Базално-клетъчен кожен карцином

Определение
Базално-клетъчният кожен рак (БККР) е най-често срещаното онкологично заболяване на човешката кожа от епителен произход, състои се от базалоидни клетки и клинично се характеризира с локална деструкция и изключително рядко метастазиране[1,5,6,13,19-22].

Синоними
В научната медицинска литература базално-клетъчният кожен рак (БККР) много често се заменя от следните, напълно идентични семантично, термини: базалиом (Б), базоцелуларен карцином (БЦК), базално-клетъчен карцином на кожата (БККК) и базално-клетъчен епителиом (БКЕ)[1,5,6,13].

Кратка историография
Косвени данни за това, че базално-клетъчният карцином на кожата е бил известен още по времето на Древен Египет и Месопотамия, са установените кожни лезии в египетските мумии на някои фараони и намерените следи от опитите за лечението му.
През 1827 г. A. Jacob за първи път дава подробно клинично описание на заболяването, а J. Hutchinson първи формулира 14-те основни клинични признака на базалиома и неговите клинични форми.
През 1803 г. Krampecher успява да докаже епителния произход на тумора и му дава названието “базоцелуларен карцином”[11-13].

Епидемиология
Базоцелуларният карцином е най-често срещаната малигнена кожна неоплазма при хората от бялата раса и е най-честият злокачествен тумор като цяло в човешката популация[7].
По данни на различни автори, той варира като честота от 45 до 96% от всички епителни малигнени нео­плазми при хората[1-3,5,6, 11-13].

През последните няколко десетилетия се установява значително нарастване на заболеваемостта от базалиом в целия свят. В САЩ например, ежегодно се регистрират над 4 000 000 случая на базоцелуларен кожен карцином. По данни на Американското раково общество, само през 2006 г. са регистрирани над 2 000 000 случая на базалиом в страната. Във Великобритания заболеваемостта от 1972 до 1992 г. е нараснала над три пъти; в Австралия положението е сходно. Само за периода от 1999 до 2009 г. заболеваемостта в Руската федерация се е увеличила 1,3 пъти. По данни на Московския раков регистър от 2014 г. базалиомът е 91.5% от всички немеланомни малигнени кожни тумори. В Швейцария за периода от 1979 до 1999 г. заболеваемостта е нараствала ежегодно с 2.6%. В Украйна базалиомът заема “почетното” второ място след рака на млечната жлеза при жените и трето място при мъжете, отстъпвайки само на рака на белите дробове и на простатната жлеза[1,5,6,13,17,19-22].

Заболяването може да възникне във всяка възраст, но най-често се наблюдава след започването на четвъртата жизнена декада.
Според данните на научната медицинска литература се установява полово различие – по-често от базоцелуларен карцином боледуват мъжете. По отношение на броя на лезиите в 85% от случаите се наблюдава единична, и едва в 15% – повече от една на брой.

Цветът на кожата също е от голямо значение – много по-голяма е заболеваемостта при I-ви и II-ри фототип по Фицпатрик, с наличие на рижа или светлоруса коса, сини или зелени очи. Основната локализация на заболяването е главата и шията (около 80% от случаите), а в останалите около 20% – всеки друг участък от кожната повърхност на човешкото тяло[1,5,6,13,17,19-22].

Етиология
Базо-целуларният карцином е полиетиологично заболяване, но все пак, вече са установени водещите решаващи етиологични фактори за възникването му, които систематизирано представяме в Табл. 1[1].

Патохистологична класификация
За съжаление, и до днес все още няма общоприета, международно утвърдена патохистологична класификация на базално-клетъчния кожен карцином, чието многообразие представяме в Табл. 2[7,10].

Клинична картина
От клинична гледна точка най-практично е да се различават две форми на базално-клетъчен карцином – екзофитна и ендофитна.
В началото туморът се проявява с макула, над която се визуализира деск­вамация, брадавицоподобно образувание или нодулус. Повърхността не е гладка, покрита е или със сквами, или с круста, много лесно се травматизира и се получават хеморагии.
При екзофитната форма туморът има вид на масивен плътен възел на широка основа, с грапава повърхност. По-късно в центъра на неоплазмата се формира некротичен участък и разязвяване.
При ендофитната форма много рано възниква некроза на тумора и се формира кратероподобен улкус с приповдигнати краища, неравно дъно и плътна консистенция, покрит със сивкав налеп, след чието снемане се оголва кръвотечащо дъно. По-късно инфилтративните и деструктивните процеси се разширяват като обхващат и разрушават всички околни тъкани[1,5,6,8,9,13,19-22].

