Поява на синусно главоболие при децата

Синусното главоболие у децата е съществен клиничен симптом, който изисква мултидисциплинарен подход и лечение. В зависимост от мултифакторните причини – не винаги детският риносинуит може да доведе до главоболие и при наличен такъв, главоболието да се определя само и единствено, базирано на риносинуита. Изискват се добри познания за видовете главоболия, тяхната характеристика и продължителност. Точната диференциално-диагностична оценка помага на клинициста да направи редица изследвания и да изгради индивидуален терапевтичен план за лечение и продължително проследяване на детето. Екипността от специалисти ще повиши качеството на живот при децата.

Синусовото главоболие е състояние, което може да се срещне както при възрастни, така и при деца, но при по-малките често остава незабелязано или неправилно диагностицирано. Основната причина за това е, че симптомите му се припокриват с тези на други състояния, като простуда, мигрена или дори обикновена умора на базата на днешното компютъризирано съвремие с липса на спорт и детски игри. Качеството на живот у българските деца е първостепенно предизвикателство пред лекаря[1].

Етиология

Синусите играят важна роля за овлажняването на въздуха, който вдишваме, и за оттичането на секретите. Когато тези кухини се възпалят или обтурират поради инфекция, алергия, медикаментозно увреждане на лигавицата или други фактори, се създава напрежение, което води до главоболие. Детското главоболие обаче е трудно определимо, тъй като анамнезата от родителите се взима хаотично, а ще трябва и да се изясни дали наистина възпалението на синусите е предпоставка за него. Понякога, когато детето е по-голямо и е препоръчително да се разпита по-обстойно, за да ни насочи с клиниката си към доказуемостта на синусното главоболие. Факторите, обуславящи появата му, могат да са разностранни като инфекции на горните дихателни пътища; алергичен ринит, който е в световен прогрес и трудна овладяемост от най-ранна детска възраст; анатомичните аномалии и вариации като изкривена носна преграда след детска травма или по-скоро наследствена, съотношение горна с долна челюст, начин на дишане: назално, орално или комбинирано, недоразвити синуси (обикновено челен синус), високо твърдо небце, поява на уголемени аденоиди и др. Тези наличности могат да се докажат единствено от оториноларинголог-специалист, който е запознат с растежа на различните синуси относно възрастта на детето и взаимовръзката с тяхната големина. Не бива да се изключват и факторите на околната среда като замърсен въздух, тютюнев дим, прах и други вредители[7]. Намаленият имунитет напоследък се наблюдава често поради полимедикаментозни терапии, начин на хранене и живот, антибиотична резистентност и др.

Клинична картина

При децата симптомите на синусово главоболие могат да варират в зависимост от възрастта и тежестта на състоянието. Главоболието обикновено е локализирано в областта на челото, около очите или в горната част на бузите[8]. Преобладава дълговременна носна обструкция и продължителна хрема, неповлияваща се от различни видове терапии. Болката при накланяне на главата напред или надолу е характерна, но не винаги се изявява. Може да има постоянна кашлица, която е по-силна през нощта или рано сутрин. Тя води до горно-респираторен кашличен синдром с умора и раздразнителност у детето. Понякога може да има субфебрилна температура, а в остро състояние – и фебрилитет, който да е съпроводен с намалено обоняние и апетит с променен вкус.

При малките деца симптомите могат да са по-трудни за разпознаване. Затова снемането на подробна анамнеза с богата информация за симптомите, тяхната продължителност, предходното назначено лечение и факторите, които ги влошават, спомагат на лекаря-клиницист. Оториноларингологичният преглед се извършва с класическа предна риноскопия, но напоследък се предпочита детска носна ендоскопия, която дава по-богат образ и отлична визуализация на носните ходове и останалите анатомични промени[5]. Класическо правило е да се вземе носен секрет за бактериологично изследване на секрета. Като допълнителни изследвания се отрича изследване на рентгенова снимка на синусите, която е апокрифно остаряла и е само информативна, но не и достоверна.

По време на рентгеновата експонация детето е уплашено и може да мръдне, което води до наслагване на сенки и имайки предвид, че тези синуси все още са в процес на растеж, не е ясно дали наистина се касае за риносинуит с последващо главоболие. За „златен стандарт“ се счита компютърната томография на 1 mm срезове, която се използва след 72 ч. неповлияване от антибиотичната терапия при остър детски риносинуит с опасност за орбитални усложнения или при хроничен риносинуит. Не бива да се изключват алергологични тестове, ако се подозира алергичен компонент на състоянието, както и някои по-редки синдроми, водещи до главоболие. Основно правило е да се изследва кръвната картина, която да се проследява в хода на заболяването. Относно ЯМР, се назначава само и единствено, ако имаме съмнение в диференциално-диагностично отношение за сходни заболявания: не всички болки в синусите идват от проблем на синусите! Проблеми с шията могат да излъчват болка на синусите.

Темпоромандибуларните и/или зъбни нарушения; очните проблеми; главоболието при кашлица, предизвикано от кашлица и други видове напрежение, като например кихане, смях, плач, пеене и др. също да се вземат под внимание[6]. Студено стимулиращото главоболие се появява по време на бързо поглъщане на студена храна или напитка, локализира се в челото и намалява в рамките на минути без лекарства. Други, редки видове главоболия – мигрена, непрогресивно тензионно главоболие и пр.

Лечение

Лечението зависи от причината и тежестта на състоянието[4]. Медикаментозното лечение е описано подробно в Европейския консенсус за риносинуити и носна полипоза 2020 г. от Българското ринологично сдружение (www.bulgarianrhinologicsociety.org)[1]. Вече говорим за фенотип и ендотип, които са определящи при индивидуалния подход и избор на терапия. Когато има наличен остър риносинуит, антибиотиците са ефективни и повлияват на основния процес, но трудността и майсторството е в менажирането на детския хроничен риносинуит, който не се повлиява от тях. Муковисцидозата е друга болест, съпроводена с постоянно синусно главоболие и е трудно лечима. Обезболяващите средства (като парацетамол или ибупрофен) понякога дават временно добър резултат, но не бива да се прекалява, защото се развива медикаментозна толерантност. Деконгестантните капки или спрейове за нос имат краткотрайно облекчение на запушването, а и не бива да се дават повече от седмица. Антихистамините, муколитиците, инхалациите с билки на пара помагат за отпушване на носа и облекчаване на налягането в синусите. Повишеният прием на течности подпомага втечняването на секретите, а напоследък се практикуват все по-често промивките в носа и синусите с физиологичен разтвор или солеви прахчета, назални кортикостероиди в краен случай. Подсилването на имунитета на детето чрез балансирана диета, спорт и достатъчно сън са неоспорими фактори, водещи до здраве и правилно дишане.

Заключение

Синусовото главоболие при децата е проблем, който изисква интердисциплинарен подход на поведение и лечение[3]. Ранното разпознаване на симптомите е от съществено значение за предотвратяване на усложненията и хронифицирането на процеса, тъй като това би довело до влошено качество на живот и психологични отклонения[1,2]. С подходящи грижи и лечение синусовото главоболие може да бъде овладяно бързо и ефективно, осигурявайки комфорт и здраве на българските деца.

книгопис:
Книгописът е на разположение в редакцията.