Сравнителен анализ на препоръките за здравословно хранене и основните хранителни режими по света

215
0
Сподели:
ГОДИНА: 2024 / БРОЙ: 7

М. Арнаудова1, Ц. Тотомирова2, Д. Иванова

1МБАЛ ВИТА, гр. София, 2Клиника Ендокринология и болести на обмяната, ВМА, гр. София

Храните са източници на ма­кронутриенти (въглехидра­ти, протеини, мазнини) и микро­нутриенти (витамини и минерали), необходими за покриване на нуждите на метаболизма и осигуряване на енергия за растеж, устойчивост на външни фактори, развитие и възпроизводство[1]. Те съдържат биологично активни компоненти, наречени „биоактивни съединения“ или „фитохимикали“, които допринасят за постигане на адекватен здравен статус. Познаването на състава на храната е от основно значение за вземането на решения за приема и насърчаването на здравословен диетичен режим. Консумацията на храни от различни групи и в балансирани пропорции осигурява адекватен прием на вещества и биоактивни съединения с потенциални ползи за здравето[3]. Съществуват редица научни доказателства, че разнообразната и балансирана диета с преобладаваща консумация на растителни продукти (плодове, зеленчуци, бобови растения, зърнени храни, ядки и др.) в сравнение с тези от животински произход подобрява здравето и намалява вредното въздействие на околната среда. Според EAT Lancet комисията, придържането към балансирани диети може да намали глобалните смъртни случаи с 19-23.6% годишно (10.8–11.6 млн.)[5].

Ограничаването на калориите е широко разпространен подход за подобряване на дългосрочното здраве. При различни видове организми е установено, че намаляването на калориите (без недохранване) е ефективно за удължаване на продължителността на живота и забавяне на появата на свързани с възрастта заболявания[6]. Молекулярните пътища, в основата на тези ползи, са сложни и многостранни, като намалена секреция на инсулин и инсулиноподобния растежен фактор-1 (IGF-1), инхибиране на mTOR киназа-сигнален механизъм, активиране на AMP-киназа и сиртуин 1 (SIRT1), регулиране на пътя на NAD+ и автофагията, както и намаляване на възпалението и оксидативния стрес[7,8]. В допълнителни анализи дори умерено наддаване на тегло (напр. 5 kg) по време на млада и средна възраст (18-55 години) е свързано със значително повишен риск от развитие на захарен диабет тип 2 (с 30%), артериална хипертония (с 14%), сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) (с 8%), злокачествени заболявания (с 6%) и преждевременна смърт (с 5%)[9]. Това количество наддаване на тегло се свързва и със 17% по-ниска вероятност за здравословно остаряване, дефинирано като липса на големи хронични заболявания и съществени когнитивни, физически или умствени ограничения след 55-годишна възраст[10].

Здравословната диета е тази, при която макронутриентите се консумират в подходящи пропорции за поддържане на енергийните и физиологични нужди, като се осигуряват достатъчно микронутриенти и хидратация за задоволяване на физиологичните нужди на тялото[11]. Въглехидратите са основният източник на енергия в диетата и се намират в най-голямо изобилие в зърнени храни, плодове, бобови растения и зеленчуци. Пресните плодове и зеленчуци доставят енергия, както и фибри, които предизвикват усещане за ситост и имат положителен ефект върху стомашно-чревната функция, нивата на холестерола и глюкозата. Освен това те са източници на фитохимикали (напр. полифеноли, фитостероли, каротеноиди), които са биоактивни съединения, за които се смята, че имат ползи за здравето. Флавоноидите подобряват секрецията на инсулин и намаляват инсулиновата резистентност, което предполага, че тези фитохимикали осигуряват ползи при затлъстяване и захарен диабет. Освен това полифенолите взаимодействат със стомашно-чревния микробиом по двупосочен начин, като увеличават чревните бактерии и се метаболизират от тези бактерии, за да образуват повече биоактивни съединения[12]. Многобройни епидемиологични проучвания са изследвали ролята както на количеството, така и на качеството на въглехидратите в диетата по отношение на дългосрочните здравни резултати и смъртността. Качеството на въглехидратите обикновено се определя според тяхната хранителна стойност и ефекти върху здравето, включително съдържание на фибри и гликемичен индекс и гликемичен товар. Доказателствата сочат, че качеството играе по-важна роля в хроничните заболявания, отколкото количеството.

