- Изследваното вещество nerandomilast постига първичната крайна цел и в двете клинични проучвания фаза III, FIBRONEER™-IPF и FIBRONEER™-ILD, като значително намалява спада на форсирания витален капацитет (FVC) [ml] с абсолютна промяна спрямо изходното ниво на 52-ра седмица в сравнение с плацебо[1,2].
- Профилът на безопасност и поносимост на nerandomilast е консистентен и в двете проучвания, като честотата на трайно прекратяване на лечението е сходна с тази на плацебо[1,2].
И в двете клинични проучвания съставната ключова вторична крайна цел (време до първото остро обостряне на ИБФ/ИББ, първата хоспитализация поради респираторна причина или смърт) не е постигната. Въпреки това в клиничното проучване FIBRONEER™-ILD смърт е настъпила при числено по-малък брой от пациентите, лекувани с nerandomilast, отколкото с плацебо[1,2]. - Вече са подадени заявления за регистрация на нов лекарствен продукт за nerandomilast при лечение на идиопатична белодробна фиброза (ИБФ) и прогресивна белодробна фиброза (ПБФ) към регулаторните органи на САЩ, Китай и ЕС, като предстои и в други географски региони.
Фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim обяви подробни резултати от клиничните проучвания фаза III FIBRONEER™-IPF и FIBRONEER™-ILD. Проучванията оценяват nerandomilast, изследван перорален преференциален инхибитор на фосфодиестераза 4В (PDE4B), при пациенти с идиопатична белодробна фиброза (ИБФ) и прогресивна белодробна фиброза (ПБФ), съответно със и без основна антифибротична терапия. Резултатите са публикувани в сп. The New England Journal of Medicine и са представени като късна обява (late-breaking abstract) на Международната конференция на Американското торакално общество (ATS) 2025.
И в двете клинични проучвания е постигната първичната крайна цел при двете дози от 9 mg и 18 mg, измерена чрез намаляване на абсолютната промяна от изходното ниво в спада на форсирания витален капацитет (FVC) [ml] на 52-ата седмица в сравнение с плацебо[1,2]. FVC е показател за белодробната функция[3].
„След редица предизвикателства пред научната общност за представяне на нови клинични данни, ИБФ и ПБФ продължават да причиняват сериозни увреждания на пациентите“, каза д-р Тоби Мейър, доктор на медицинските науки, професор по клинична медицина в Медицинския факултет Кек, Южнокалифорнийски университет, Лос Анджелис. „Фактът, че две фаза III клинични проучвания постигнаха основната крайна цел, представлява значителен пробив за научната общност, като подчертава потенциала на nerandomilast за значимо въздействие върху неудовлетворените медицински нужди на пациентите – както като монотерапия, така и в комбинация с настоящите терапии“, отбеляза той.
И в двете клинични проучвания са наблюдавани сходни нива на трайно прекратяване на лечението в сравнение с плацебо: във FIBRONEER™-IPF нежеланите събития са довели до преустановяване на лечението в 14.0% от групата на nerandomilast 18 mg, 11.7% от групата на nerandomilast 9 mg и 10.7% от групата на плацебо[1,2]. При FIBRONEER™-ILD нежелани събития са довели до трайно прекратяване на схемата на лечение при 10.0% от групата на nerandomilast 18 mg, 8.1% от групата на nerandomilast 9 mg и 10.2% от групата на плацебо[2]. И в двете изпитвания не са установени разлики между групите с nerandomilast и плацебо по отношение на нежелани събития от особен интерес като васкулит, депресия, суицидност или медикаментозно индуцирано чернодробно увреждане[1,2].
„Идиопатичната белодробна фиброза и прогресивната белодробна фиброза са сериозни състояния, при които един на всеки двама души умира в рамките на пет години след поставяне на диагноза ИБФ. Въпреки това продължават научните изследвания, които да удовлетворят необходимостта от допълнителни терапии и да предложат нови възможности за лечение на пациентите“, заяви Шашанк Дешпанде, ръководител на отдел „Фармацевтични продукти за хуманна медицина“ и член на Борда на директорите в Boehringer Ingelheim.
FIBRONEER™-IPF:
Дизайн на проучването и резултати[1]
FIBRONEER™-IPF (NCT05321069) е фаза III, двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано клинично проучване, оценяващо ефикасността и безопасността на nerandomilast в продължение на най-малко 52 седмици при пациенти с ИБФ. Общо 1177 пациенти в 36 държави, разпределени на случаен принцип 1:1:1, приемат nerandomilast 9 mg два пъти дневно (n=392), nerandomilast 18 mg два пъти дневно (n=392) или плацебо два пъти дневно (n=393). Рандомизацията е стратифицирана според употребата на основна антифибротична терапия, като 77.7% от пациентите са приемали nintedanib или pirfenidone при включване.