Клинично стадиране
Клиничното стадиране на базално-клетъчния кожен карцином се осъществява по общоприетата в медицинската онкология класификация TNM, която представяме в Табл. 3[1,5,6].

Стадирането на базално-клетъчния кожен карцином се осъществява по следния начин (Табл. 4)[1,5,6].

Диференциална диагноза
Диференциално-диагностичният план на базално-клетъчния кожен карцином включва следните заболявания: плоскоклетъчен кожен рак, малигнен меланом, кератоакантом, метатипичен рак на кожата, сенилна кератоза, аденом на мастна жлеза, лимфоцитом и други кожни лимфоми[1,5,6,13,19-22].

Терапия
Терапията на базално-клетъчния кожен карцином е с локални медикаменти, местни деструктивни методи, лъчетерапия и радикално хирургично лечение.
Локалната медикаментозна терапия на базалиомите систематизирано представяме в Табл. 5[1,5,6,13-16].

Хирургичните методи на терапия се разделят на нерадикални (щадящи) и радикални (Табл. 6)[1,4-6,13].

книгопис:

1. Бондар ГВ, Шевченко АІ, Галайчук ІЙ. Онкологія. Національний підручник. Кіїв: Медицина, 2019. 520 с.
2. Волгин ВН, Мордоцева ВВ, Колбина МС, Кахишвили НН. Базально-клеточный рак кожи. Экспериметальная и клиническая дерматокосметология. 2012;3:14-19.
3. Волгин ВН, Соколова ТВ, Колбина МС, Соколовская АА. Базально-клеточный рак кожи: эпидемиология, этиология, патогенез, клиническая картина. Вестник дерматологии и венерологии. 2013;2:6-14.
4. Волгин ВН, Соколова ТВ, Колбина МС, Соколовская АА. Базально-клеточный рак кожи: диагностика, лечение. Вестник дерматологии и венерологии. 2013;2:16-23.
5. Галайчук ІЙ. Клінічна онкологія. Тернопіль: Укрмедкнига, 2003. 276 с.
6. Дрижак ВІ, Домбрович МІ. Медсестринство в онкології. Тернопіль: Укрмедкнига, 2001. 224 с.
7. Кантарджиев ВТ. Базалноклетъчен карцином ─ етиология, диагностика, лечение. София: ВМА, 2019. 130 с.
8. Молочков ВА. Базалиома: клиника, диагностика, лечение, профилактика. Consilium medicum. Дерматология. 2013;4:40-44.
9. Молочков ВА, Снарская ЕС, Поляков ПЮ. и соавт. К проблеме базалиом кожи. Российский журнал кожных и венерических болезней. 2005;6:4-9.
10. Писклакова ТП. Базально-клеточный рак кожи и его классификация. Российский журнал кожных и венерических болезней. 2003;1:6-7.
11. Снарская ЕС. Базалиома (современное представление о патогенезе, клинико-морфологической картине и лечении). Медицинская помощь. 2003;6:16-21.
12. Снарская Е, Челюканова М. Базально-клеточный рак кожи. Врач. 2006;2:30-33.
13. Снарская ЕС, Молочков ВА. Базалиома. Москва: Практическа медицина, 2018. 184 с.
14. Третьякова ЕИ. Современные методы лечения базально-клеточного рака кожи. Consilium medicum. Дерматология. 2010;2:13-18.
15. Третьякова ЕИ. Современные неинвазивные методы лечения базально-клеточного рака кожи. Consilium medicum. Дерматология. 2012;2:39-43.
16. Чупров ИН. Базально-клеточный рак кожи. Архив патологии. 2007;6:52-56.
17. Юрченко АИ, Индилова НИ. Этиология и эпидемиология базально-клеточного рака кожи. Consilium medicum. Дерматология. 2009;1:19-24.
18. Якимова ТП, Якимов ДЮ, Шевченко ОВ. Базально-клітинний рак шкіри: сучасні проблеми. Український радіологічний журнал. 2014;1:46-55.
19. Heath MS, Bar A. Basal Cell Carcinoma. Dermatol. Clin. 2023;41:13-21.
20. Ramachandran S, Fryer AA, Smith AG, Lear JT et al. Basal Cell Carcinoma. Cancer. 2000;89:1012-1018.
21. Telfer NR, Colver GB, Bowers PW. Guidelines for the management of Basal Cell Carcinoma. British Assotiation of Dermatologists. Br. J. Dermat. 1999;141:415-423.
22. Wong CS, Strange RC, Lear JT. Basal Cell Carcinoma. BMJ. 2003;327:794-798.