Установено е, че диети с въглехидрати с висок гликемичен индекс или гликемично натоварване се свързват с повишен риск от наддаване на тегло, затлъстяване, захарен диабет, ССЗ, някои видове рак и смъртност, докато минимално обработените зърнени храни, бобови растения, плодове и зеленчуците без скорбяла предпазват от тези състояния[4].

Хранителните протеини са източник на енергия, както и на аминокиселини, включително тези, които човешкото тяло не може да произведе само. Те се извличат както от животински (месо, млечни продукти, риба и яйца), така и от растителни продукти (бобови, соеви, зърнени храни, ядки и семена), като първите се считат за по-богат източник поради набора от аминокиселини, висока смилаемост и по-голяма бионаличност. Животинските източници на протеини съдържат наситени мастни киселини, които са свързани със ССЗ, дислипидемия и някои видове рак. Въпреки че механизмите са неясни, червеното месо и по-специално преработеното месо водят до повишен риск от колоректален рак[12]. Животински протеини увеличават киселинния товар, променяйки алкално-киселинния баланс на тялото към ацидоза. Киселинното натоварване е свързано с инсулинова резистентност, нарушена глюкозна хомеостаза и развитието на калциеви камъни в урината[13].

Адекватният прием на протеини е важен за поддържане на чиста телесна маса през целия живот. При по-възрастните хора протеинът играе особено важна роля за предотвратяване на свързаната с възрастта загуба на скелетна мускулна маса, запазване на костната маса и намаляване на риска от фрактури. За тези, които не получават достатъчно протеини от диетата си, добавките с аминокиселини могат да подобрят силата и функционалния статус.

Мазнините са основните структурни компоненти на клетъчните мембрани и също са източници на енергия. Хранителните мазнини са мононенаситени, полиненаситени, наситени и трансмазнини.

Съдържанието им в храната обикновено е смес от тези различни видове. Ненаситените мазнини се намират в различни храни като риба, растителни масла, ядки и семена, докато животинските продукти съдържат по-голям дял наситени. Трансмазнините са предимно резултат от обработката на растителни масла, но присъстват и в малки количества в животински продукти[14]. Ненаситените мазнини се свързват с намален сърдечно-съдов риск и риск от смъртност, докато трансмазнините и в по-малка степен наситените мазнини са свързани с отрицателни въздействия върху здравето, включително повишен риск от смъртност[15]. Две групи полиненаситени мастни киселини, омега-3 и омега-6, се описват като есенциални мастни киселини, тъй като са необходими за нормален растеж и възпроизводство, но не се произвеждат от тялото и следователно трябва да се набавят от хранителни източници. Морските дарове, особено тлъстите риби, осигуряват омега-3, а добавките са широко достъпни за тези, които не си набавят препоръчителния прием само с храната.

Въпреки че са необходими в по-малки количества в сравнение с макроелементите, микроелементите са нужни за нормален растеж, метаболизъм, физиологично функциониране и клетъчна цялост[16]. Преминаването от цели към преработени, рафинирани храни е намалило качеството на микронутриентите в съвременните диети. Недостигът на витамини и минерали е замесен в клетъчното стареене, тъй като води до хронични метаболитни смущения. Придържайки се към тези наблюдения, адекватен диетичен прием или добавки с микроелементи, които имат антиоксидантни свойства (напр. витамини А, С и Е, мед, цинк и селен) е предложен като средство за намаляване на риска от прогресия на заболявания, свързани с възрастта. Водата е основният компонент на тялото, съставляващ по-голямата част от чистата телесна маса и общото телесно тегло[16]. Водата не само осигурява хидратация, но и носи микроелементи, включително микроелементи и електролити. Питейната вода може да осигури до 20% от дневния препоръчителен прием на калций и магнезий[17].