Съставната ключова вторична крайна цел (време до първото обостряне на ИБФ, първата хоспитализация поради респираторна причина или смърт) не е постигната. Най-често срещаното нежелано събитие по време на проучването е диария, съобщена в 16.0% от групата на плацебо, 31.1% от групата на nerandomilast 9 mg и 41.3% от групата на nerandomilast 18 mg. Нежеланото събитие, което най-често е довело до прекратяване на схемата на терапия, е диария, като лечението е прекратено при 1.8% в групата на nerandomilast 9 mg, 6.1% в групата на nerandomilast 18 mg и при 0.5% в групата на плацебо. Другите нежелани събития са били балансирани в групите на лечение, като не са показали дисбаланс между групите с nerandomilast и плацебо при нежеланите събития от особен интерес като васкулит, депресия, суицидност или медикаментозно индуцирано чернодробно увреждане. Нежеланите събития са довели до прекратяване на лечението по-често сред пациентите, приемащи основна антифибротична терапия в различните групи на лечение. Сериозни нежелани събития са настъпили при 33%, 31% и 30% от пациентите, лекувани съответно с плацебо, nerandomilast 9 mg и nerandomilast 18 mg. Нежеланите събития са били фатални при 5%, 4% и 2% от пациентите, лекувани съответно с плацебо, nerandomilast 9 mg и nerandomilast 18 mg.
FIBRONEER™-ILD:
Дизайн на проучването и резултати[2]
FIBRONEER™-ILD(NCT05321082) е фаза III, двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано клинично проучване, оценяващо ефикасността и безопасността на nerandomilast в продължение на най-малко 52 седмици при пациенти с ПБФ. Общо 1 176 пациенти в 44 държави са разпределени на случаен принцип 1:1:1 на терапия с nerandomilast 9 mg два пъти дневно (n=393), nerandomilast 18 mg два пъти дневно (n=391) или плацебо два пъти дневно (n=392). Рандомизацията е стратифицирана според употребата на основна антифибротична терапия, като 43.5% са приемали nintedanib. Nerandomilast няма статистически значими резултати за съставната ключова вторична крайна цел (време до първото обостряне, хоспитализация поради респираторна причина или смърт), но има числено по-малко смъртни случаи и в двете групи на лечение: група 9 mg (n=33/8.4%), група 18 mg (n=24/6.1%) спрямо плацебо (n=50/12.8%).
Профилът на безопасност и поносимост на nerandomilast до голяма степен съответства на този на FIBRONEER™-IPF. Най-често срещаното нежелано събитие е диария, докладвана при 24.7% от групата на плацебо, 29.5% от групата на nerandomilast 9 mg два пъти дневно и 36.6% от групата на nerandomilast 18 mg два пъти дневно в продължение на 52 седмици. Няма дисбаланс между групите с nerandomilast и плацебо по отношение на нежелани събития от особен интерес като васкулит, депресия или суицидност. Нежеланите събития, които най-често са довели до прекратяване на лечението, са „влошаване на състоянието“, което е довело до прекратяване на лечението при 1.5% в групата на nerandomilast 9 mg, 1.0%, в групата на nerandomilast 18 mg и при 3.1% в групата на плацебо, и диария, която е довела до прекратяване на лечението съответно при 1.3%, 2.6% и 0.5% от тези групи. Честотата на нежеланите събития, довели до прекратяване на лечението, като цяло е била сходна сред пациентите, приемащи основна терапия с nintedanib, и пациентите, които не приемат терапия с nintedanib. Сериозни нежелани събития са настъпили при 35.2%, 31.8% и 33.2% от пациентите, лекувани съответно с плацебо, nerandomilast 9 mg и nerandomilast 18 mg. Нежеланите събития са били фатални при 5.1%, 3.6% и 2.0% от пациентите, лекувани съответно с плацебо, nerandomilast 9 mg и nerandomilast 18 mg.
книгопис:
1. Richeldi L, et al. (2025) Nerandomilast in patients with idiopathic pulmonary fibrosis. In: NEJM. 2025.
2. Maher TM, et al. (2025) Nerandomilast in patients with progressive pulmonary fibrosis. In: NEJM. 2025.
3. Twisk JWR et al. (1998). Tracking of lung function parameters and the longitudinal relationship with lifestyle. European Respiratory Journal. 12(3):627–634.
MPR-BG-100398
