна тенденция за намаляване на самоубийствата както общо, така и при всеки от двата пола през целия период 2009-2022 г., с изключение на малки пикове през 2012 и 2015 г. Така, от страна със средни нива на самоубийства през 2022 г., България влиза в групата на страните с ниски нива на самоубийства (под 10/100 000) (Фиг. 2).

фигура 2: Смърт от самоубийства в България за периода 2009-2022 г.

При опитите за самоубийство тенденцията не е така отчетлива, като в последните години има леко повишение. Характерна особеност на данните във всички страни е, че регистрацията на суицидните действия и съответно информацията никога не е всеобхватна и пълна.

Съотношението на смъртта от самоубийство между селата и градовете е около 3:1 за целия период от време. Възможно обяснение на по-високото ниво в селата е възрастта на населението (съответно високо ниво на хронични заболявания), липсата на достъп до медицинска помощ и лесен достъп до възможности за слагане на край на живота (Фиг. 3).

фигура 4: Опити за самоубийство за периода 2009-2022 г.

В България двата най-често използвани методи за слагане край на живота са самообесването и самоотравянето с химични средства. Обесването се използва основно от възрастните, докато отравянето е предимно сред по-младото население (Фиг. 4 и Фиг. 5).

фигура 5: Относителен дял на възрастовите групи в България при обесването за периода 2009-2022 година.

фигура 6: Относителен дял на възрастовите групи в България при самоотравяне за периода 2009-2022 г.

Всяка смърт от самоубийство е трагедия. Научните изследвания обаче показват, че самоубийствата могат да бъдат намалени, когато има повече разбиране и подкрепа за хората в риск. За тази цел самоубийствата трябва да бъдат разпознати като сериозен проблем на общественото здраве и хората трябва да знаят, че те могат да бъдат предотвратени и че броят им може да бъде намален. Това може да бъде направено с по-голяма информираност и помощ за хората в риск, подобрение в лечението на психичните заболявания и на ограниченията на някои от методите за самоубийство*****.
Въпреки тенденцията за намаление на самоубийствата в България са необходими повече усилия от страна на институциите с особен фокус върху рисковите и уязвимите групи от населението.

книгопис:
1. Crosby A, Ortega L, Melanson C. Self-directed violence surveillance: Uniform definitions and recommended data elements, version 1.0 [PDF – 1 MB]. (2011). Atlanta, GA: Centers for Disease Control and Prevention, National Center for Injury Prevention and Control.
2. Наков, В. „История на събирането на информация за самоубийствата в България”- „Българско списание за обществено здраве”. София, Том XII, кн. 2 2020 г.: 12-20.
3. Наков, В. „Самоубийствата в България. Исторически контекст. Актуални данни“, Пловдив, Нитон, 2022, ISBN: 978-954-347-105-8.
4. ЦДА фонд 420к, опис 2, архивна единица 2109.
5. Кусев, М. Самоубийството. Неговите дълбоки истински причини. „Християнство и култура“, брой 9 (136) / 2018 г: 83-93.
6. ЦДА фонд 166к, опис 1, архивна единица 635.
7. ЦДА фонд 35, опис 5, архивна единица 236.
8. Наков, В. „Самоубийствата в България. Исторически контекст. Актуални данни“, Пловдив, Нитон, 2022, ISBN: 978-954-347-105-8.
9. Наков, В., И. Димитрова „Самоубийството в късна възраст между патологиятаи автономността: локални исторически следии актуални статистически данни“ – Критика и хуманизъм, София, 2020, кн. 53, бр. 2.
10. ЦДА фонд 1Б, опис 7, архивна единица 343.
11. ЦДА фонд 499, опис 2, архивна единица 74.

легенда:

* Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876-1878 г. Като протосингел на Екзархията, Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор. Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 г. и от 1920 до 1922 г. е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“. Автор е на много статии и брошури по църковни и национални въпроси. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

** Допълнителни данни и разглеждане на този проблем могат да се намерят в (Наков, 2022) и (Наков и Димитрова, 2021). Там е поставен и въпросът за една ключова разновидност на самоубийството – асистираното самоубийство – тема, която, за съжаление, не се изследва особено активно в България в нито едно професионално поле. В тази връзка могат да се споменат две разработки – Наков, П. Етични дилеми в края на живота. Проблемът с евтаназията и асистираното самоубийство. Дисертация за присъждане на ОНС „доктор“, 2014 и Кънева, В. (2011, юни 29). Защо законовото предложение изпреварва тежката дискусия за
евтаназията? http://www.mediapool.bg/zashto-zakonovoto-predlozhenie-izprevarva-tezhkata-diskusiya-zaevtanaziyata-news181407.html

*** Интересно е да се отбележи, че за тази смърт е докладвано директно в Москва.

**** Всички графики в статията са създадени въз основа на данните от Уеб базиран портал за мониторинг на суицидните действия в Република България.

***** Повече информация за психичното здраве и превенция на самоубийствата може да бъде намерена на следният адрес:
https://bgmental.ncpha.government.bg/bg/node/32?page=1