Полифенолите са разнообразна група от естествено срещащи се съединения, намиращи се в храни на растителна основа (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и бобови растения, соя, кафе, чай, какао, червено вино, билки и подправки)[18]. Има хиляди различни полифеноли, които могат да бъдат категоризирани в подкласове, включително флавоноиди (намиращи се в плодове, зеленчуци, чай, кафе, какао и соя), лигнани (в семена, зърна и зеленчуци), фенолни киселини (в кафе, ядки и плодове) и ресвератрол (в гроздето и виното). Поради техните антиоксидантни, противовъзпалителни и антиканцерогенни свойства, богатите на полифеноли храни се считат за важен компонент на здравословните диетични модели. В допълнение към техните кардиометаболитни ползи, като подобрен липиден профил и понижено кръвно налягане, полифенолите имат потенциала да подобрят когнитивната функция и да намалят риска от невродегенеративни заболявания[19]. Освен това те действат като пребиотици, насърчавайки растежа на полезни чревни бактерии и поддържайки здрав чревен микробиом[18]. Сред храните, богати на полифеноли, кафето се откроява като основен източник. Хлорогенните киселини са най-разпространените полифеноли в кафето, притежаващи силни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Многобройни епидемиологични проучвания са изследвали връзките между консумацията на кафе и риска от хронични заболявания[20]. Доказано е, че умерената консумация (3-5 стандартни чаши на ден) е свързана с намален риск от развитие на захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и някои видове рак (черен дроб, ендометриум и колоректален рак). Умерената консумация на кафе също е свързана с по-нисък риск от преждевременна смърт[21]. В допълнение, консумацията на кафе се свързва с намален риск от когнитивни разстройства и болестта на Паркинсон[22]. Освен това има последователни доказателства, че консумацията на кафе е свързана с намален риск от депресия[23] и самоубийство[24]. Редовната консумация на чай се свързва с ползи за здравето, включително по-нисък риск от захарен диабет тип 2, ССЗ и смъртност[25]. Зеленият чай има високо съдържание на катехини и други полифеноли с мощни антиоксидантни ефекти, особено епигалокатехин галат – подобрява липидния профил, намалява кръвното налягане и подобрява съдовата функция[26]. Боровинките са богати на полифеноли, особено на антоцианини. Консумацията им е свързана с по-нисък риск от захарен диабет тип 2, ССЗ и смъртност от всякаква причина[27]. Билките и подправките са широко използвани в глобалните кухни, като допринасят не само за разнообразието от вкусове, но и за потенциални ползи за здравето поради богатото им съдържание на биоактивни съединения. Експериментални проучвания показват, че много билки и подправки имат антимикробни, антиоксидантни и антитуморни свойства[27].

Тъй като отделните храни или хранителни вещества обикновено не се консумират изолирано, важно е да се разберат здравните ефекти от цялостните диетични модели, които могат да осигурят по-изчерпателна представа за цялостната диета[27]. Нещо повече, диетичните модели могат да вземат предвид културните и регионалните вариации в диетата, което прави диетичните препоръки по-адаптивни и подходящи за различни популации.

Диетата DASH получава името си от проучването Dietary Approaches to Stop Hypertension, което оценява влиянието на диетичните модели върху кръвното налягане. Пациентите, приемали диета, богата на плодове, зеленчуци и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини и намалено количество наситени мазнини и холестерол, са имали значително по-голямо понижение на кръвното налягане. Освен това има данни за подобрения в други сърдечно-съдови рискови фактори или съпътстващи заболявания (LDL-C, общ холестерол, наднормено тегло/затлъстяване и инсулинова чувствителност) и намаляване на неблагоприятните резултати като развитие на ССЗ, коронарна болест на сърцето, инсулт, сърдечна недостатъчност, метаболитен синдром и захарен диабет (включително подобрени резултати от бременност при жени с гестационен диабет)[28]. Диетичният модел набляга на консумацията на зеленчуци, плодове, обезмаслени или нискомаслени млечни продукти, пълнозърнести храни и различни източници на протеин (морски дарове, постно месо, яйца, бобови растения, ядки, семена и соя). Препоръчва се и ограничена консумация на добавени захари (<10% от калориите на ден), наситени мазнини (<10% от калориите на ден), натрий (<2300 mg/ден) и алкохол (≤1 напитка на ден за жени и ≤2 напитки на ден за мъже).
Традиционната корейска диета се състои от ориз и други пълнозърнести храни, ферментирала храна, зеленчуци, протеини предимно от бобови растения и риба за разлика от червено месо, лечебни билки (напр. чесън, зелен лук, джинджифил) и сусам. Ястията се състоят от малки порции от сезонни хранителни източници и са домашно приготвени. За разлика от западната диета, не включва много пържени храни[29]. Епидемиологичните данни показват намален риск от метаболитен синдром, затлъстяване, хипертония и хипертриглицеридемия сред индивиди, които следват корейските диетични модели[30].

Традиционната китайска диета включва ориз или юфка, супи, зеленчуци, хляб на пара, плодове и зеленчуци, соя, морски дарове и месо. Макар и с по-високо съдържание на въглехидрати и по-ниско съдържание на мазнини в сравнение със западната, традиционната китайска диета изглежда не води до наддаване на тегло при здрави китайци с нормално тегло, което предполага, че ограничаването на въглехидратите може да не е универсално приложима интервенция за борба със затлъстяването и кардиометаболитния риск[31]. Подобно на корейската диета, японската се характеризира с малки порции от множество компоненти, съставено от ориз, риба (често сурова), супи и кисели краставички.

Традиционната Средиземноморска диета е смятана за модел за здравословно хранене. Основните ù характеристики включват изобилие от растителни храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и бобови растения; зехтин като основен източник на мазнини; риба и птиче месо, консумирани в ниски до умерени количества; относително ниска консумация на червено месо; умерена консумация на вино. Има убедителни доказателства, че е свързана с намален риск от затлъстяване, захарен диабет тип 2, хипертония, дислипидемия, ССЗ, инсулт, сърдечна недостатъчност и така води до увеличаване на дълголетието[32]. В допълнение, диетата се свързва с по-бавно прогресиране на свързания с възрастта когнитивен спад и по-нисък риск от невродегенеративни разстройства като деменция и болестта на Алцхаймер[33]. Подобно на средиземноморската, скандинавската диета се фокусира върху растителни и местни храни, които обикновено се срещат в скандинавските страни.

Диетите на растителна основа се състоят от разнообразен спектър от диетични модели на ограничена консумация на животински храни. Вегетарианските диети са основна категория диети на растителна основа, вариращи от частично до пълно изключване на животински продукти, каквито са веганските. Редица проучвания показват, че вегетарианците са склонни да имат по-нисък риск от затлъстяване и захарен диабет тип 2, отколкото невегетарианците[34]. При тези диети е важно да се обърне внимание на хранителната адекватност (дефицити на витамини B12 и D, желязо, калций, цинк и дълговерижни омега-3 мастни киселини) особено при веганите, които напълно изключват животински храни.

Диетите с ниско съдържание на въглехидрати или кетогенните диети са обстойно изследвани за тяхното въздействие върху метаболитните резултати и дълголетието. При кетогенните има екстремно ниско съдържание на въглехидрати и състояние на кетоза, при което тялото използва кетотела за енергия. Проучванията при животни предполагат, че кетогенната диета може да подобри дълголетието и продължителността на здравето чрез повлияване на множество метаболитни пътища и пътища на стареене, включително намаляване на mTOR сигнализирането, активиране на AMPK и SIRT1, подобряване на инсулиновата чувствителност и инхибиране на хроничното възпаление[35]. В допълнение, ограничаването на въглехидратите понижава нивата на кръвната глюкоза, намалява постпрандиалните глюкозни пикове и подобрява инсулиновата чувствителност при гликемичен контрол на пациенти със захарен диабет тип 2[36]. Много ниският прием на въглехидрати води до намален прием на фибри, витамини и минерали, което може да има отрицателни последици за здравето. Въпреки че диетите с ниско съдържание на въглехидрати често намаляват нивата на триглицеридите и повишават нивата на HDL, такива диети са свързани с повишени нива на LDL холестерол[37]. Понастоящем няма стандартна дефиниция за нисковъглехидратна диета, която да е приета в научната общност. Допустимият диапазон за разпределение на въглехидрати е 45-65% от дневния калориен прием, с препоръчителни 130 g въглехидрати на ден за всички възрастови групи, считани за средното количество, използвано ежедневно от мозъка.

Доказателствата обаче показват, че мозъкът може да използва други субстрати като кетони, а глюкозата може да бъде получена от невъглехидратни източници, чрез глюконеогенеза, за адекватно поддържане на енергийните нужди независимо от приема на въглехидрати[38]. Доказано е, че диетичните модели с по-ниско съдържание на въглехидрати (по-малко от 130 g на ден) водят до по-благоприятни ефекти върху средната загуба на тегло и някои рискови маркери за сърдечно-съдови заболявания в сравнение с диетичните модели с ниско съдържание на мазнини[39]. Мета-анализ на 38 клинични проучвания, които оценяват 6499 възрастни, показват, че диетичните модели с по-ниско съдържание на въглехидрати са ефективни за подобряване на загубата на тегло, HDL-холестерола и три­глицеридите при възрастни в сравнение с диети с ниско съдържание на мазнини[39]. Анализ на осем проучвания показва, че диета с много ниско съдържание на въглехидрати влияе благоприятно върху загубата на тегло, обиколката на талията, гликирания хемоглобин, триглицеридите и HDL-холе­стерола при пациенти със захарен диабет тип 2[40]. Също така, кетогенната диета намалява маркерите за възпаление. Индивиди със захарен диабет тип 2, на които е препоръчана кетогенна диета, демонстрират по-нисък серумен С-реактивен протеин и бели кръвни клетки[41], както и значително намаление на 15 от 16 възпалителни/имунни модулатори, измерени след 1 и 2 години[42]. Въпреки стабилните клинични доказателства, показващи благоприятните ефекти на добре изградените диети с ниско съдържание на въглехидрати върху маркерите на метаболитното здраве, дългосрочната безопасност на нисковъглехидратните диети остава спорна. Мета-анализ на проучвания с най-малко 1 година проследяване, показва, че определени диети с ниско съдържание на въглехидрати са свързани със значително по-висок риск от смъртност по всякаква причина и не са значително свързани с риска от сърдечно-съдова смъртност[43]. Резултатите от по-скорошен систематичен преглед обаче показват, че при възрастни с диабет тип 2 пациентите, които се придържат към диета с ниско съдържание на въглехидрати, могат да получат ремисия на заболяването без неблагоприятни последици[44].

Признавайки, че различните хранителни модели имат припокриващи се компоненти, но също така и уникални характеристики, е необходимо да се проведат допълнителни проучвания, за да се определят ефектите от комбинирането на множество елементи на различни хранителни модели върху здравето. Този подход на „фюжън диета“ не само увеличава ползите от диетичните стратегии за намаляване на хроничните заболявания и насърчаване на остаряването в добро здраве, но също така повишава възприемчивостта от по-широки групи от населението. Отдавна признатата централна роля и значението на храненето за добро здраве естествено води до практическия въпрос какво да ядем, за да останем здрави.

книгопис:
1. Moreiras, O.; Carbajal, A.; Cabrera, L.; Cuadrado, C. Tablas de Composición de Alimentos. Guía de Prácticas, 9th ed.; Ediciones Pirámide: Madrid, Spain, 2018. 

2. Feng L, Gao J, Xia W, Li Y, Lowe S, Yau V, et al. Association of sugar-sweetened beverages with the risk of colorectal can- cer: a systematic review and meta-analysis. Eur J Clin Nutr. 2023. Epub 2023 Jul 12. https://doi.org/10.1038/s41430- 023- 01302- x 

3. OMS Alimentación Sana. Available online: https://www.who.int/es/news-room/fact-sheets/detail/healthy-diet (accessed on 26 May 2021). 

4. Siervo, M.; Lara, J.; Chowdhury, S.; Ashor, A.; Oggioni, C.; Mathers, J.C. Effects of the Dietary Approach to Stop Hypertension (DASH) diet on cardiovascular risk factors: A systematic review and meta-analysis. Br. J. Nutr. 2015, 113, 1–15. 

5. Fontana L, Partridge L. Promoting health and longevity through diet: from model organisms to humans. Cell 2015;161(1):106–18. https://doi.org/10.1016/j.cell.2015. 02.020
6. Longo VD, Anderson RM. Nutrition, longevity and disease: from molecular mechanisms to interventions. Cell 2022; 185(9):1455–70. https://doi.org/10.1016/j.cell.2022.04. 002
7. MihaylovaMM,ChaixA,DelibegovicM,RamseyJJ,BassJ, Melkani G, et al. When a calorie is not just a calorie: diet quality and timing as mediators of metabolism and healthy aging. Cell Metab. 2023;35(7):1114–31. Epub 2023 Jun 30. https://doi.org/10.1016/j.cmet.2023.06.008
8. Zheng Y, Manson JE, Yuan C, Liang MH, Grodstein F, Stampfer MJ, et al. Associations of weight gain from early to middle adulthood with major health outcomes later in life. JAMA 2017;318(3):255–69. https://doi.org/10.1001/jama. 2017.7092
9. Veronese N, Li Y, Manson JE, Willett WC, Fontana L, Hu FB. Combined associations of body weight and lifestyle factors with all cause and cause specific mortality in men and women: prospective cohort study. BMJ 2016;355:i5855. Epub 2016 Nov 24. https://doi.org/10.1136/bmj.i5855
10. Stark, C. Guidelines for Food and Nutrient Intake. In Biochemistry, Physiology and Molecular Aspects of Human Nutrition, 3rd ed.; Stipanuk, M.H., Caudill, M.A., Eds.; Elsevier Saunders: St. Louis, MO, USA, 2013; 
pp. 34–47. 

11. Fraga, C.G.; Croft, K.D.; Kennedy, D.O.; Tomas-Barberan, F.A. The effects of polyphenols and other bioactives on human health. Food Funct. 2019, 10, 514–528. 

12. Demeyer, D.; Mertens, B.; De Smet, S.; Ulens, M. Mechanisms linking colorectal cancer to the consumption of (processed) red meat: A review. Crit. Rev. Food Sci. Nutr. 2016, 56, 2747–2766. 

13. Della Guardia, L.; Thomas, M.A.; Cena, H. Insulin sensitivity and glucose homeostasis can be influenced by metabolic acid load. Nutrients 2018, 10, 618 

14. Brenna, J.T.; Sacks, G.L. Lipid Structure, Nomenclature, and Chemical Properties. In Biochemistry, Physiology and Molecular Aspects of Human Nutrition, 3rd ed.; Stipanuk, M.H., Caudill, M.A., Eds.; Elsevier Saunders: St. Louis, MO, USA, 2013; pp. 91–119. 

15. de Souza, R.J.; Mente, A.; Maroleanu, A.; Cozma, A.I.; Ha, V.; Kishibe, T.; Uleryk, E.; Budylowski, P.; Schunemann, H.; Beyene, J.; et al. Intake of saturated and trans unsaturated fatty acids and risk of all cause mortality, cardiovascular disease, and type 2 diabetes: Systematic review and meta-analysis of observational studies. BMJ 2015, 351, h3978. 

16. Stipanuk, M.H.; Caudill,M.A. The Minerals and Water. In Biochemistry, Physiology and Molecular Aspects of Human Nutrition, 3rd ed.; Stipanuk, M.H., Caudill, M.A., Eds.; Elsevier Saunders: St. Louis, MO, USA, 2013;pp. 719–720.
17. World Health Organization. Nutrients in Drinking Water; World Health Organization: Geneva, Switzerland, 2005. 

18. Rana A, Samtiya M, Dhewa T, Mishra V, Aluko RE. Health benefits of polyphenols: a concise review. J Food Biochem. 2022;46(10):e14264. Epub 2022 Jun 13. https://doi.org/ 10.1111/jfbc.14264
19. Puri S, Shaheen M, Grover B. Nutrition and cogni- tive health: a life course approach. Front Public Health. 2023;11:1023907. Epub 2023 Mar 27. 

20. van Dam RM, Hu FB, Willett WC. Coffee, caffeine, and health. N Engl J Med. 2020;383(4):369–78. https://doi.org/ 10.1056/NEJMra1816604 

21. Kim Y, Je Y, Giovannucci E. Coffee consumption and all-cause and cause-specific mortality: a meta-analysis by potential modifiers. Eur J Epidemiol. 2019;34(8):731–52. 

22. Grosso G, Godos J, Galvano F, Giovannucci EL. Coffee, caf- feine, and health outcomes: an umbrella review. Annu Rev Nutr. 2017;37:131–56. https://doi.org/10.1146/annurev- nutr- 071816- 064941 

23. Torabynasab K, Shahinfar H, Payandeh N, Jazayeri S. Asso- ciation between dietary caffeine, coffee, and tea consump- tion and depressive symptoms in adults: a systematic review and dose-response meta-analysis of observational studies. Front Nutr. 2023;10:1051444. Epub 2023 Feb 09.
24. Lucas M,O’Reilly EJ,Pan A, Mirzaei F,Willett WC,Okereke OI,et al.Coffee, caffeine, and risk of completed suicide: results from three prospective cohorts of American adults. World J Biol Psychiatry. 2014;15(5):377–86.Epub 2013Jul 02. 

25. Chung M, Zhao N, Wang D, Shams-White M, Karlsen M, Cassidy A, et al. Dose–response relation between tea consumption and risk of cardiovascular disease and all- cause mortality: a systematic review and meta-analysis of population-based studies. Adv Nutr. 2020;11(4):790–814. 

26. Li A, Wang Q, Li P, Zhao N, Liang Z. Effects of green tea on lipid profile in overweight and obese women. Int J Vitam Nutr Res. 2023. Epub 2023 Apr 21.
27. HU, Frank B. Diet strategies for promoting healthy aging and longevity: An epidemiological perspective. Journal of internal medicine, 2024, 295.4: 508-531.
28. Chiavaroli, L.; Viguiliouk, E.; Nishi, S.K.; Blanco Mejia, S.; Rahelic, D.; Kahleova, H.; Salas-Salvado, J.; Kendall, C.W.; Sievenpiper, J.L. DASH dietary pattern and cardiometabolic outcomes: An umbrella review of systematic reviews and meta-analyses. Nutrients 2019, 11, 338. 

29. Kim, S.; Kim, M.; Lee, M.; Park, Y.; Lee, H.; Kang, S.; Lee, H.; Lee, K.; Yang, H.; Kim, M.; et al. Korean diet: Characteristics and historical background. J. Ethn. Foods 2016, 3, 26–31.
30. Lee, K.W.; Cho, M.S. The traditional Korean dietary pattern is associated with decreased risk of metabolic syndrome: Findings from the Korean National Health and Nutrition Examination Survey, 1998–2009. J. Med. Food 2014, 17, 43–56. 

31. Wan, Y.; Wang, F.; Yuan, J.; Li, J.; Jiang, D.; Zhang, J.; Huang, T.; Zheng, J.; Mann, J.; Li, D. Effects of 
macronutrient distribution on weight and related cardiometabolic profile in healthy non-obese Chinese: A 
6-month, randomized controlled-feeding trial. EBioMedicine 2017, 22, 200–207. 

32. Guasch-Ferré M, Willett WC. The Mediterranean diet and health: a comprehensive overview. J Intern Med. 2021;290(3):549–66.Epub 2021 Aug 23
33. Fu J, Tan LJ, Lee JE, Shin S. Association between the Mediterranean diet and cognitive health among healthy adults: a systematic review and meta-analysis. Front Nutr. 2022;9:946361. Epub 2022 Jul 28
34. Wang T, Masedunskas A, Willett WC, Fontana L. Vegetarian and vegan diets: benefits and drawbacks. Eur Heart J. 2023;44(36):3423–39. Epub 2023 Jul 14.

35. Roberts MN, Wallace MA, Tomilov AA, Zhou Z, Marcotte GR, Tran D, et al. A ketogenic diet extends longevity and healthspan in adult mice. Cell Metab. 2017;26(3):539– 546.e5.
36. Ludwig DS, Hu FB, Tappy L, Brand-Miller J. Dietary carbohydrates: role of quality and quantity in chronic disease. BMJ 2018;361:k2340. Epub 2018 Jun 13. https://doi.org/ 10.1136/bmj.k2340 

37. Patikorn C, Saidoung P, Pham T, Phisalprapa P, Lee YY, Varady KA, et al. Effects of ketogenic diet on health out- comes: an umbrella review of meta-analyses of randomized clinical trials. BMC Med. 2023;21(1):196. Epub 2023 May 25. https://doi.org/10.1186/s12916-023-02874-y
38. Cahill GF Jr. Fuel metabolism in starvation. Annu Rev Nutr. (2006) 26:1–22.
39. Chawla S, Tessarolo Silva F, Amaral Medeiros S, Mekary RA, Radenkovic D. The effect of low-fat and low-carbohydrate diets on weight loss and lipid levels: A systematic review and meta-analysis. Nutrients. (2020) 12:3774.
40. Zhou C, Wang M, Liang J, He G, Chen N. ketogenic diet benefits to weight loss, glycemic control, and lipid profiles in overweight patients with type 2 diabetes mellitus: A meta-analysis of randomized controlled trails. Int J Environ Res Public Health. (2022) 19:10429.
41. Bhanpuri NH, Hallberg SJ, Williams PT, McKenzie AL, Ballard KD, Campbell WW, et al. Cardiovascular disease risk factor responses to a type 2 diabetes care model including nutritional ketosis induced by sustained carbohydrate restriction at 1 year: An open label, non-randomized, controlled study. Cardiovasc Diabetol. (2018) 17:56.
42. Phinney S, Adams R, Athinarayanan S, McKenzie A, Volek J. SAT-LB125 broad spectrum effects of a ketogenic diet delivered by remote continuous care on inflammation and immune modulators in type 2 diabetes and prediabetes. J Endocr Soc. (2020) 4(Suppl. 1):SAT–LB125.
43. Noto H, Goto A, Tsujimoto T, Noda M. Low-carbohydrate diets and all-cause mortality: A systematic review and meta-analysis of observational studies. PLoS One. (2013) 8:e55030. doi: 10.1371/journal.pone.0055030
44. Goldenberg JZ, Day A, Brinkworth GD, Sato J, Yamada S, Jonsson T, et al. Efficacy and safety of low and very low carbohydrate diets for type 2 diabetes remission: Systematic review and meta-analysis of published and unpublished randomized trial data. BMJ. (2021) 372:m4743.

Сподели: